Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ж. Г. К., чрез адв. Т. С. Я. - С. от САК, против въззивно решение № 36/11. 02. 2022 г., постановено по в. гр. д. № 139/2021 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, в частта му с която е потвърдено решение № 260026/09. 09. 2020 г. по гр. д. № 742/2019 г. на Районен съд –Ловеч, както следва: в частта, с която на основание чл. 55. ал. 1. пр. 1-во ЗЗД е осъдена Ж. Г. К. да заплати на Й. И. А., заместена в хода на производството от Х. Д. Д. /последния заместен в производството от С. Х. Д. и М. Х. П./ сумата от 13 200 лв., ведно със законната лихва считано от 11. 04. 2019 г. до изплащането й; в частта, с която е прогласена нищожност на основание чл. 26, ал. 2. пр. 4-то ЗЗД, по иск на Й. И. А., заместена в хода на производството от Х. Д. Д. /последния заместен в производството от С. Х. Д. и М. Х. П./, против Ж. Г. К., на договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижи имот №. ., том. ., peг. №. . дело №. ./2019 г., с който Й. И. А., действаща чрез пълномощника си Ж. Г. К., е дарила на Ж. Г. К. собствените си 5/6 ид. части от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор. .. по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], ободрени със Заповед № РД.../... г. на Изпълнителния директор на АГКК. с адрес: [населено място], [улица], с площ от 1125 кв. м., ведно с изградената в него жилищна сграда - еднофамилна, с идентификатор... със застроена площ от 52 кв. м. и едноетажна друг вид сграда за обитание с идентификатор. .., със застроена площ от 39 кв. м., а съгласно документ за собственост дворно място с площ от 950 кв. м. и построената в него масивна и паянтова къща. съставляващ парцел. ., пл. №. ., кв.. .; и в частта, с която на основание чл. 34 ЗЗД е осъдена Ж. Г. К. да предаде на Х. Д. Д., правоприемник в процеса на Й. И. А. /последния заместен в производството от С. Х. Д. и М. Х. П./, владението върху имота, предмет на сделката, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижи имот №. ... том. ... peг. №. ., дело №. . от. . г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В с. з. жалбата се поддържа.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по жалбата С. Х. Д. и М. Х. П. са подали писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на жалбата. В с. з., чрез своя пълномощник оспорват жалбата.

Третото лице - помагач на страната на ответника, М. М. Д. не взема становище по жалбата.

При проверка на процесуалната допустимост на касационното производство Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, намира следното:

Касационната жалба срещу въззивното решение в частта му, с която са уважени исковете: с правно основание чл. 26, ал. 2. пр. 4-то ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижи имот №. ., том. ., peг. №. .. дело №. ./... г., сключен между наследодателката на ищците и ответницата, и с правно основание чл. 34 ЗЗД за връщане на даденото по сделката, е процесуално недопустима. Член 280, ал. 3 т. 1 ГПК предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. по граждански дела с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Преценката дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване се извършва с оглед цената на иска към датата на завеждане на исковата молба. В случая са предявени облигационни искове за недействителност на договор за дарение на недвижим имот - поддържано е становище за нищожност на сделката на няколко основания по чл. 26 от ЗЗД, и при евентуалност – за недействителност в хипотезата на чл. 40 ЗЗД и за унищожаване на договора поради невъзможност на прехвърлителя да разбира свойството и значението на извършеното - чл. 31 ЗЗД. Разгледани и уважени са искът с правно основание чл. 26, ал. 2. пр. 4-то ЗЗД /от посочените в ИМ пороци водещи до нищожност на договора за дарение най-тежкият е липсата на основание/, и евентуалният иск с правно основание чл. 34 ЗЗД. Цената на исковете се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. Когато една от насрещните престации по договора съставлява права върху недвижима вещ, стойността на договора се определя от данъчната оценка на вещното право, а ако няма такава – пазарната цена на правото, т. е. размерът на цената на иска се определя при условията на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. В случая с предявените искове се атакува договор, с който се прехвърля собствеността върху 5/6 идеални части от недвижим имот, чиято данъчна оценка е 3045, 10 лв. Достъпът до касация по тези искови претенции е изключен поради предвиденото ограничение. По изложените мотиви следва да бъде отменено определението за даване ход по същество на производството по делото в горепосочената част, като в същата част касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство следва да се прекрати.

С определение № 50110/01. 03. 2023 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по следните материалноправни въпроси: Ако пълномощникът в кръга на учредената му представителна власт извърши правното действие, за което е упълномощен, в частност преведе определена сума от банкова сметка на упълномощителя по друга банкова сметка, може ли да се приеме, че е налице договор за поръчка между тях и довереникът дължи ли отчет по нея?; и Има ли и какви са разликите между основание, мотив и цел на договора за дарение?.

По първия въпрос обусловил допускане на касационно обжалване, отговорът се съдържа в практика на ВКС, обективирана в решение №136/03. 08. 2017 г. по т. д. № 901/2016 г. на ВКС, I т. о.; решение № 225/28. 01. 2013 г. по т. д. № 903/ 2011 г. на II т. о.; решения № 103/30. 11. 2010 г. по гр. д. № 2362/2008 г. на II г. о.; решение № 11/03. 02. 2015 г. по гр. д. № 3889/2014 г. на IV г. о. и др., която се споделя от настоящия съдебен състав. Приема се, че когато въз основа на дадено пълномощно се изтегли сума от банковата сметка на упълномощителя, последиците от това правно действие се считат възникнали направо за него, но за пълномощника, доколкото друго не се установява относно вътрешните им отношения, възниква с получаването на сумата задължение да отчете /предаде/ на упълномощителя полученото от негово име и за негова сметка – чл. 284, ал. 2 ЗЗД. Отношенията на страните във връзка с упълномощителната сделка се уреждат от правилата, регламентиращи договора за поръчка. Т.е. ако пълномощникът в кръга на учредената му представителна власт извърши правното действие, за което е упълномощен, в частност изтегли определена сума от банкова сметка на упълномощителя, доколкото не се установя друго за вътрешните отношения между страните, може да се приеме, че е налице договор за поръчка между тях, като довереникът дължи отчет по нея.

Втория въпрос не обуславя изхода на делото във висящата му част.

За да уважи иска за сумата от 13200 лв. въззивния съд е приел за безспорно установено по делото, че на 04. 02. 2019 г. ответницата е прехвърлила сумата от 13200 лв. (от която 8587, 09 лв.- лични средства на Й. И. А. и 4734, 80 лв.-наследствена част от парични средства на покойния й съпруг), намираща се по сметки в „Ю. Б” АД по своя сметка в ТТВВ-Л., като по сметката на първоначалната ищца е останала само сумата от 113, 89 лв. Посочено е, че в отговора на исковата молба, ответницата К. възразила, че сумата е преведена на основание пълномощно рег.№ 130/24. 01. 2019 г., с нотариална заверка на подписа от нотариус М. Д. с район на действие РС-Л. /описано в исковата молба, като основание за изтегляне на сумата и представено от ищцата/, и че е извършила разпореждането с цел да защити интересите на ищцата, като запази в максимална степен нейното имущество. Признала, че сумата от 13200 лв. принадлежи на ищцата и е изразила готовност да я върне, но доказателства за връщането й липсвали. Прието е, че действително с посоченото пълномощно, ответницата е била упълномощена от А. да я представлява пред банките в страната, но в пълномощното липсвал изричен текст, който да я овластява да прехвърля парични средства от банковите сметки на ищцата и тези на покойния й съпруг, в своя полза. Посочено е, че с оглед на доказателствата по делото, упълномощаването за разпореждане с парични средства от банковите сметки е било с цел да се покриват разходи и нужди на ищцата с оглед тежкото й физическо състояние, но предприетото от пълномощника действие било в нейна вреда. Направен е извод, че разпореждането извършено от ответницата на 04. 02. 2019 г. с парите от банковите сметки на първоначалната ищца е извършено без основание, и сумата подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

С оглед дадения отговор на правния въпрос и данните по делото, независимо от сочената от ищеца правна квалификация по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, претенцията касае връщане на изтеглени от банкова сметка на упълномощителя и не отчетени суми, поради което квалификацията на спорното право е по чл. 284, ал. 2 ЗЗД – доверителя разполага с възможността да иска връщане на всичко получено и неизразходвано при изпълнение на поръчката. Предвид изложеното, въззивният съд е определил неправилна правна квалификация на предявения иск, чието основание е в чл. 284, ал. 2 ЗЗД. Неправилната правна квалификация е резултат от неправилно приложение на материалния закон, поради което съставлява основание за отмяна на решението и за разрешаване на спора по същество, чрез произнасяне по основателността на предявения иск.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на основание пълномощно рег.№ 130/24. 01. 2019 г., Ж. Г. К. е изтеглила сумата от 13200 лв. от сметката на Й. И. А., и въпреки липсата на оспорване от страна на ответницата на този факт и въпреки изразената от нея готовност да върне сумата, по делото липсват доказателства това да е сторено.

Предвид изложеното и доколкото не се установява друго за вътрешните отношения между страните, въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск за сумата от 13200 лв. с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД да се уважи като основателен.

С оглед изхода на делото на ответника по жалбата М. Х. П. следва да бъдат присъдени направените в касационното производство съдебни разноски в размер на 2000 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 06. 06. 2023 г. /сключен между М. П. и адв. С. С./. Въпреки направеното искане, разноски на ответника по жалбата С. Х. Д. не се присъждат, тъй като липсват доказателства за сторени такива пред настоящата инстанция.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ определението за даване ход по същество на производството по гр. д. №2828/2022 г. по описа на ВКС, в частта му по касационната жалба на Ж. Г. К., имаща за предмет въззивно решение № 36/11. 02. 2022 г., постановено по в. гр. д. № 139/2021 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, в частта с която по иск на Й. И. А., заместена в хода на производството от Х. Д. Д. /последния заместен в производството от С. Х. Д. и М. Х. П./ против Ж. Г. К., е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 2. пр. 4-то ЗЗД, договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижи имот №. ., том. ., peг. №. .. дело №. ./... г., с който Й. И. А., действаща чрез пълномощника си Ж. Г. К., е дарила на Ж. Г. К. собствените си 5/6 ид. части от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор. .. по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], ободрени със Заповед №. ../... г. на Изпълнителния директор на АГКК. с адрес: [населено място], [улица], с площ от 1125 кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начина на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план:. ., кв.. ., парцел. ., при съседи на имота: поземлени имоти с номера. ..:. ..:. .., ведно с изградената в него жилищна сграда - еднофамилна, с идентификатор. .., със застроена площ от 52 кв. м. и едноетажна друг вид сграда за обитание с идентификатор. .., със застроена площ от 39 кв. м., а съгласно документ за собственост дворно място с площ от 950 кв. м. и построената в него масивна и паянтова къща. съставляващ парцел. .. пл. №. ., кв.. ..; и в частта, с която на основание чл. 34 ЗЗД е осъдена Ж. Г. К. да предаде на Х. Д. Д., правоприемник в процеса на Й. И. А. /последния заместен в производството от С. Х. Д. и М. Х. П./, владението върху имота, предмет на сделката, по нотариален акт за дарение на недвижи имот №. ... том. ... peг. №. .., дело №. . от. .. г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на Ж. Г. К. против въззивно решение № 36/11. 02. 2022 г., постановено по в. гр. д. № 139/2021 г. по описа на Окръжен съд - Плевен в посочените части и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2828/2022 г. на ВКС, III г. о. в тази част.

ОТМЕНЯ въззивно решение № 36/11. 02. 2022 г., постановено по в. гр. д. № 139/2021 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, в частта с която на основание чл. 55. ал. 1. пр. 1-во ЗЗД е осъдена Ж. Г. К. да заплати на Й. И. А., заместена в хода на производството от Х. Д. Д. /последния заместен в производството от С. Х. Д. и М. Х. П./ сумата от 13 200 лв., ведно със законната лихва считано от 11. 04. 2019 г. до изплащането й, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Ж. Г. К. от [населено място], обл. Л., с ЕГН [ЕГН] да заплати на С. Х. Д., с ЕГН [ЕГН] и М. Х. П., с ЕГН [ЕГН], на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД общо сумата от 13 200 лв., ведно със законната лихва върху същата, считано от 11. 04. 2019 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Ж. Г. К. да заплати на М. Х. П. разноски за касационната инстанция в размер на 2000 лв.

Решението е постановено при участието на М. М. Д. -трето лице - помагач на страната на ответника.

РЕШЕНИЕТО в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото, подлежи на обжалване с частна жалба, пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните. В останалата част решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.