Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Министъра на правосъдието, чрез процесуалния му представител гл. ю.к.Борисова, срещу решение №724/13.04.2020 г., постановено по адм. дело № 3373/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменена Заповед № ЛС-04-498/29.08.2018 г. на Министъра на правосъдието, с която С.Ж от [населено място] е изключена от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) /ТЗ/, утвърдена със заповед след изпит за придобиване на квалификация „Синдик” № ЛС-04-72/21.02.2006 г. на Министъра на правосъдието.

В жалбата се посочва, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т.3 от АПК.

Твърди се, че независимо от факта, че първоинстанционният съд приема за доказано, че е извършено едно от трите установени от административния орган нарушения, неправилен се явява изводът му за незаконосъобразност на оспорената заповед. Сочи се, че Министърът на правосъдието действа в рамките на предоставената му с чл.655, ал.3 от ТЗ оперативна самостоятелност, като няма възможност да избира между градирани санкции, нито пък е необходимо допуснатото нарушение да е тежко. Изложени са подробни съображения във връзка с всяко едно от констатираните нарушения, а именно: по чл.23, ал.2 от Наредба №3 от 27.0.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, поради неизпълнение от страна на синдика на задължението му да даде становище и заедно с него да ангажира доказателства; по чл. 660, ал. 1 от ТЗ за неполагане грижата на добрия търговец от страна на синдика и по чл.658, ал.1, т.5 от ТЗ, като е обобщено, че изводите на съда по отношение на съответствието на оспорената заповед с материалния закон са неправилни и в противоречие с действаща...