Производство по реда на чл. 145 и сл., във връзка с чл.132, ал.2,т.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на "Национал 7" ООД, седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Ген. Гурко" №76, вх.Б, ет.4, ап.29, подадена чрез пълномощник адв. Н.Г, против Заповед №Е-РД-16-575 от 03.07.2017г. на министъра на енергетиката, с която е отказано на дружеството предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, за ценовия период от 01.07.2017г. до 30.06.2018 г. В жалбата се излагат доводи, че заповедта е незаконосъобразна и неправилна. Излага, че адм. орган неправилно е приел, че заявителят е задължено лице по смисъла на чл.57 ал.2 т.З от ЗЕЕ, която е относима към „промишлени системи, чието годишно потребление на енергия е над 3000 MWh", като не е съобразил, Таблицата за годишно потребление на дружеството, че не достига сочените параметри. На второ място посочва, че неправилно адм. орган е приел, че дружеството е задължено лице и по чл.14 ал.4 от ЗЕЕ, визиран в чл.63 от същия нормативен акт, като не е съобразил, че не попада в тези хипотези и съответно не следва да покрива изискваните от същите критерии за извършване на обследване. Иска, да се отмени обжалваната заповед и се реши спора по същество и се удовлетвори искането за предоставяне на енергийна помощ, както и се присъдят направените разноски по делото.

Ответникът - министърът на енергетиката, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Д.З, оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни доводи за законосъобразност на оспорената заповед. Иска, да се отхвърли жалбата и се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, Четвърто отделение приема, че жалбата е подадена в срок от лице с обоснован правен интерес и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Въз основа на изложените доводи от страните и събраните по делото доказателства от фактическа страна се установява следното:

Административното производство е започнало по заявление с вх.№Е-Е-ДП-259/31.03.2017г. от "Национал 7" ООД до министъра на енергетиката за предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници за ценовия период от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г., на основание чл.5, ал.1, във връзка с ал.3 от Наредба №Е-РД-04-06 от 28.09.2016г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници (Наредбата). Към заявлението са приложени документи относими към производството и предоставяне на помощта. С. З №Е-РД-16-341 от 18.04.2017г. на министъра на енергетиката, е изменена и допълнена Заповед №Е-РД-16-438 от 10.10.2016г. на министъра на енергетиката, относно определяне на работна група за разглеждане на заявленията.

С писмо - справка изх. №РД-08-128--48/1 от 16.05.2017г. на изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) (л.24 - 25) е посочено, че "Национал 7" ООД, в качеството си на задължено лице по чл.57, ал.2 от ЗЕЕ: 1. е изпълнил задължението да има извършено обследване за енергийна ефективност, съгласно чл.57, ал.2, т.3 и чл.63 от ЗЕЕ, резултатите от които са представени в АУЕР с вх. №КЕЕ-02-39 от 15.03.2017г. и 2. не е изпълнил задължението за предоставяне на отчет за управление на енергийна ефективност, съгласно чл.63 от ЗЕЕ. Посочено е в писмото, че въз основа на Доклад от одит, годишното потребление на енергия от дружеството възлиза на 10 360 MWh, поради което дружеството е задължено лице, но не е постъпвала изискващата се документация съгласно нормативната уредба и не е представен годишен отчет за управление на енергийната ефективност по чл.63, ал.3 от ЗЕЕ, както и документи потвърждаващи прилагането на системата за управление на енергията.

По Протокол № Е - Е-ДП-259/12.06.2017 г. на работната група Екип № 2 (по Заповед №Е-РД-16-341 от 18.04.2017г. на министъра на енергетиката) въз основа на направените констатации и във връзка с чл.3, ал.3, т.6 на Наредбата, е предложено на министъра на енергетиката да се изготви заповед за отказ, съгласно чл.8, ал.3 от Наредбата, тъй като не е изпълнил задължението си по чл.63 от ЗЕЕ за представяне на отчет за управление на енергийната ефективност.

С. З №Е-РД-16-575 от 03.07.2017г. на министъра на енергетиката, на основание чл. 8, ал. 3, във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 6, б. "б" от Наредба №Е-РД-04-06 от 28.09.2016г. е отказано на дружеството предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, за ценовия период от 01.07.2017г. до 30.06.2018 г. В заповедта въз основа на справка от Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), получена с писмо, наш Вх. № Е-Е-ДП-155/16.05.2017 г. и предложение от Протокол № Е - Е-ДП-259/12.06.2017 г. на Екип № 2, като мотиви за отказа е посочено, че: "Според постъпилите документи и предоставената справка от АУЕР (изх. изх. №РД-08-128--48/1 от 16.05.2017г.), получена в Министерството на енергетиката с писмо с peг. № Е-Е - ДП-155/16.05.2017 г., заявителят в качеството му на задължено лице по чл. 57, ал. 2 от ЗЕЕ, е изпълнил задължението да има извършено обследване за енергийна ефективност за производствен обект, но не е изпълнил задължението си по чл.3, ал.3, т.6, б. "б" от Наредбата, за предоставяне на отчет за управление на енергийната ефективност съгласно чл. 63 от ЗЕЕ.

Въз основа на установените фактически обстоятелства настоящият съдебен състав в съответствие с чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, приема от правна страна, че оспорения индивидуален административен акт - Заповед №Е-РД-16-575 от 03.07.2017г. на министъра на енергетиката, е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и на административнопроизводствени правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и съответства с целта на закона.

Предмет на регулиране с оспорения административен акт е предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, за ценовия период от 01.07.2017г. до 30.06.2018 г.

Съгласно чл.57, ал.2 от ЗЕЕ на задължително обследване за енергийна ефективност подлежат всички: 1. предприятия за производство, които не са малки и средни предприятия по смисъла на чл. 3 от ЗМСП (ЗАКОН ЗЗД МАЛКИТЕ И СРЕДНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ); 2. предприятия за предоставяне на услуги, които не са малки и средни предприятия по смисъла на чл. 3 от ЗМСП (ЗАКОН ЗЗД МАЛКИТЕ И СРЕДНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ); 3. промишлени системи, чието годишно потребление на енергия е над 3000 МWh; 4. системи за външно изкуствено осветление, разположени в населено място с население над 20 000 жители. Съгласно чл.63, ал.1 от ЗЕЕ задължените лица по чл. 14, ал. 4, собствениците на сгради – публична държавна или общинска собственост, собствениците на предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление по чл. 57, ал. 2 са длъжни да извършват управление на енергийната ефективност, като съгласно ал.3 лицата по ал. 1 представят в агенцията годишни отчети за управлението на енергийната ефективност.

С Наредба №Е-РД-04-06 от 28.09.2016г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, издадена на основание чл.4, ал.2, т.21 от ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) (ЗЕ) съвместно от министъра на енергетиката, министъра на финансите и министъра на икономиката за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, съгласно Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014 – 2020 г. (ОВ, С 200/1 от 28 юни 2014 г.), се определят условията и редът за предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, определени от Комисията за енергийно и водно регулиране. С Раздел II Критерии за допустимост, Размер на помощта, чл.3, ал.1 е разпоредено, че помощ може да бъде предоставена на предприятие, което е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), осъществяващо дейност/и в сектор/и, изложени на риск за неговата конкурентна позиция, поради разходите, произтичащи от разпределението на разходите за енергията от възобновяеми източници, като функция от неговата интензивност на електроенергия и излагането му на въздействието на международната търговия. С чл.3, ал.2 и ал.3 са определени критериите за допустимост.

Съгласно чл.3, ал.3, т.6 от Наредбата когато предприятието е задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗЕЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ) следва да : а) има извършено обследване за енергийна ефективност или прилага сертифицирана система за управление на енергията, или на околната среда, подлежаща на сертифициране от независим орган за съответствие с европейски или международни стандарти, при условие че приложената от него система за управление включва енергийно обследване на съответното предприятие или промишлена система, и б) е представило в Агенцията за устойчиво енергийно развитие отчет за управлението на енергийната ефективност съгласно чл. 63 от ЗЕЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ).

С Раздел III от Наредбата са регламентирани условията и реда за предоставяне на помощта. Съгласно чл.7, ал.1 от Наредбата когато заявлението и/или приложенията към него не отговарят на изискванията, министърът на енергетиката уведомява писмено заявителя и определя подходящ срок за отстраняването на несъответствията и/или за представяне на допълнителна информация и/или документи. Срокът не може да бъде по-кратък от 10 и по-дълъг от 20 работни дни. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредбата министърът на енергетиката в срок от 20 работни дни от постъпване на заявлението издава заповед за отказ, когато не са изпълнени изискванията на тази наредба.

Настоящият съдебен състав приема, че при издаване на административния акт не са допуснати твърдените в жалбата нарушения. Изискването по чл. 3, ал. 3, т. 6 от Наредбата е кумулативно и се отнася за спазване на двете обстоятелства, посочени в б. "а" и "б". Извод за това е и т. 7 от същата разпоредба, според която когато не е задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗЕЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ) - изпълнява изискването по т. 6, буква "а". В случая "Национал 7" ООД е задължено лице по смисъла на чл. 57, ал. 2, т. 3 ЗЕЕ, поради което не попада в изключението на т. 7 от Наредбата, както се твърди в жалбата, че годишно потребление на енергия на дружеството е под 3000 MWh. Установено е, че "Национал 7" ООД е изпълнило първата предпоставка като е извършено обследване за енергийна ефективност. Видно от представената справка от жалбоподателя - "Източник на енергия и свързана употреба и консумация" (стр.111 и стр.255 от делото) годишната консумация на енергия на дружеството е - 10 360 MWh. Действително справката за консумирана ел. енергия на дружеството - "Таблица за годишното потребление на ел. енергия" за 2016г. е 2 396 MWh, но се отнася само за потребената ел. енергия.

Съгласно §1, т.3 от ДР на ЗЕЕ - "Енергия" са енергийни продукти, горива, топлинна енергия, енергия от възобновяеми източници, електрическа енергия или всяка друга форма на енергия съгласно определението в чл. 2, буква "г" от Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор (ОВ, L 304/1 от 14 ноември 2008 г.). Следователно в обема на енергията не се включва само ел. енергия, а енергийни продукти, горива, и др., както и всяка друга форма на енергия. В случая годишното потребление на дружеството на енергия е 10 360 MWh, включващо както ел. енергия, горива и други източници на енергия (вж. справката), поради което в съответствие с чл.3, ал.3, т.6, б. б" от Наредбата жалбоподателят е следвало да представи в Агенцията за устойчиво енергийно развитие отчет за управлението на енергийната ефективност съгласно чл. 63 от ЗЕЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ).

Въз основа на изложеното твърдението, че дружеството - жалбоподател, че не е било задължено да представи отчет за управлението на енергийната ефективност за 2016 г. в АУЕЕ е неоснователно. Задължението за изготвяне на отчет за 2016г. от "Национал 7" ООД не е обвързано с извършеното обследване, а самостоятелно изискване, като обследването и изготвянето на отчет кумулативно са предпоставки за предоставяне на помощ на основание чл.3, ал.3,т.6 от Наредбата.

В съответствие с чл.1, ал.1 от Наредбата предоставянето на помощ за намаляване на тежестта е свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, определени от Комисията за енергийно и водно регулиране, като съгласно ал.2 схемата за предоставяне на помощ по тази наредба се прилага за периода от 1 август 2015 г. до 31 декември 2020 г., като помощ се предоставя за всеки ценови период. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата помощта се предоставя на предприятие осъществяващо дейност/и в сектор/и, изложени на риск за неговата конкурентна позиция, поради разходите, произтичащи от разпределението на разходите за енергията от възобновяеми източници, като функция от неговата интензивност на електроенергия и излагането му на въздействието на международната търговия, но което следва да отговаря на изискванията по някои от хипотезите на чл.3, ал.3 от Наредбата. В тази връзка наличието на изискванията е предпоставка за изплащане на помощта. С оглед на изложеното издаденият административен акт съответства и на целта на закона предвид на това, че предоставянето на помощта е обвързано с изпълнение от страна на легитимираните предприятия на предвидените предпоставки в Наредбата.

Предвид на изложените съображения обжалваната Заповед №Е-РД-16-575 от 03.07.2017г. на министъра на енергетиката, е законосъобразна, не са допуснати нарушения, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 - т. 5 от АПК, поради което жалбата на "Национал 7" ООД следва да бъде отхвърлена.

При този изход на процеса на следва да се остави без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. От страна на ответника са претендирани разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.143, ал.4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ жалбоподател следва да заплати юрисконсултско възнаграждение в размера на 200 лв. на Министерство на енергетиката ( по арг. на чл.143, ал.1 от АПК).

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Национал 7" ООД, седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Ген. Гурко" №76, вх.Б, ет.4, ап.29, ЕИК 130134771, подадена чрез пълномощник адв. Н.Г, против Заповед №Е-РД-16-575 от 03.07.2017г. на министъра на енергетиката, като неоснователна.

О. Б. У. искането на "Национал 7" ООД, седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Ген. Гурко" №76, вх.Б, ет.4, ап.29, ЕИК 130134771, за заплащане на разноски по делото.

ОСЪЖДА "Национал 7" ООД, седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Ген. Гурко" №76, вх.Б, ет.4, ап.29, ЕИК 130134771, да заплати на Министерство на енергетиката разноски в размер на 200,00 (двеста) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.