Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с
чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК ).
Образувано е по две касационни жалби срещу Съдебно
решение № 1466 от 28.06.2013 г., постановено по адм. дело № 3405 по описа на
Административен съд - Пловдив (АСП) за 2012 г., 17 състав. Със съдебния акт, предмет на касационен контрол, е изменен Ревизионен акт (РА) № 261004275 от 07.01.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - гр. П., потвърден с Решение № 187 от 24.02.2011 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” (Д”ОУИ”), сега Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика” (Д”ОДОП”) - гр. П. при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), в частта, относно определените на Н. М. К. данъчни задължения по чл. 35 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ, отм. за 2006 г. в размер на 10303,00 лв., ведно със съответните лихви в размер на 4895,20 лв. като е намален размера на така установените задължения от 10303,00 лв. на 3120,40 лв., ведно с лихвите върху тази разлика. В останалата част жалбата е отхвърлена и страните са осъдени да заплатят разноски.
С първата касационна жалба, подадена от Н. М. К., решението се обжалва изцяло с доводи за неговата необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за неговата отмяна. Кадир твърди, че необосновано съдът е приел липса на нарушения на чл. 120 ДОПК във връзка с необсъждане на направените срещу ревизионния доклад (РД) възражения. Възразява, че не е налице произнасяне относно предоставения на Кадир от С. А. М. заем в размер на 35000,00 лв., който пропуск води до необоснованост на обжалвания съдебен акт. Поддържа, че изграденият обект е изпълнен по стопански начин от физическо лице, за което не е съществувало задължение да съхранява оправдателни разходни документи. Изслушаните експертизи се различават съществено и не дават представа за размера на разходите по изграждане на обекта през 2006 г., поради което, според касатора, не са безспорно установени разходите за това изграждане, съответно основа за облагане на Кадир по реда на чл. 122 ДОПК. Твърди, че сумата на получените от лицето кредити през ревизирания период съвпада със стойността на обекта по трите експертизи. Предвид изложеното моли отмяната на обжалвания съдебен акт и на спорния РА, както и присъждането на направените от Кадир разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по тази касационна жалба директорът на Д”ОДОП” – гр. П. не изразява становище по нея.
С втората касационна жалба, подадена от директора на Д”ОДОП” – гр. П., посоченото решение се обжалва в частта, с която спорният РА е отменен в частта на определените на Кадир задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2006 г. за разликата над 3120,40 лв. до пълния размер от 10303,00 лв., ведно с лихвите върху тази разлика. Навеждат се доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК
. Касаторът твърди, че за да измени спорния РА, в частта на задълженията за 2006 г., съдът неправилно е възприел като обективно и компетентно заключението на съдебно – техническата експертиза (СТЕ), изготвено в хода на съдебното производство от вещо лице Ризова, а експертизата, възложена в хода на ревизионното производство, не е съобразил. Вещо лице Ризова не е взела предвид декларираните от Кадир данни за извършване на строително – монтажни работи (СМР) по видове през различните години, а конкретно за 2006 г. неоснователно не е включила като извършени инсталации и мазилки. Вместо това, тези видове СМР е приела за извършени през 2007 г. и то не в пълния им обем. Неправилно не са взети предвид от Ризова и други видове СМР „земни работи за подземен етаж” и „стоманобетонни конструкции за подземен етаж” като извършени през 2006 г. На следващо място от заключението не било ясно по какъв начин са определени единичните цени на видовете СМР, тъй като не са посочени критериите, по които тези данни са приложени към процесния обект, както и кой от трите разработени варианта на еталоните са приложени. Предвид изложеното твърди, че чрез заключението на СТЕ не са опровергани констатациите в РА за превишение на приходите над разходите за 2006 г. и относно извършването на определени СМР по строителство на сградата. Иска отмяна на решението в обжалваната част и присъждане в полза на Д”ОДОП” – гр. П. на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по тази касационна жалба Н. М. К. не изразява становище по нея.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби.
Върховният административен съд (ВАС), Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК
и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК , приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211 АПК .
Производството пред АСП е било повторно, след като със Съдебно решение № 13430 от 29.10.2012 г., постановено по адм. д. № 16118/2011 г. по описа на ВАС е отменено Съдебно решение № 1578 от 17.10.2011 г., постановено по адм. д. № 693/2011 г. по описа на АСП и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд. Дадени са указания за съвкупна преценка на всички доказателства по делото и възлагане на допълнителна СТЕ.
Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № 261004275 от 07.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 187 от 24.02.2011 г. на директора на Д „ОДОП” – гр. П. относно установените задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ отм. на Кадир, както следва: за 2005 г. в размер на 914,98 лв., ведно със законната лихва в размер на 556,66 лв. и за 2006 г. в размер на 10303,00 лв., ведно със законната лихва в размер на 4895,20 лв. За да отхвърли жалбата на Кадир относно задълженията за 2005 г. първоинстанционният съд е приел, че спорният РА е издаден от компетентен орган, като в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неговата отмяна. Съгласно чл. 160, ал. 1, във вр. с ал. 3 и 4 ДОПК съдът е длъжен да реши въпроса по същество. Направил е извод, че са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за определяне на данъчната основа по особен ред. Приел е, че Кадир не е ангажирала доказателства, които да оборват истинността на фактическите констатации на спорния РА относно размера на определената при ревизията данъчна основа за облагане за 2005 г., съответно за размера на дължимия данък, поради което неговата материална доказателствена сила не е оборена. Обсъдил е изготвената в хода на ревизионното производство СТЕ и с конкретни аргументи е обосновал извод, че не следва да я съобрази при разрешването на спора. Същият извод е направил и по отношение констатациите и изводите на назначената при първото разглеждане в първоинстанционния съд СТЕ. Изслушаната и приета при второто разглеждане на делото СТЕ съдът е счел за обективна и компетентно изготвена, поради което е съобразил именно нея при постановяване на решението. Изложил е съображения, че използваният при изготвянето й метод на увеличената себестойност дава възможност за определяне пазарната цена на извършените през 2006 г. СМР. За недоказано е намерил твърдението на Кадир за получен от нея заем през 2006 г. от С. М. в размер на 35000,00 лв., тъй като не са представени никакви писмени доказателства, а от показанията на лицето не се установява кога, къде и по какъв начин сумата е реално предадена на Кадир. Твърденията за връщане на сумата по банков път, както и за усвояване на парични средства от нея във връзка с договора от 19.05.2006 г. с „НМК” ЕООД, е намерил за недоказани. Предвид всичко това съдът е формирал нова данъчна основа за облагане с данък по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2006 г., като при налични парични средства към 01.01.2006 г. 0,00 лв., входящ паричен поток в размер на 68276,85 лв. и изходящ такъв в размер на 83928,53 лв. е констатирал превишение на разходи над приходи 15651,68 лв. и съответно дължим данък съобразно недостига в размер на 3120,40 лв. В заключение е направил извод, че спорният РА следва да бъде изменен, като данъкът по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2006 г. бъде намален от 10303,00 лв. на 3120,40 лв., ведно с лихвата върху тази разлика, а в останалата част жалбата на Кадир е отхвърлена. По тези съображения първоинстанционният съд е постановил обжалвания съдебен акт. По касационната жалба на Н. М. К.:
Разгледана по същество тази жалба е неоснователна. Постановеното от АСП съдебно решение е правилно и законосъобразно, обосновано постановено след обсъждане на всички доказателства в тяхната съвкупност и в съответствие с материалния закон.
Неоснователни са твърденията на касационната жалбоподателка за допуснато от състава на АСП нарушение при извършване преценка досежно спазване разпоредбата на чл. 120 ДОПК от органа по приходите, издал спорния РА предвид необсъждане на направените срещу ревизионния доклад (РД) възражения. Възражение срещу РД, издаден в хода на разглежданото ревизионно производство по реда и в срока, разписан в чл. 117, ал. 5 ДОПК не е постъпвало от ревизираното лице. Това е отбелязано изрично в спорния РА (стр. 6 от него) и обратното не се установява от приобщените по делото доказателства. В този смисъл първоинстанционният съд не е имал задължение да обсъжда непредставено по делото възражение срещу РД, а предвид липсата на повдигнат спор по въпроса подавано ли е такова, и да дава отговор на такъв въпрос. Д.но след издаването на РД № 1000787 от 30.04.2010 г., въз основа на който е издаден РА № 26 – 1000787 от 19.05.2010 г., отменен с Решение № 543 от 21.07.2010 г., е било подадено възражение от Кадир (непредставено по делото), видно от отбелязването в посочения РА (стр. 5 от него). Това възражение обаче, е неотносимо към установяване на определените със спорния РА задължения на лицето, въз основа на възприетите констатации, направени с РД № 1004275 от 25.12.2010 г., срещу който, както се посочи, възражение не е постъпило.
Неоснователно е и оплакването за необоснованост на решението по причина необсъждането на твърденията на Кадир и приобщените доказателства (писмени и гласни) във връзка с довода за предоставен от С. А. М. заем в размер на 35000,00 лв. В т. 16 от мотивите към обжалвания съдебен акт са интерпретирани дадените от това лице показания, в качеството му на свидетел, а в т. 24 съдът е посочил, че не ги възприема, тъй като не кореспондират на останалите приобщени към делото доказателства. Казаното от свидетеля не дава задоволителен отговор на въпроса кога, къде и по какъв начин сумата от 35000,00 лв. е предадена на Кадир. Мотивирал се е, че по делото не се съдържат данни относно връщането на сумата по банков път.
Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение намира, че АСП е извършил правилна преценка на доказателства, представени по делото във връзка с твърдения заем, предоставен от С. А. М. на Кадир, въз основа на които е извел обосновани фактически и правни изводи.
Правната уредба на договора за заем се съдържа в разпоредбата на чл. 240 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Това е реален договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи срещу задължение за връщането им в определен срок или след покана. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между договарящите страни относно предмета на договора (в случая паричната сума), която заемодателят предава на заемополучателя и предаването на тази сума от първия на втория. Предаването на сумата или вещта е елемент от фактическия състав на договора за заем и е абсолютно необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него вземане за връщане на заетата сума или вещ.
По делото не са ангажирани доказателства от Кадир относно така разгледаните по – горе елементи, формиращи фактическия състав на договора за заем. Тяхното установяване би довело до обосноваване на категоричен извод за извършено между страните предаване на сумата 35000,00 лв., в това число и момента на предаването, дефиниран от свидетеля без необходимата конкретика така: „когато разбрах, че те ще строят ... й дадох заем от 35000,00 лв.” и „в началото аз й дадох 35000,00 лв.”. Тази неустановеност не позволява да се приеме, че е сключен договор за заем на посочената сума като източник на средства за Кадир. Освен това, нелогично е и предаването в заем на парични средства на стойност 35000,00 лв. без изискване на разписка за тяхното получаване. Свидетелят не сочи, че се е снабдил и разполага с такава разписка, а нейното отсъствие поставя под съмнение предаването на заемната сума. Предвид така изложеното и като съобрази липсата на каквито и да било писмени доказателства по делото, включително във връзка с изнесеното от свидетеля погасяване на заема по банков път, правилно съставът на АСП е приел, че предаването на сумата от 35000,00 лв. в заем на Кадир, респективно съществуването на договор за заем, не е установено и доказано по делото.
Неоснователно е и последното касационно оплакване на Кадир, свързано с подхода при установяване стойността на изпълнения от нея по стопански начин обект от съда. Като се позовава на разликата в дадените заключения от трите експертизи, касационната жалбоподателка твърди, че те не дават истинска представа за размера на разходите по изграждане на обекта през 2006 г., съответно за определяне на данъчна основа. Основателно тя възразява, че за нея не е съществувало задължение за съхраняване на оправдаващи извършените разходи за изграждането на обекта документи. Предвид това Кадир не може да докаже документално вида и обема на извършената строителна дейност. Именно поради това обаче, не съществува друг способ за определяне тази стойност, различен от използвания, както от органите по приходите в хода на ревизионното производство, така и от съда. Подходът за определяне стойността на извършените СМР от първоинстанционния съд е в съответствие с изискванията на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени (по – надолу в текста само „Наредба № Н-9”) и дадените в отменителното решение на ВАС указания.
Настоящият съдебен състав намира, че относно оценката на изпълнените СМР на строежа, за който не се спори, че е строен по стопански начин, правилно съдът е възприел подход за тяхното остойностяване чрез заключение на вещо лице. Друг начин за определяне стойността на извършените работи не е възможен предвид непредставянето на писмени доказателства във връзка със строителството. Видно от протокола за проведеното на 28.03.2013 г. съдебно заседание, в което е прието заключението на експертизата, процесуалният представител на Кадир не го е оспорил. Действително поискал е допускането на допълнителна задача към вещото лице, което искане правилно е било отклонено от съдебния състав. Експертизата е допусната и назначена по искане на Кадир и предвид задължителните указания, дадени в отменителното решение на ВАС (чл. 195, ал. 1 ГПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК). Приета е без оспорване, което съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 ГПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК може да бъде направено само докато трае изслушването.
Относно решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу определените задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2005 г. касационната жалбоподателка не излага никакви конкретни оплаквания и не представя доказателства. Ето защо, след като извърши проверка на обжалваното решение в тази част досежно валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, настоящият състав намира, че то следва да бъде оставено в сила. Правилно съставът на първоинстанционния съд е приел, че Кадир не е оборила направените в РА констатации, които се смятат верни до доказване на противното съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, респективно размерът на определените й задължения за 2005 г. по ЗОДФЛ отм. .
По касационната жалба на директора на Д”ОДОП” – гр. П.:
Разгледана по същество и тази жалба е неоснователна. Основното оплакване в нея е свързано с некредитиране от съда на заключението на СТЕ, изготвено в хода на ревизионното производство като необосновано, и невземането му предвид при определяне на задълженията на Кадир за 2006 г. Съгласно това заключение разходите за строителство на сградата „Цех за закуски, два броя магазини за промишлени стоки и кафе аперитив” (строителната й себестойност) са посочени по години, като за спорната 2006 г. определените разходи са в размер на 109913,93 лв. Неправилно, според този касатор, съдът е възприел като обективно и компетентно заключението на СТЕ, изготвено в хода на съдебното производство, чиито изводи оспорва, както следва: При изготвяне на заключението, прието от съда, вещото лице не е взело предвид декларацията на Кадир и не е включило като извършени през 2006 г. инсталации и мазилки. Вместо това тези разходи са включени през 2007 г., което, според този касатор, прави заключението необосновано. Не са взети предвид в този период и СМР „земни работи за подземен етаж” и „стоманобетонни конструкции за подземен етаж”. На следващо място не ставало ясно по какъв начин са определени единичните цени на видовете СМР, тъй като въпреки записът, че са използвани официални публикации на „Стройексперт СЕК”, не били упоменати критериите, по които тези данни са приложени към процесния обект и кой от трите разработени варианта на еталони са приложени. В заключение, според този касатор, изводите на възприетата СТЕ не опровергават констатациите в РА за превишаване на разходите над приходите за 2006 г.
Заключението на експерта Ризова не е било оспорено от процесуалния представител на този касатор. Доводите от касационната жалба за необоснованост и неяснота на заключението относно оценката на извършените дейности във връзка със строежа не са изложени и не са поставени като въпроси от процесуалния представител на директора на Д”ОДОП” при приемане на заключението при условията на чл. 202, ал. 2 ГПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, включително не е поискано изготвянето на допълнително или повторно заключение (чл. 201 ГПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК). Възражения не са направени и в хода по същество пред първоинстанционния съд. Доводите на касатора, развити в касационната жалба, представляват оспорване на заключението на СТЕ, което е недопустимо да се направи едва в касационната жалба, по която е образувано настоящото производство.
За да измени РА в частта на определения данък върху доходите на Кадир за 2006 г. по чл. 35 ЗОДФЛ отм. и лихвата, съдът е приел, че при определяне на размера на данъчната основа, следва да съобрази и кредитира заключението на изготвената в хода на съдебното производство при новото разглеждане на делото в АСП СТЕ. До този извод съдът е достигнал след като е изложил обосновани съображения при обсъждане на трите работили по казуса експертизи, които се споделят от настоящия съд.
При обсъждането им съдът е съобразил следното:
Експертизата, възложена от ревизиращите органи е включила през 2006 г. извършване на СМР, за които по делото не се съдържат доказателства да са извършени тогава – СМР, свързани с изграждането на инсталации. На следващо място двукратно е включено извършването на „земни работи” през 2006 г. – веднъж с цена за 1 кв. м. 10,40 лв. и втори път – като „земни работи за подземен етаж” с цена за кв. м. 3,39 лв., като аналогично е процедирано и по отношение СМР „стоманобетонни конструкции” и „стоманобетонни контрукции подземен етаж”, без да е посочено количеството изпълнени СМР от единия и другия вид. Предвид това съдът е намерил заключението необосновано и не го е съобразил при постановяване на съдебния си акт.
Като изготвено в нарушение на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. е преценено от първоинстанционния съд приетото заключение при първото разглеждане на делото от АСП по причина, че като съпоставими не са използвани действително осъществени сделки и предвид използвания метод на сравнимите неконтролирани цени. Според съда методът на увеличената себестойност дава възможност за определяне на пазарната цена на конкретно извършените през 2006 г. СМР и тъй като именно този метод е използван при изготвянето на СТЕ, изслушана при новото разглеждане на делото, тя следва да бъде съобразена като даваща в максимална степен пълнота от данни, необходими за формиране на данъчната основа за облагане на ревизираното лице за 2006 г., доближаваща се максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развитие на данъчното правоотношение.
Като е обсъдил по този начин изготвените в хода на ревизионното производство и пред съда три СТЕ, съставът на АСП е предприел процесуално поведение, което не противоречи на чл. 202 ГПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК. Както експертизата, изготвена в хода на ревизионното производство, така и тази, която е кредитирана от съда, са изготвени при използване на един и същи метод, който е сред изчерпателно изброените методи на определяне на цените съгласно § 1, т. 10 ДР ДОПК. Двете експертизи са възприели за безспорно извършването на строителството по стопански начин, както и това, че не е начислявана печалба. Един и същи е подходът при определянето на цените – използвани е еталон 08 от „Строителен обзор” на издателство СЕК, а относно разходите за проектиране и инвеститорски контрол – „Строителен наръчник” 2006 г. на същото издателство. Експертизата, възложена от органите по приходите дава размер на разходите за СМР, както следва: 109913,93 лв. за 2006 г.; 35099,21 лв. за 2007 г. и 35510,85 лв. за 2008 г., а тази възложена при новото разглеждане на делото, както следва: 79986,41 лв. за 2006 г.; 57851,28 лв. за 2007 г. и 35299,41 лв. за 2008 г.
Неоснователно е възражението на касатора срещу невключване от вещо лице Ризова на разходите за инсталации и мазилки като извършени през 2006 г. Видно от експертизата, за да приеме това, вещото лице се е позовало на записванията в заповедната книга на строежа. При липсата на други доказателства правилно съдът е приел, че извършването на тези дейности е започнало през 2007 г. като се е позовал на експертното заключение и доказателствата. Действително при изготвянето на експертизата вещо лице Ризова не е съобразила декларацията на Кадир от 28.10.2010 г., оформена като приложение № 1 към заключението, прието в хода на ревизионното производство. Този подход обаче, е оправдан предвид възраженията и разясненията, които прави Кадир в жалбата срещу спорния РА (т. 3), адресирана до директора на Д”ОДОП” – гр. П., че текстът на декларацията й бил диктуван от експерта с обяснението, че ще служи само за ориентация в строителния процес. О. това следва да се вземе предвид големия период от време, изминал от извършването на строителството през 2006 г. и 2007 г. и представянето на декларацията три - четири години по – късно. Заповедите, на които се е позовало вещото лице и съда, са частни документи, които ответникът не е оспорил по надлежния ред, поради което следва да бъдат ценени в съвкупност с останалия доказателствен материал и данните по делото.
Относно невключването в стойността на СМР на стойността „земни работи за подземен етаж” и „стоманобетонни конструкции за подземен етаж” вещото лице е дало отговор в съдебното заседание, в което е приета експертизата, необорена от ответника по съответния процесуален ред. Този отговор е възприет от съда и становището му се споделя от настоящия състав.
Неоснователно е и оплакването, че от възприетото от съда заключение не се установява по какъв начин са определени единичните цени на видовете СМР. В част „Оценка” (стр. 3 - 5 от заключението) се съдържа подробно разяснение относно начина на формиране на цените на процесните СМР, допълнено от казаното от вещото лице при разпита му в съдебно заседание.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че като е кредитирал експертизата, изготвена от вещо лице Ризова, в която се съдържа конкретно и ясно описание на видовете строителни работи, извършени през 2006 г. и тяхната стойност, първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното нарушение. Тя съдържа посочване на начина на формиране на стойността на изпълнените СМР при строежа на процесната сграда по стопански начин, с което се оборват констатациите от РА досежно стойността на процесните СМР за 2006 г. Приетата от съда СТЕ е изпълнена в съответствие с поставените задачи, приета е в хода на състезателно производство като неоспорена от страните, а процесуалното им поведение води на извод за съгласие със заключението към релевантния момент.
Ето защо като е съобразил стойността на извършените СМР за 2006 г. по заключението, изготвено при новото разглеждане на делото от АСП, правилно съдът е коригирал разходната част на паричния поток за тази година и е променил в посока намаление недостигът на парични средства за тази година, както следва: налични парични средства към 01.01.2006 г. – 0,00 лв.; входящ паричен поток 68276,85 лв.; изходящ паричен поток 83928,53 лв.; превишение на разходите над приходите (недостиг на парични средства) – 15651,68 лв., съответно дължим данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. в приложимата редакция, в размер на 3120,40 лв. Предвид това оспореният РА, в частта на установените задължения за 2006 г. правилно е изменен, като данъкът по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2006 г. е намален от 10303,00 лв. на 3120,40 лв., ведно със съответните лихви върху тази разлика. За 2005 г. правилно съдът е потвърдил констатациите на приходния орган, издал РА по изложените по – горе съображения.
С оглед на гореизложеното и при липса на твърдените в касационните жалби отменителни основания, решението като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила
Воден от горното и на основание чл. 225 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Съдебно
решение № 1466 от 28.06.2013 г., постановено по адм. дело № 3405 по описа на
Административен съд Пловдив за 2012 г., 17 състав.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Е. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Д. П./п/ Р. Л.
Р.Л.