Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба, подадена от "И. П" ООД, ЕИК[ЕИК], чрез адв.. Д, срещу решение № 642 от 13.03.2020 г. постановено по адм. дело № 3921/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 19/20.08.2019 г., издаден от органи по приходите в сектор „Местни данъци и такси“ на община С., потвърден с Решение № С-4195/1 от 24.10.2019 г. на кмета на община С., с който е оставено без уважение искане на дружеството за възстановяване на недължимо платени суми в размер на 5 357,60 лв. за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и в размер на 29 879,70 лв. за такса за битови отпадъци (ТБО).
Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че имотът не е с променено предназначение и има характер на земеделска земя, което изключва заплащането на данък за целия имот, а само до размера, изчислен съгласно чл. 10, ал. 3 ЗМДТ. Счита, че ТБО също следва да бъде определена при условията на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ и чл. 64, ал. 1 ЗМДТ. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което атакуваният административен акт бъде отменен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – кметът на община С., чрез процесуалния си представител адв.. Г, в писмен отговор и в съдебно заседание по делото, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Касаторът излага идентични доводи с тези, поддържани в рамките на първоинстанционното производство.
С решението си Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на "И. П" ООД против АПВ № 19/20.08.2019 г., издаден от органи по приходите в сектор „Местни данъци и такси“ на община С., потвърден с Решение № С-4195/1 от 24.10.2019 г. на кмета на община С., с който акт е оставено без уважение искане на дружеството за възстановяване на недължимо платени суми в размер на 5 357,60 лв. за ДНИ и в размер на 29 879,70 лв. за ТБО.
От събраните по делото доказателства съдът е установил, че "И. П" ООД е подало на 25.05.2018 г. декларации по чл. 14 ЗМДТ, с които е декларирало придобитите въз основа на покупко-продажба през 2008 г. недвижими имоти (нотариален акт № 180, том X, дело № 2203/2008 г. на Службата по вписванията Карлово), находящи се в землището на гр. С., извън регулационния план на града в местността „Арменица“, а именно - поземлен имот № 000211 с площ 100 040 кв. м. и построените в този имот сгради - шест складове за гражданска продукция със застроена площ всеки от тях по 288 кв. м., склад със застроена площ 360 кв. м., административна сграда № 2 със застроена площ 155 кв. м., контролно-пропускателен пункт № 3 със застроена площ 20 кв. м., ведно с всички съоръжения и оборудване, които са трайно прикрепени към имота. Установено е, че към момента на подаване на данъчните декларации са били одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри на град Сопот и имотът е отразен в кадастралната карта като два самостоятелни поземлени имоти с идентификатори 68080.172.431 и 68080.172.430, поради което са подадени две декларации и са открити две партиди № 6618F8707 и № 6618F8708. Доколкото декларирането на придобиването на имота е направено десет години след сключването на договора за покупко-продажба, на дружеството са били начислени ДНИ и ТБО за периода 2013 г. - 2018 г. общо в размер на 35 267,30 лв., платени от дружеството на 28.05.2018 г. С искане от 25.07.2019 г. дружеството е поискало от началника на сектор „Местни данъци и такси“ да му бъде възстановена недължимо платената сума от 35 237,30 лв. Възложено е извършването на проверка за наличие или липса на основание за възстановяване на суми на „Индъстриал пропъртийз“ ООД, платени за погасяване на задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци. Въз основа на извършената проверка е издаден процесният АПВ № 19/20.08.2019 г., с който е отказано възстановяването на сумата. Отказът е обоснован с факта, че задълженията са определени въз основа на подадените от дружеството декларации по чл. 14 ЗМДТ и в съответствие с чл. 10, ал. 1, чл. 19, ал. 1, чл. 22, чл. 62, чл. 63 и чл. 66 ЗМДТ, чл. 20, ал. 1, т. 2 от Наредба за размера на местните данъци в община С., чл. 13, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите.
Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от териториално и материално компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, при издаването му са спазени процесуалните правила и материалният закон. Обосновал е извод, че задълженията на дружеството за ДНИ и ТБО за периода 2013 г. - 2018 г. общо в размер на 35 267,30 лв. са правилно определени по основание и размер. Приел е, че обстоятелството, че процесните имоти с идентификатори 68080.172.431 и 68080.172.430 по КККР на град Сопот се намират в територия с трайно предназначение - земеделска, и съгласно чл. 25, ал. 1 ЗКИР всеки поземлен имот има трайното предназначение на територията, в границите на която се намира и което трайно предназначение не е променяно, няма определящо значение. Допълнително съдът се е мотивирал с приложения по делото Акт за държавна собственост № 582 от 22.04.1994 г., видно от който, още от 1958 г. процесният имот е бил предоставен в оперативно управление на ВМЗ Сопот и оттогава се е ползвал за складова база, застроен е със складове и административна сграда, както и други трайно прикрепени съоръжения и оборудване под и над кота 0, като този начин на трайно ползване - за складова база не е променян. В заключение съдът е стигнал до извод, че процесните имоти не се ползват като земеделски земи, предназначени за земеделско производство и след като същите са застроени за тях важи изключението на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ и се дължи ДНИ. Според съда, безспорно е установено престирането на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, почистване на териториите на обществено ползване и обезвреждане в депо на битови отпадъци по отношение на процесните имоти, поради което и таксата за битови отпадъци е дължима. Поради това е отхвърлил жалбата на „Индъстриал пропъртийз“ ООД като неоснователна. Решението е правилно.
По делото не е имало спор за факти. Спорът е по приложението на закона.
Касаторът поддържа довод, както по време на административното производство, така и в съдебното производство, че относимо към определяне на задължението е предназначението на имота, а не начинът му на трайно ползване, който не се споделя от настоящия касационен състав. Както правилно посочва и първоинстанционният съд, за целите на данъчното облагане по ЗМДТ, определящо значение има фактът, че макар и земеделски, земите са застроени (по аргумент от чл. 10, ал. 3, предложение последно ЗМДТ), като е без правно значение обстоятелството, дали е извършена промяна на трайното предназначение по предвидения в закона ред.
Съгласно чл. 23 ЗКИР обекти на кадастъра са поземлени имоти и сгради. Съгласно чл. 2, ал. 5 ЗКИР данните в кадастралната карта и в кадастралния регистър, досежно основните кадастрални данни, са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното. Процесните недвижими имоти, макар според отразяването в кадастралната карта на град Сопот да са с трайно предназначение на територията: земеделска, начинът им на трайно ползване е за „складова база“, т. е. представляват застроени земи, като сградите са описани и в нотариалния акт, с който „Индъстриал пропъртийз“ ООД се легитимира като собственик (нотариален акт № 180, том X, дело № 2203/2008 г. на Службата по вписванията Карлово). Същият извод може да се направи въз основа на предходните актове за собственост - акт за държавна собственост № 582 от 22.04.1994 г., акт за държавна собственост № 4586 от 18.02.2002 г., вписан в PC Карлово, както и издаденото от община С. удостоверение за търпимост на сградите, построени в процесните имоти. До доказване на противното статутът на процесните имоти е задължителен за държавните органи, в т. ч. за съда и за органите по приходите в общината.
И пред касационната инстанция основното възражение на дружеството е, че имотът представлява земеделска земя. Твърди, че по отношение на процесния имот е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, според която не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия ѝ терен.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, с която се определят подлежащите на облагане имоти предвижда, че с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Нормата определя две групи имоти: 1. сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания и 2. поземлени имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
Имотите, включени в строителните граници на населените места, т. е. в урбанизираните територии, не се считат за земеделски земи по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, според който земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии, определени с ПУП, или околовръстен полигон; не са включени в горския фонд; не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради.
В тази връзка, правилен е изводът на съда, че по отношение на декларираните от дружеството недвижими имоти не е приложима хипотезата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, в частта ѝ според която не се облагат с данък земеделските земи. Имотите са застроени, с начин на трайно ползване „складова база“, не представляват земеделска земя и според данните, изнесени в подадените от жалбоподателя декларации, за тях се дължи ДНИ и ТБО.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е порочно и в частта по отношение на определената такса за битови отпадъци.
Съгласно чл. 62 ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на ТБО се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. По силата на чл. 63 ЗМДТ за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване като границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година.
Случаите, в които не се събира ТБО по отделни компоненти са определени в чл. 71 ЗМДТ и това са: 1. такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2. такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.
Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване са определени с нарочни заповеди на кмета на общината. Но законът не обвързва дължимостта на таксата с предоставянето на услугата на конкретната територия за обществено ползване, която граничи с имота на задълженото лице. Тогава, когато при спазване на законовите изисквания общинският съвет и кмета на общината са определили териториалния обхват на предоставяне на услугата, видовия обхват на услугата, честотата на нейното предоставяне, за законосъобразността на дължимостта на таксата е необходимо да се докаже престирането на услугата в района, в който е разположен имотът. Такива доказателства са представени с административната преписка, поради което съответен на доказателствата и закона е изводът на първоинстанционния съд, че ТБО се дължи и е правилно определена, предвид Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите, приета от общински съвет - Сопот, в нейните актуални редакции.
Представеното в настоящото производство доказателство, с което се цели да се установи статутът на спорните имоти като земеделска земя – Отказ за регистрация по ЗДДС № 221021900240247/30.01.2019 г. на "И. П" ООД, издаден от орган по приходите при ТД на НАП – София, освен че е съществувал към датата на съдебното заседание в първата инстанция и е нямало пречки да бъде представен там, не установява обстоятелства в подкрепа на тезата на касатора. В отказа се казва, че имотът, предмет на продажба, не може да бъде определен като урегулиран поземлен имот – факт, който не е спорен по делото. Отказът за регистрация е постановен на основание чл. 45, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС (ЗАКОН ЗЗД Д. В. Д СТОЙНОСТ), тъй като продажбата на земя е освободена доставка, каквато е и доставката на сгради и части от тях, които не са нови, тъй като построените сгради в спорните имоти са построени преди 07.04.1987 г.
С оглед изложеното, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че липсват касационни основания за отмяна на решението на административния съд, поради което същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на ответника по касация се дължат своевременно поисканите разноски, съгласно представения по реда на чл. 80 ГПК списък в размер на 1 920 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 26.05.2020 г.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 642 от 13.03.2020 г., постановено по адм. дело № 3921/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА "И. П" ООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на община С. сумата от 1 920 (хиляда деветстотин и двадесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.