5Р Е Ш Е Н И Е

№ 130

[населено място], 12.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П.

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.

МАРИЯ БОЙЧЕВА

при участието на секретар И. А. в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и четвърта година като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1856 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. А. Г. срещу решение № 574/02.05.2023 г. по в. гр. д. № 2196/2022 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 227/23.04.2022 г. по гр. д. № 833/2020 г. на Окръжен съд Благоевград за отхвърляне на предявения от касатора срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./, вр. с чл. 288, ал. 11 КЗ /отм./ в размер 65 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие причинено на 11.07.2015 г. ПТП, ведно със законната лихва.

В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че решението е неправилно поради съществено нарушение на процесуалния закон и поради необоснованост. Заявява се становище, че въззивният съд в нарушение на съдопроизводствените правила е отказал изслушване на тройна съдебно-техническа експертиза, което е довело до формиране на необоснован извод, че е налице случайно деяние, което освобождава А. И. от отговорност. Наред с това, съдът неправилно е отрекъл качеството на признание на иска на извършеното от Гаранционен фонд плащане на обезщетение. При изложените оплаквания от касатора се заявява искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго такова, с което да се присъди търсеното обезщетение в размер на 65 000 лв.

От ответника по касация Гаранционен фонд е подаден отговор, с който касационната жалба се оспорва и се заявява становище, че решението на Апелативен съд София е правилно и следва да бъде потвърдено. Според ответника в хода на производството по категоричен начин е доказано, че сблъсъкът е бил непредвидим за водача и технически възможности за предотвратяването му е имал само пешеходецът. Плащането на обезщетение не може да се счита за признание на иска, тъй като при заявена претенция Фондът не прави детайлно проучване на всеки един казус. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция – юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.

От ответна страна А. И. И. е подаден отговор, с който също се оспорва касационната жалба. Заявява се становище, че въззивният съд правилно е отказал назначаването на експертиза, тъй като приетата в първоинстанционното производство не е била своевременно оспорена от ищеца.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа изложените доводи в касационната жалба и претендира присъждане на разноски. В писмена молба ответникът Гаранционен фонд поддържа заявените в отговора съображения и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът А. И. не се явява и не изпраща представител.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените касационни основания в жалбата, твърденията на страните и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното:

Исковото производство е образувано по претенция на Д. А. Г. срещу Гаранционен фонд с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./, вр. с чл. 288, ал. 11 КЗ /отм./ в размер 65 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие причинено от А. И. на 11.07.2015 г. ПТП, ведно със законната лихва. Ищецът е останал недоволен от доброволно изплатеното му от ответника обезщетение в размер на 35 000 лв. и претендира такова в по-голям размер.

Въззивната инстанция е счела оплакванията на ищеца Г. за неоснователни и е потвърдила решението на Окръжен съд Благоевград за отхвърляне на заявената претенция с решаващия мотив, че става дума за случайно събитие. В решението съдебният състав е акцентирал на противоречивите становища на ответника и третото лице помагач А. И., който е оспорил изцяло иска с твърдения, че не е виновен за причинените вреди. Съставът на апелативния съд е счел, че липсват основания за изслушване на исканата от въззивника тричленна експертиза, тъй като в хода на първоинстанционното производство процесуалният представител на ищеца не е оспорил заключението на вещото лице и е била приета изготвената техническа експертиза. Заключението е послужило на Окръжен съд Благоевград да изгради мотиви за отхвърляне на заявената претенция като изцяло неоснователна. В обжалваното решение е разяснено, че изслушаното по друго дело, а именно гр. д. № 71/2020 г. на Окръжен съд Благоевград, експертно заключение няма как да бъде съобразено, макар производството по гр. д. № 71/2020 г. да се е водило между същите страни, но в различна тяхна процесуална роля – ищец Гаранционен фонд, ответник А. И. и трето лице помагач Д. Г.. Апелативният съд е възприел изцяло заключението на изслушания в първоинстанционното производство експерт и е приел, че Д. Г. и скоростта на движението му са били неочаквано и непредвидимо препятствие за водача на АТВ А. И., предпоставящо окачествяване на сблъсъка като случайно събитие, респективно липса на противоправно поведение от страна на водача, без да извърши анализ на постановеното по гр. д. № 71/2020 г. по описа на Окръжен съд Благоевград решение, въпреки наведените във въззивната жалба твърдения за наличие на противоречие между двете решения.

С определение № 2319/26.08.2024 г. е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за отговор на въпроса:“Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателствата, които се събират служебно от съда, ако е въведено оплакване за допуснато процесуално нарушение от първата инстанция, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение?“ Отговор на този въпрос е даден в т. 3 ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите е прието, че, когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт.

По основателността на касационната жалба :

В хода на първоинстанционното производство е била изслушана и приета авто-техническа експертиза, чието заключение сочи на невъзможност управлявалият АТВ Изгоренков да е могъл да съобрази поведението си с движението на пострадалото дете Г.. В съдебно заседание, проведено на 24.11.2021 г., процесуалният представител на ищеца е поискал назначаване на повторна експертиза поради съмнения в правилността на заключението, дадено по делото. Като индиция адвокат Х. е посочил приетата по гр. д. № 71/2020 г. експертиза, която е дала заключение в обратен смисъл. Искането си страната е мотивирала с обстоятелството, че и по двете дела на установяване подлежат едни и същи факти. Отказът на първоинстанционния съд да допусне повторна експертиза е мотивирал оплакване за необоснованост на изводите му в постановеното решение и искане от въззивния съд да допусне повторна експертиза. С определение от 06.09.2022 г. искането е било оставено без уважение, с което въззивният съд е допуснал процесуално нарушение – касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2 ГПК. То е резултирало в постановяването на неправилно решение, нещо повече – постановяване на решение, което е диаметрално противоположно на постановеното от същия въззивен състав въззивно решение № 407/23.03.2022 г. по в. гр. д. № 2258/2021 г., влязло в сила и служебно известно на настоящата инстанция. При позоваване на практиката на ЕСПЧ и по-конкретно решение № 47460/2007г. - Р. и други срещу С. състав на ВКС е постановил решение № 193/2015 г. по т. д. № 912/2015 г. на II т. о., с което, при съобразяване правото на всеки гражданин на справедлив процес, е отречена законосъобразността на противоречиво отсъждане на различни състави в рамките на един и същ съд по идентични искове. Настоящият състав напълно споделя тази практика, която намира приложение и в настоящата хипотеза, и счита, че обжалваното в настоящото производство въззивно решение е незаконосъобразно и на още едно основание – допуснато нарушение на чл. 6 ЕКЗПЧОС.

Изложеното мотивира състава да приеме, че касационната жалба е основателна, поради което въззивното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд София, който да допусне исканата от Д. Г. допълнителна авто-техническа експертиза и да съобрази влязлото в сила решение по в. т. д. № 2258/2021 г., постановено между същите страни, но участващи в процеса в различно процесуално качество.

При изхода на спора пред настоящата инстанция и в приложение на чл. 294 ГПК въззивният състав, който ще разгледа спора след връщане на делото, следва да се произнесе за сторените разноски и в настоящото производство.

С тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 1, предл. 2, вр. с ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 574/02.05.2023 г. по в. гр. д. № 2196/2022 г. на Апелативен съд София.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд София.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.