Производство е по чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. при ЦУ на НАП срещу Решение № 350 от 09.03.2009 г. по адм. дело № 1807/2008 г. на Административен съд - Варна, първо отделение, трети състав, с което е обявен за нищожен РА № 030800312/24.04.2008 г., издаден от ТД на НАП - гр. В., потвърден с Решение № 351 от 01.07.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В., в частта му, с която на "Балкан кар" ДЗЗД са начислени допълнителни задължения за ДДС в общ размер на 3 223,21 лв. за дан. периоди м.06 и м. 09.2007 г. и съответни лихви - 325,98 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението и да му бъдат присъдени разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение в размер на 357 лв.

Ответникът - "Балкан кар" ДЗЗД гр. В. не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в хода по същество на делото.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

За да приеме, че издаденият РА е нищожен, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от некомпетентен орган, поради следните съображения:

Установено е, че ЗВР № 3257/05.11.2007 г. е издадена от Зам. директора на ТД на НАП гр. В., който съобразно представената Заповед № 2/03.01.2007 г. на Директора на ТД на НАП гр. В. е компетентен да възлага ревизии и проверки. Впоследствие първоначалната заповед е изменена със ЗВР № 800312/11.02.2008 г., издадена също от зам. директора на ТД на НАП гр. В.. Административният съд е констатирал, че заповедта за определяне на компетентен орган № К 800312/27.03.2008 г., който да издаде РА, обаче е издадена от Началник сектор "Ревизии и проверки", който е орган различен от органа, възложил ревизията. Предвид разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК заповедта за определяне на компетентен орган /ЗОКО/ да се издава от органа по приходите възложил ревизията, съдът е приел, че в случая същата е издадена от материално некомпетентен орган, поради което и не е налице валидно оправомощаване на органа издал РА, и последният се явява нищожен.

Посочено е, че по делото не са представени доказателства за наличието на хипотеза на заместване, при която би се считало, че заповедта е издадена от името на замествания орган по приходите, т. е. от този, който е възложил ревизията.

С оглед изложеното, АС - гр. В. е обявил за нищожен процесния РА. Така постановеното решение е неправилно.

Приложимият процесуален закон - ДОПК, в чл. 119, ал. 2 регламентира задължение за органа, възложил ревизията, да определи със заповед компетентния орган по приходите, който да издаде РА.

С оглед представените писмени доказателства към касационната жалба, а именно Заповед № Д-79/21.02.2008 г. на Директора на ТД на НАП - Варна /л. 12/, настоящият състав намира, че изводът на АС-Варна за нищожност РА е неправилен. В приложената заповед, т. ІІ са изброени органи по приходите, които могат да възлагат извършването на ревизии по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и да определят компетентен орган за издаване на РА по чл. 119 от ДОПК, считано от 21.02.2008 г., като под № 4 е посочена А. Ц. Б. - Началник сектор "Ревизии и проверки-4".

В процесния случай заповедта за определяне на компетентен орган № К 800312/27.03.2008 г. е издадена от А. Ц. Б. - Началник сектор "Ревизии и проверки-4", т. е. от надлежно упълномощено лице.

Изводът на съда за нищожност на РА № 030800312/24.04.2008 г., издаден от ТД на НАП - гр. В., е неправилен и незаконосъобразен.

Съобразно изложеното, решението на АС-Варна следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав за произнасяне по същество на спора.

Съобразно изхода на спора, разноски ще се следват при решаването му по същество.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

Решение № 350 от 09.03.2009 г. по адм. дело № 1807/2008 г. на Административен съд - Варна, първо отделение, трети състав. ВРЪЩА

делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на АС-Варна. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Й. К.в/п/ М. М.

М.М.