Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Р.Й срещу решение № 5229 от 13. 08. 2018 г. по адм. дело № 3982 по описа за 2018 г. на Административен съд – София град (АССГ). С него е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу писмо с изх. № 94-Р-37#4/26. 03. 2018 г. на изпълнителния директор на НАП по негово заявление с вх. № 94-Р-37/27. 02. 2018 г., подадено по реда на ЗДОИ (ЗАКОН ЗЗД ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ).
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на отказа за предоставяне на информация и връщане на делото като административна преписка на административния орган за произнасяне по подаденото заявление. Не претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна по касационната жалба – Изпълнителният директор на НАП оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Н.А.П присъждане на съдебни разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било писмо с изх. № 94-Р-37#4/26. 03. 2018 г. на изпълнителния директор на НАП по заявление с вх. № 94-Р-37/27. 02. 2018 г., подадено по реда на ЗДОИ от Р.Й. С него е поискано да бъдат предоставени документите, с които е възложено и одобрено изготвянето на Система за управление на приходите в администрацията (СУПА) и с които е възложено и одобрено извършването на изменения в същата система в изпълнение на решение № 2/04. 02. 2014 г. по конст. дело № 3/2013 г. на Конституционния съд.
Административният съд е приел, че жалбата е неоснователна, като при формирането на извода си е посочил, че оспореният акт е издаден при спазване на установената от закона форма, от компетентен орган и при отсъствие на нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. В подробни и аргументирани мотиви е изложил съображения затова.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението и несъгласие с направените изводи относно характера на търсената информация, респ. неправилното позоваване от страна на административния орган и на съда на разпоредбата на чл. 8, т. 1 от ЗДОИ.
Административният съд в мотивите си е приел, че административният орган е предоставил изцяло достъп до информацията, която представлява обществена, съгласно определението на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, поискана от заявителя относно начинът за разпределяне на внасяните суми за погасяване на публичните задължения, установявани от Националната агенция за приходите. Това е тази информация, която е свързана с обществения живот в РБългария и дава възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на задължените субекти. Информацията относно начина, по който е създадена, функционира и се изменя СУПА, конкретните й параметри, надхвърля обема на тази легална дефиниция и предоставянето й не се явява дължимо. Тази информация представлява служебна тайна, по смисъла на чл. 14, ал. 4, т. 2 от Закон за Националната агенция по приходите и предоставянето й е изключено по аргумент на чл. 7, ал. 1, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, понеже е защитена тайна, съгласно специалния закон.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло тези изводи на първоинстанционния съд, съответно на позоваването на чл. 8, т. 1 от ЗДОИ, в който изрично е посочено, че разпоредбите на закона относно достъпа до обществена информация не се прилагат за информация, която: 1. се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица. Следва да се посочи също, че поисканата информация, материализирана в цитираните документи в заявлението на жалбоподателя е такава за служебни цели. Чрез СУПА се обработва в голям обем защитена информация - данъчна и осигурителна по чл. 72, ал. 1 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К), както и лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета от 27. 04. 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни. Тази система обезпечава осъществяване на основната дейност на приходната администрация по установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания и определени със закон частни държавни вземания, съгласно чл. 2 от ЗНАП, още повече, че нейното прилагане изисква и използването на специални технически и организационни мерки за сигурност и защита. По тези съображения следва да се направи извод, че търсената информация се явява служебна по смисъла на чл. 14, ал. 4 от ЗНАП, която разпоредба се явява специална по отношение на тези на чл. 9, ал. 1 и чл. 11 от ЗДОИ. Преценяването на последните посочени разпоредби изисква позоваване на чл. 8, ал. 1 от същия закон, понеже претендираната информация е свързана именно с административното обслужване на гражданите и юридическите лица като данъчни субекти. По тези съображения изводът на съда за материалната законосъобразност на оспорения административен акт е правилен, като съответства и на целта на закона.
Действително правото на достъп до официални документи е абсолютно, но то също може да бъде ограничавано при съобразяване с нормативно уредените затова критерии в актове от национален ранг, както и с общностни актове или международни такива, за да се защитят други закони интереси, включително обществения интерес, както е в случая. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 100. 00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, на основание чл. 143 и чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5229 от 13. 08. 2018 г. по адм. дело № 3982 по описа за 2018 г. на Административен съд – София град.
ОСЪЖДА Р.Й да заплати на Национална агенция за приходите сумата 100. 00 лв., съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.