Производството е по реда на чл. 208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на вътрешните работи, чрез пълномощник, срещу решение № 225/27.05.2020 г., постановено по адм. дело № 88/2020 г. от Административен съд - Монтана, с което е отменена, по жалба от полицейски инспектор Б.Л, заповед № 8121к-14469/23.12.2019 г., като незаконосъобразна, и Министерството на вътрешните работи (МВР) е осъдено да заплати на жалбоподателя разноски в производството в размер на 1010 лева.

В жалбата се излагат съображения, че съдебният акт е неправилен при наличието на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - Б.Л, чрез пълномощника си адв.. Г, в писмен отговор, и в открито съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение, като законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски, за които представя писмени доказателства и списък по реда на чл. 80 ГПК.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на контрол за законосъобразност пред решаващия съд е заповед № 8121к-14469 от 23.12.2019 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6 от Закон за министерство на вътрешните работи (ЗМВР), чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗМВР, чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. 2 и т. 13 ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение с Министерството на...