Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от А.Д от [населено място], чрез процесуален представител, срещу Решение № 7 от 27. 02. 2020 г., постановено по адм. дело № 307/2019 г. по описа на Административен съд – С. З.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че първостепенният съд не е съобразил възражението му досежно размера на установените с РА задължения. Сочи, че облагането по чл. 17 ЗДДФЛ не е проведено по реда на чл. 122- 124 ДОПК. Счита, че не е налице основание за облагане по аналог, тъй като не е констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и той не е уведомяван за такова. Подчертава, че с данък по чл. 17 ЗДДФЛ е обложен недостиг на средства по реда на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Излага доводи, че през ревизирания период няма превишение на разходите на РЛ над декларираните и получени приходи, както и, че липсва презумпция, че евентуалният недостиг е резултат от облагаема дейност. Оспорва началното салдо и параметрите на съставените парични потоци, както и явното и съществено превишение на разходите над размера на декларираните и получени средства. Поддържа, че в началното салдо към 01. 01. 2014г. следва да се включат сумите от 4700 лв. и 5000 лв., получени съответно от роднини по повод завършване на средното му образование и дарени от баба му, за които са събрани свидетелски показания. Сочи, че към приходите за 2015г. следва да се признае дарение от 15 000 лева през 2015 г. и на 15 000 евро през 2016 г. от родителите му. В подкрепа на тезите...