Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на девети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. З. ЧЛЕНОВЕ:БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар Ж. М. и с участието

на прокурора Владимир Йордановизслуша докладваното от съдиятаБ. Л. по адм. дело № 6403/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от П. П. от гр. Русе, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 12/19.04.2021г., постановено по адм. дело № 571/2020 г. по описа на Административен съд – Русе.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че първоинстанционният съд не е осъществил преценка относно действителността на оспорения РА, а единствено се е позовал на Решение № 12330/06.10.2020г. по адм. дело № 4224/2020г. по описа на ВАС, с което делото му е върнато за ново разглеждане. Счита, че длъжностните лица, издали РА, не са персонално компетентни за това, като в подкрепа на тезата си развива обстойни доводи. Намира, че не е установено обстоятелство по чл. 122, ал.1 ДОПК за провеждане на облагането по аналог, като възразява, че определените задължения по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2009г. и лихви за забава са погасени по давност. В писмена молба от 07.02.2022г. релевира същото възражение и спрямо публичните вземания за 2010г. Акцентира още върху липсата на конкретни констатации за получени доходи без правно основание, както и върху допуснато от ревизиращите смесване на различни финансови потоци. В подкрепа на изложеното навежда пространни доводи и претендира отмяна на атакуваното решение, отмяна на оспорения РА и присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „ОДОП“- Варна, чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред Административен съд – Русе е образувано в изпълнение на Решение № 12330 от 06.10.2020г. по адм. дело № 4224/2020г. по описа на ВАС, с което е отменено Решение № 8 от 09.04.2020 г., постановено по адм. д. № 16/2019 г. по описа на Административен съд – Русе, с което процесният РА № Р-03001815007525-091-001/05.09.2018г., в частта, потвърдена и изменена с Решение № 318/28.11.2018г. на Директора на Дирекция „ОДОП“- Варна, е обявен за нищожен.

С оспорения РА, в потвърдената му по административен ред част, за П. П. са установени допълнителни задължения по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 8 811.99 лв. и лихви за забава в размер на 7 514,64 л., за 2010г. – 18 960 лв. и лихви за забава в размер на 14 206,20 лв. и за 2011г. – 834 лв. и лихви за забава в размер на 538,24 лв.

За да достигне до извод за частична основателност на оспорването, АС - Русе е съобразил следното:

Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради констатация за обстоятелство по чл. 122, ал.1, т.2 ДОПК. Наличието му е обосновано с извършена от приходните органи съпоставка на паричните средства на задълженото лице към началото и края на всеки един от ревизираните данъчни периоди, въз основа на която е установено, че разходите на ревизирания надвишават доходите му . Така, за 2009г. е констатирано превишение на разходите в размер на 97 683, 45 лв., за 2010г. – 189 605,05 лв. и за 2011г. – 8 345,70 лв. Ревизиращите са приели, че посочените суми представляват доходи от други източници по чл. 35, т.6 ЗДДФЛ и формират данъчни основи по чл. 122, ал.4 ДОПК, върху които са определили дължимия данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ и следващите се лихви за забава.

В хода на съдебното производство са проведени съдебно - компютърна и съдебно счетоводна експертиза, заключението по която е частично кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Въз основа на отговорите на експерта относно превишението на разходите на ревизирания над приходите му за 2011г. решаващият състав е приел, че данъчната основа по чл. 122, ал.4 ДОПК възлиза на сумата от 8 238,07 лв. и дължимият данък е 823 лв., ведно с лихва за забава в размер на 531,61 лв. До тези размери той е изменил РА за 2011г. , като е отхвърлил жалбата в останалата й част.

АС - Русе не е кредитирал заключението по СКЕ, тъй като е съобразил, че отговорите на вещото лице касаят възражението за нищожност на РА. Подчертал е, че с решението на ВАС е прието, че процесният РА е издаден от компетентни органи, а указанията на касационната инстанция са задължителни за първоинстанционния съд.

Решаващият състав е обсъдил възражението за изтекла погасителна давност по чл. 171, ал.2 ДОПК за установените задължения за 2009г. и лихви за забава и е приел, че същото е основателно. В тази връзка е посочил, че жалбата срещу РА в тази му част следва да се отхвърли, но в диспозитива да се посочи, че същият не подлежи на принудително изпълнение.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно поради нарушение на материалния закон.

Несподелима е тезата на касатора, че при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд не е бил обвързан от указанията на ВАС досежно действителността на оспорения РА. Съгласно чл. 224 АПК вр. с §2 ДР ДОПК указанията на ВАС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по - нататъшното разглеждане на делото, с оглед на което правилно АС - Русе е съобразил, че тричленният състав на ВАС е приел, че оспореният РА е издаден от компетентни органи. По аргумент от чл. 226, ал.1 АПК първоинстанционният съд е започнал производството от първото процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото, а именно – дължимата преценка на материалната законосъобразност на оспорения валиден РА. Ето защо ирелевантни в настоящото производство се явяват наведените многобройни аргументи от касатора досежно твърдяната нищожност на РА поради липса на материална компететнтност на издателите му, тъй като въпросът за неговата валидност вече е разрешен от ВАС с Решение № 12330 от 06.10. 2020г. по адм. дело № 4224/2020г. по описа на ВАС, а повторното му пререшаване е недопустимо.

Основателни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 160, ал.4 ДОПК, която изрично сочи, че давностният срок следва да е изтекъл в хода на ревизионното производство. В случая, давностният срок по чл. 171, ал.2 ДОПК относно задължението по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ и следващите се лихви за забава за 2009г. е започнал да тече на 01.01.2011г. и е изтекъл на 31.12.2020г. Към този момент ревизионното производство е приключило, поради което съдът не е дължал произнасяне по основанието и размера на задължението, нито е било необходимо да посочва, че РА в тази му част не подлежи на принудително изпълнение. Той е следвало единствено да отмени същия поради основателността на възражението за изтекла погасителна давност.

Аналогично, срокът на погасителната давност по чл. 171, ал.2 ДОПК за публичните вземания за 2010г. е започнал да тече на 01.01.2012г. и е изтекъл на 31.12.2021г., с оглед на което възражението за изтичането му, релевирано от касатора в представеното писмено становище от 07.02.2022г., се явява основателно. Тъй като и този давностният срок не е изтекъл в хода на ревизионното производство, то в тази му част РА следва да бъде отменен. Като е приел друго, АС - Русе е постановил неправилно в тази му част решение, което следва да бъде отменено и вместо него, постановено друго, с което оспореният РА бъде отменен относно установените с него задължения за 2009 и 2010г. , ведно с начислените лихви за забава.

В останалата му част обжалваното решение е правилно.

Обосновано първоинстанционният съд е приел, че изготвената от ревизиращите съпоставка за 2011г. на получените от ревизирания постъпления, извършени разходи и парични средства в началото и края на ревизирания период сочи към превишение на разходваното над полученото на годишна база. Именно този недостиг подкрепя наличието на обстоятелството по чл. 122, ал.1, т.2 ДОПК, което е обосновало провеждането на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. При приложимост на презумпцията по чл. 123, ал.1, т.1 ДОПК и съобразяване на относимите към лицето обстоятелства по чл. 122, ал.2 ДОПК ревизиращите законосъобразно са пристъпили към формиране на данъчна основа по чл. 122, ал.4 ДОПК за 2012г. Точното определяне на нейния размер е било анализирано от вещото лице по проведената ССчЕ, а отговорът му е съобразен от съда, който правилно е приел, че данъчната основа по чл. 122, ал.4 ДОПК възлиза на сумата от 8 238,07 лв.. От там дължимият данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ е в размер на 823 лв. , ведно с лихви за забава в размер на 531,61 лв. До тези размери АС - Русе е изменил оспорения РА в тази му част, в резултат на което е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и направените искания, в полза на НАП за двете първоинстнационни и двете касационни производства следва да се присъди юрисконслутско възнаграждение от по 324,82 лв., както и разноски в размер на 30,81 лв., или общо сумата от 1330,09лв.

За предходните производства на П. П. следва да се присъдят разноски в размер на 6 428,90 лв.

За настоящото производство в полза на П. П. следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от жалбата, възлизащи на сумата от 1661,31 лв.

След насрещна компенсация НАП следва да бъде осъдена да заплати на насрещната страна разноски в размер на 6 730,12 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 12/19.04.2021г., постановено по адм. дело № 571/2020 г. по описа на Административен съд – Русе, в частта, с която след изменение е отхвърлена жалбата на П. П. от гр. Русе срещу Ревизионен акт № Р-03001815007525-091-001/05.09.2018г., в частта, потвърдена и изменена с Решение № 318/28.11.2018г. на Директора на Дирекция „ОДОП“- Варна, с която за 2011г. е установено задължение по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ в размер на 823 лв., ведно с лихви за забава в размер на 531,61 лв.

ОТМЕНЯ Решение № 12/19.04.2021г., постановено по адм. дело № 571/2020 г. по описа на Административен съд – Русе в останалата му обжалвана част

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03001815007525-091-001/05.09.2018г., в частта, потвърдена и изменена с Решение № 318/28.11.2018г. на Директора на Дирекция „ОДОП“- Варна, с която за 2009г. и 2010г. са установени задължения по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ в размер съответно на 8 811,99 лв. и 18 960 лв. и са начислени лихви за забава съответно в размер на 7514,64лв. и 14 206,20 лв. по жалба на П. П. от гр. Русе.

ОСЪЖДА НАП да заплати на П. П. от гр. Русе сумата от 6730,12 лв., представляваща разноски след насрещна компенсация за двете първоинстанционни и двете касационни производства.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Милена Златкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Б. Л. п/ Полина Якимова