О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2415

гр. София, 14.05.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 31.03.2025г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

БОРИС Д. ИЛИЕВ

разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. гр. д. №4233 по описа на съда за 2024г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Столична община, чрез пълномощника й по делото юрк. Д Ж., против Решение №2523 от 05.04.2024г., поправено с Решение №4605 от 31.07.2024г., по в. гр. д. №20231100512916 по описа за 2023г. на Софийския градски съд, с което е било потвърдено Решение №20150807 от 02.07.2021г., постановено по гр. д. №34916/2020г. на СРС, 119 с-в, в частта му, с която са уважени предявените от Р. К. Б. срещу Столична община обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т.1 и т.2 КТ, като е признато за незаконно наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение“ от заеманата от нея длъжност „директор на общинско предприятие „Гробищни паркове” със Заповед №СОА20-РД15-7446, издадена на 03.06.2020г. от кмета на Столична община, отменена е тази заповед като незаконосъобразна, и е възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „директор на общинско предприятие „Гробищни паркове“ при Столична община. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея Р. К. Б., чрез пълномощника й по делото адв. К. Л., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение СГС се е произнесъл като въззивна инстанция по предявени от Р. К. Б. против Столична община искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Въззивното производство е протекло по реда на чл.294 от ГПК след като с Решение № 50110/13.11.2023г. по гр. д.№ 3215/2022 г. на ВКС е отменено Решение №1065/11.05.2022г. на СГС по в. гр. д.№11681/2021г. в частта му за произнасяне по исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС.

При повторното разглеждане на делото въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 07.10.2017г. страните са сключили след проведен конкурс трудов договор № СОА17-РД15-12304, по силата на който ищцата Р. К. Б. е заела длъжността “директор на общинско предприятие „Гробищни паркове” при Столична община по безсрочно трудово правоотношение. В периода 20.11.2019г.-06.12.2019г. бил извършен вътрешен одит в ОП „Гробищни паркове”, като проверката обхванала периода 01.01.2018г.- 31.12.2018г. В резултат на проверката бил съставен одитен доклад, в който били дадени три препоръки до директора на ОП „Гробищни паркове”, както следва: 1. да предприеме действия за утвърждаване от кмета на СО на правилата за работна заплата; 2. да предприеме действия за уведомяване по надлежния ред на СО за необходимостта от провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки за доставки, услуги, в т. ч. на ел. енергия и топлоенергия, както и за извършване на СМР; 3. да предприеме действия за възлагане на длъжностно лице от предприятието осъществяване на контрол при разходването на средства за СМР, т. е. извършените разходи да бъдат придружени със сключени договори между възложител и изпълнител в рамките на делегираните от кмета на СО правомощия и изготвени К. към тях. На 04.06.2020 г. на ищцата е била връчена Заповед № СОА20- РД15-7446, издадена на 03.06.2020 година от кмета на Столична община за прекратяване на трудовия й договор поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” с посочено правно основание чл. 187, ал. 1, т.3 и т.10 от Кодекса на труда и фактическо такова - за неизпълнение на възложената работа и за неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. Като основание за налагане на дисциплинарното наказание работодателят посочил нарушения, които по изложени от него съображения били установени при извършения вътрешен одит на общинското предприятие през 2018г.

Въззивният съд е намерил за неоснователно оплакването на ищцата, че при налагане на наказанието й не е бил спазен срокът по чл.194, ал.1 от КТ. Приел е, че този срок тече от датата на връчване на работодателя на окончателния одитен доклад, защото с този доклад е приключил одитният ангажимент, въз основа на който са установени нарушителят и нарушенията със съществените им признаци от обективна и субективна страна. Позовал се е на задължителните указания, дадени в постановеното по делото решение на ВКС, с което е било отменено предходното въззивно решение по делото, както и на формираната в този смисъл практика на ВКС /Решение № 109 по гр. д . № 3323/2017 на ВКС, ІV г. о./. Споделил е и съдебната практика /Решение № 69 по гр. д. № 372/2012 г. на ВКС, ІV г. о./, в която се приема, че когато дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период, спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането му е възможно само като краен резултат, изискванията на чл.195, ал.1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършването му; когато нарушението, изразяващо се в бездействие– неизпълнение на възложени трудови функции, е продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, изискванията на чл. 194, ал.1 КТ и чл. 195, ал.1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат. В случая според съда в заповедта за уволнение са посочени документите, въз основа на които се установява нарушението, изложено е накратко съдържанието на одитния доклад, дадените от ищцата обяснения по случая, фактическата обстановка по нарушението, преценката за неговата последица за работодателя, както и тежестта на нарушението, мотивирали дисциплинарнонаказващия орган да наложи наказание „уволнение“. Посочил е, че цитираният в заповедта и в писмото, с което са изискани писмени обяснения от ищцата, одитен доклад й е известен, тъй като й е бил предоставен още на 20.12.2019г. като ръководител на одитираното предприятие, а тя е взела отношение по данните в него с писмените си обяснения в дисциплинарната процедура по чл.193 от КТ.

По съществото на спора съдът е приел, че фактическите констатации в заповедта за уволнение не съответстват на констатираните от вътрешния одит нарушения, а поддържаните от работодателя твърдения за извършени нарушения на трудовата дисциплина от ищцата, описани въз основа на констатациите по одитния доклад са недоказани в производството.

По вмененото на ищцата нарушение по т.1 от заповедта- че не е изготвено допълнително длъжностно разписание за назначените лица по реда на ПМС №66 от 1996г., което е в несъответствие с изискванията на чл.2, ал. 1 от същото, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства е установено, че такова допълнително щатно разписание е било изготвено на 15.01.2018г. и на 30.10.2018г., както и че същото е представено на одиторите и по отношение на него не е налице негативна констатация в одитния доклад. По отношение на обстоятелството, че Вътрешните правила за структурата и организацията на работната заплата в предприятието не са утвърдени от кмета на СО съдът е посочил, че това не може да се вмени във вина на ищцата, тъй като утвърждаването им не е от нейната компетентност. Съгласно длъжностната характеристика за длъжността „директор на общинско предприятие „Гробищни паркове” на ищцата са възложени контролни функции във връзка с изготвянето и актуализирането на тези вътрешни правила и такива в случая са били изготвени.

По нарушението по т.2 от заповедта /че е допуснала несъответствие по отношение на отчитане на разходите за граждански договори на персонала, нает по трудови правоотношения/ съдът е приел, че в окончателния одитен доклад няма такава констатация, поради което и при липса на ангажирани от страна на работодателя други доказателства нарушението е недоказано. Идентичен извод според съда се налага и по отношение на описаното по т.3 от заповедта нарушение /допуснато несъответствие по отношение отчитане на част от разходваните за СБКО средства и неприлагане изискванията на Единната бюджетна класификация и Правилника за организацията и дейността на общинското предприятие/, тъй като в окончателния одитен доклад тази констатация е отпаднала с оглед представените доказателства. По т.4 от заповедта /неефективен предварителен контрол за законосъобразност и неуведомяване по надлежния ред на Столична община за необходимост от провеждане на процедури по реда на ЗОП, допуснати несъответствия по отношение на сключване на договори и извършване на разходи за изграждане на двустранни стени за монтаж на урни и на системи за видеонаблюдение, за доставка на ел, енергия и топлоенергия, за ремонти и поддръжка на МПС, без да бъдат проведени нормативно изискуемите процедури за обществени поръчки/ съдът е посочил, че действията на ищцата са били съобразени с представените по делото одобрени и влезли в сила от м.01.2018г. Вътрешни правила за прогнозиране, планиране и сключване на обществени поръчки. Приел е, че препоръките в одитния доклад са за уведомяване от директора на общинското предприятие като второстепенен разпоредител с бюджетни средства на кмета на Столична община за следващи процедури, а не е направена констатация за извършено конкретно нарушение. В дадените обяснения ищцата е посочила подробно какво е наложило спешното изграждане на урнови стени в последното тримесечие на 2018г. в ГП „К., както и в ГП „Бакърена фабрика“, като според съда дадените от нея обяснения не са взети предвид от работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание. По т.5 от заповедта съдът е посочил, че вмененото на ищцата нарушение /допуснато несъответствие по отношение на извършените разходи за СМР/ не се основава на констатация за извършено нарушение по одитния доклад, като от страна на работодателя не са били ангажирани други доказателства за обосноваване и доказване на това нарушение.

При така изложените съображения съдът е приел за недоказано по делото ищцата да е извършила чрез бездействие описаните в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина, поради което е уважил предявените от нея искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за признаване на уволнението й за незаконно и неговата отмяна и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът излага доводи за наличието на хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като формулира следните въпроси, по които според него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС:

1. Длъжен ли е възивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?

2.Задължен ли е въззивният съд като втора инстанция по същество да извърши собствена преценка на фактите и подкрепящите ги доказателства?

3. Изпълнено ли е изискването на чл.195, ал.1 от КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, ако заповедта препраща към други документи, които са известни или съобщени на наказания служител и същият е наясно с извършените от него дисциплинарни нарушения?

4. Какъв трябва да е обемът на информация и начинът, по който трябва да се мотивира заповедта за уволнение?

5. По какви критерии въззивният съд извършва преценка на извършеното нарушение и неговата тежест?

По същите въпроси се поддържа и наличието на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

Направено е и искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и при условията на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК поради очевидната му неправилност.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.

Според настоящия състав на съда са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените в изложението процесуалноправни въпроси, посочени по - горе под №1 и №2, тъй като същите са от значение за изхода на делото и обуславят правните изводи на съда. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал1, т.1 от ГПК за проверка на съответствието на въззивното решение с формираната практика на ВКС по същите. Останалите три въпроса от изложението /№3,№4 и №5/ не са от значение за формиране на решаващата воля на съда в обжалваното решение, поради което и по отношение на тях не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Видно от мотивите на решението, съдът не е приемал, че заповедта за уволнение не съответства на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, а е приел обратното- че съдържанието й съответства на тези изисквания. За да уважи исковете, съдът е изложил съображения, че ищцата не е извършила вменените й нарушения, поради което и не е извършвал преценка на тежестта на последните.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №2523 от 05.04.2024г., поправено с Решение №4605 от 31.07.2024г., по в. гр. д. № 20231100512916 по описа за 2023г. на Софийския градски съд.

Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочването му в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.