Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н.Б – съдия в Районен съд – Несебър против Решение по т. 18 от Протокол № 21 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), проведено на 23.06.2020 г., с което е оставена без уважение молбата й за назначаване по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ.

Претендира се отмяна на решението и връщане на преписката за ново произнасяне на СК на ВСС, поради незаконосъобразност по подробни съображения, изложени в жалбата до съда. Твърденията са за постановяването му в противоречие с материалния закон – основание по чл. 146 т. 4 от АПК.

О. С колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Димитрова оспорва жалбата по аргументи, изложени в депозирания писмен отговор. Настоява да се приеме, че актът не страда от релевирания порок и липсва отметнително основание по чл. 146 от АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, шесто отделение, констатира, че жалбата е депозирана в срок, от лице имащо правен интерес от заявеното оспорване и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява допустима.

При преценка на оспорения административен акт при условията на чл. 168 АПК въз основа на събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, наведените от жалбоподателя оплаквания и тезата на ответника, Върховният административен съд, шесто отделение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От доказателствата по делото се установява, че Н.Б е участвала в конкурс за преместване и заемане на 36 свободни длъжности за "съдия" в районните съдилища обявен с Решение по т. 16.1 от Протокол № 49 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 05.12.2017г. /обн. в ДВ бр.1 от 02.01.2018г./, от които за една свободна длъжност в Районен съд – Бургас, който е и единственият...