Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С.Б от [населено място], [област], против Решение №1623/23.07.2019 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело №1263/2019 година. Изтъкват се доводи и съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 3 и чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ЗЗДт), съществени нарушения на съдопроизводствените правилна и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и на обжалвания административен акт.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Карлово изразява писмено становище за неоснователност на същата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която решението е неблагоприятно.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 1 и 2 АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна.

С решението административният съд е отхвърлил жалбата на С.Б, в качеството му на баща и законен представител на М. Б., против заповед №ЗД/Д-РВ-К-034/15.03.2019 г. на директора на Дирекция “Социално подпомагане“ - Карлово. Със заповедта е било разпоредено на основание чл. 25, ал. 1, т. 1, ал. 2 и чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗДт временно детето М. Б. да бъде настанено в семейството на Е.Д и Т.Д, негови баба и дядо по майчина линия, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДт. Заповедта е...