Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от Х.К, чрез адв.. М, против решение № 5834/09. 10. 2019 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 353 по описа за 2019 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на Ковачев срещу Ревизионен акт № Р-22002218000025-091-001/31. 08. 2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта потвърдена с Решение № 1782/16. 11. 2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП” – София, с който са определени задължения за довнасяне по ЗДДФЛ в размер, както следва: за 2010 г. - 23 171, 26 лв.; за 2011 г. - 8 735, 84 лв., за 2012 г. - 8 939, 53 лв. и за 2013 г. - 33 267, 72 лв., ведно със съответните лихви. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението. Представени са доказателства. По съображения, подробно изложени в молба – допълнение към касационната жалба, касаторът моли за отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски по делото.

Ответникът – Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, оспорва чрез процесуалния си представител юрк.. М КЖ като неоснователна и недоказана. Счита, че новопредставените доказателства не опровергават изводите на органите по приходите. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявеното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото и в срок, поради което...