Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н.К, от [населено място], [област] против решение № 2234 / 20. 11. 2019 г. по адм. дело № 2056 / 2019 г. на Административен съд – Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се позовава на решения на Съда на ЕС, Конституционния съд на Р. Б и ЕСПЧ, касаещи защита правата на гражданите. Цитира съдебна практика и на Върховния административен съд. Посочва, че неприлагането на Директива 2008 / 94 към фактите по настоящия спор го е лишило от предоставените му гаранции на правото на ЕС за ефективно вътрешно правно средство за защита. Отказът на Фонда за „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към НОИ да уважи заявеното му искане и да разпореди отпускането на обезщетение необосновано не е било ценено от съда като неправомерно действие/бездействие, водещо до имуществена вреда от нереализирано субективно право. Посочва, че не е спазен принципът на съразмерност, както и че съдът необосновано не е приел, че е налице неравноправно дискриминационно третиране на база социален и имуществен признак, а именно качеството на "правоимащо лице" спрямо "гарантирано вземане", на основание чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ), тъй като неговият работодател макар и в състояние на фактически фалит, в нарушение на закона не е обявена финансовата му несъстоятелност. Аргументира се, че първоинстанционният съд незаконосъобразно не е приел, че оспореният индивидуален административен акт противоречи на чл. 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основаните свободи (ЕКЗПЧОС), тъй като се засяга международно признатото му право на необезпокоявано ползване на личната собственост. Изтъква, че щом като чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР (ЗАКОН ЗЗД ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И С. П. Н.НОСТ...