Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „П"ЕООД, в резултат на което са определени задължения за ДДС за внасяне като резултат за съответните данъчни периоди, ведно с прилежащи лихви за забава за несвоевременното им разчитане с бюджета.

За да отхвърли жалбата съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК (ред. в сила 01.01.2013 г.) и в предписаната от закона форма.

По материалната законосъобразност съдът е приел, че не е доказано осъществяването на доставките по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС, по които се претендира право на приспадане. Този извод е обоснован със следните аргументи и фактически установявания, които могат да бъдат обобщение така:

От приетото по делото заключение по допуснатата СТЕ се установява, че, процесните СМР са осъществени на място, но е останал спорен въпросът, дали същите са осъществени от „ФВ"ЕООД, фактурите са осчетоводени като разходи за външни услуги /подробно е проследено осчетоводяването/, самият жалбоподател не е установено да разполага с наети работници и служители, такива факти не са установени при доставчика, предвид неоткриване на счетоводството му, относно вложените материали експертът е установил, че при „П. С“ЕООД няма осчетоводени такива по спорните доставки, но е установил такива счетоводни отразявания при един от възложителите на последния – „Структура МК“ООД /подборно са анализирани същите/, като за останалите двама „Нивел“ООД и „Международен панаир Пловдив“ не са предоставени документи.

Заключенията не са оспорени от страните в процеса. Не е сторено оспорване от страна на приходната администрация и на автентичността на приобщените частни документи, поради което съставляват годно писмено доказателство по смисъла на чл. 180 ГПК.

Следва да се посочи, че нито в РД, нито в РА, нито в Решението на горестоящия административен орган се съдържат констатации, че въз основа...