Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация, гр. С., бул. „Цариградско шосе“ №125, бл. 5 срещу Решение №2088 от 26. 03. 2019 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №5792/2018 г.
С обжалваното решение съдът е отменил решение по т. 15 на Протокол №6 от 29. 03. 2018 г. на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация, с което на основание чл. 88, ал. 1, т. 5 от ЗВО (ЗАКОН ЗЗД ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ) е дадена отрицателна оценка на Проект за преобразуване на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите, гр. П., в Регионален бизнес университет. І. Становища на страните:
1. Касационният жалбоподател – Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация (Съветът), счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Счита, че съдът не е обсъдил доводите му, нарушил е принципа на истинност по чл. 7 АПК и изискването за всеобхватна проверка на оспорения акт по чл. 168 АПК. Не е отчел, че оспореният акт е мотивиран като налице е недоказаност на обществена потребност от преобразуването на висшето училище и липсата на законовоустановения академичен състав. Несъответен на доказателствата по делото счита извода на съда за немотивираност на извода за несъответствие между нормативно установения и планирания академичен състав. Счита критерият по т. 5. 1. за конкретен и ясен.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на висшето училище. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Р.Е, Софийска адвокатска колегия.
2. Ответникът по касационната жалба – Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите, гр. П. (Висшето училище), счита същата за неоснователна.
Излага подробно фактите по делото, мотивите на обжалваното съдебно решение и прави възражения по доводите на касатора. Несъответни на мотивите на обжалваното решение счита доводите на касатора за необсъждане от съда на доводите му. Неоснователни счита и доводите за противоречие с материалния закон като излага подробно разбирането си за невъзможността към датата на подаване на проекта да има назначен академичен състав, съответен на изискванията за университет, което е в съответствие с Критериите за оценяване на проекти за откриване и преобразуване на висши училища в съответствие с ESG, част 1 (1-10) и на чл. 81, ал. 6 от ЗВО (ЗАКОН ЗЗД ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ) (ЗВО).
За правилен счита извода на съда за неправилно тълкуване и прилагане от органа на критерия по т. 5. 1. като излага подробно доводи. Излага доводи и относно критерия по т. 1. 1.
Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. П.К, Адвокатска колегия, гр. П..
3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. ІІІ. Фактите по делото:
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:
1. Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите, гр. П., е създадено с решение на Народното събрание от 06. 07. 2011 г., обнародвано Държавен вестник, бр. 54, от 15. 07. 2011 г., чрез преобразуване на самостоятелен частен колеж с наименование „Земеделски колеж“ и седалище гр. П..
2. На 16. 03. 2017 г. Висшето училище подава до Националната агенция за оценяване и акредитация заявление за процедура за оценяване на Проект за преобразуване на частно висше училище в Регионален бизнес университет (Проекта) съгласно чл. 81, ал. 1, т. 3 и 4 и ал. 8 във вр. с чл. 14, ал. 1 ЗВО. Към заявлението са приложени изискуемите документи.
3. На 05. 04. 2017 г. Постоянната комисия по стопански науки и управление (Постоянната комисия) взема решение да предложи на Акредитационния съвет да открие процедура на оценяване на проекта - решение по т. 3. 1. на Протокол №4.
4. На 20. 04. 2017 г., с решение по т. 1, Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация открива процедура за оценяване на Проекта.
5. На 23. 05. 2017 г., с решение по т. 4 на Протокол №7, Постоянната комисия определя състава на експертната група по процедурата за оценяване на Проекта.
6. На 01. 06. 2017 г. Висшето училище получава институционална акредитация – оценка 9, 03, валидна до 01. 06. 2023 г.
7. На 01. 06. 2017 г. и на 08. 06. 2017 г., с решения по т. 27 на Протокол №15 и по т. 31 на Протокол №16 Акредитационният съвет определя състава на експертната група.
8. На 05. 07. 2017 г. Постоянната комисия, с решение по т. 2. 2. на Протокол №11, приема доклада на експертната група по процедурата за оценяване на Проекта.
9. На 17. 07. 2017 г. Постоянната комисия, с решение по т. 3 на Протокол №12, приема доклада на Постоянната комисия по Проекта като го предоставя за становище на Висшето училище.
10. На 20. 07. 2017 г. Постоянната комисия, с решение по т. 2, на Протокол №13, приема становището на ректора на висшето училище и приема решение за внасяне на доклада на Постоянната комисия в Акредитационния съвет.
11. На 05. 10. 2017 г. Акредитационният съвет изслушва доклада на Постоянната комисия и задава конкретни въпроси към председателя на Постоянната комисия.
12. На 19. 10. 2017 г. Акредитационният съвет, след изслушване на представителя на Висшето училище, с решения по т. 17 на Протокол №24, връща доклада на Постоянната комисия с указания.
13. На 08. 11. 2017 г., с решение по т. 5 на Протокол №21, постоянната комисия, в изпълнение на указанията на Акредитационния съвет, изисква от Висшето училище допълнителна информация.
14. На 17. 11. 2017 г. Висшето училище представя становище.
15. На 21. 02. 2018 г. Постоянната комисия, с решение по т. 1 на Протокол №6, приема доклада на Постоянната комисия след редакция и допълнение по процедурата за Проекта.
16. На 02. 03. 2018 г. Висшето училище представя становище по доклада на Постоянната комисия.
17. На 21. 03. 2018 г., с решение по т. 3 на Протокол №9, Постоянната комисия приема доклада на Постоянната комисия по процедурата за Проекта.
18. На 29. 03. 2018 г., Акредитационният съвет, с решение по т. 15 на Протокол №6, след проведена дискусия, приема отрицателна оценка на Проекта, поради отрицателна оценка по критерий 5. 1., който задължително трябва да бъде покрит, при мотиви: 1.) неустановена по безспорен начин обществена потребност за преобразуването на висшето училище и 2.) неразполагане със законово изискуемия академичен състав. На заседанието са присъствали 10 от 11-те членове, като решението е взето единодушно.
ІV. Първоинстанционното съдебно решение:
Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е приет от компетентен орган, с оглед на чл. 81, ал. 1, т. 3 и 4 ЗВО, при наличие на необходимия кворум и с необходимото мнозинство. Актът е издаден в исканата от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че срокът за произнасяне на органа, регламентиран в чл. 84, ал. 1 ЗВО, е инструктивен, поради което неспазването му поради прилагането на процедурата по чл. 53, т. 1 от Правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация (Правилника), не е нарушение.
Първоинстанционният съд приема, че органът не е допуснал нарушение като не е приел оценката на Постоянната комисия, тъй като тя е негов помощен орган и не е обвързваща за него. Приема наличието на неяснота относно това, въз основа на кой доклад на Постоянната комисия е извършена оценката от страна на Акредитационния съвет, тъй като докладът на комисията с отразените промени, в съответствие с указанията на Акредитационния съвет, е с дата 04. 04. 2018 г.
Първоинстанционният съд приема оспорения акт за материално незаконосъобразен. Видно от дадените от членовете на Акредитационния съвет оценки на показателя обществена потребност от преобразуването е дадена положителна оценка, поради което приетото от съвета основание за отказ не може да бъде такова. За това основание не са налице и мотиви на органа като посочването на чл. 17, ал. 3 ЗВО не може да бъде мотив.
По отношение на второто основание за отказ – несъответствие с критерия по т. 5. 1., първоинстанционният съд приема, че мотивът на органа не съответства на съдържанието му и на материалите към проекта. Критерият изисква в проекта обосновано да са предвидени процедури за привличане и поддържане на необходимия преподавателски състав, което значи изискването да е изпълнено към момента на приключване на процедурата по оценка на проекта, а не да се преценява наличният към момента на процедурата състав. Разпоредбите на чл. 26 и 26в ЗВО поставят изисквания за минимален брой членове на академичния състав на основен трудов договор съобразно основните звена на висшето училище, но те не са обективно създадени. Изискването счита и за обективно неизпълнимо, тъй като липсват утвърдени структури на университета, длъжностни разписания и длъжностни характеристики, както и създадени длъжности, на които съответните лица да бъдат назначени. Посоченото счита за съответно на визираното в критерий 1. 1.3., подточка 7. С оглед на това и с оглед на чл. 83, ал. 4 във вр. с чл. 78, ал. 3, т. 2 ЗВО приема, че на тази фаза на оценка се изискват само данни, а не доказателства за преподавателския състав.
Въз основа на горното първоинстанционният съд прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя.
Изводът на съда е правилен.
V. По съществото на спора:
Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.
Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение страда и от трите, визирани в чл. 209 т. 3 АПК, порока.
1. По твърденията за съществено нарушение на съдопроизводствените правила:
Първият довод на касатора в подкрепа на този твърдян порок на обжалваното съдебно решение е, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите му и в частност становището по жалбата и писмената защита. Становището по жалбата е представено в първото по делото съдебно заседание – 31. 10. 2018 г. Видно от неговото съдържание касаторът е изложил подробно доводи за компетентността на органа, за целта на акредитацията, за причината, поради която не е спазен срокът по чл. 84 ЗВО, както и доводи за законосъобразност на изискването за наличен академичен състав на основен трудов договор към датата на подаване на искането за откриване на процедурата за оценяване на проекта за преобразуване на висшето училище.
В мотивите на обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд подробно е анализирал въпросите, свързани с материалната компетентност на органа и е достигнал до правилния извод, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Достигнал е също до правилния извод, че срокът на органа за произнасяне по чл. 84, ал. 1 ЗВО е инструктивен, поради което неспазването му не е основание за незаконосъобразност на оспорения акт. С оглед на това доводите на касатора за необсъждане на тези два негови довода за законосъобразност на оспорения акт са неоснователни.
Третият довод в писменото становище на касатора за законосъобразност на оспорения акт е свързан с материалната законосъобразност на акта и в частност с изискването за съответствие с критерия по т. 5. 1. В мотивите на обжалваното съдебно решение – стр. 5, 6 и 7, първоинстанционният съд обсъжда този елемент от материалната законосъобразност на оспорения акт. Доводите на касатора са подробно обсъдени, но са приети за неоснователни и несъответни на материалноправните разпоредби. Несъответствието на изводите на съда със сочените от касатора основания за законосъобразност на оспорения акт не води до съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Писмената защита, доводите в която касаторът сочи като необсъдени от първоинстанционният съд, е представена след приключване на устните състезания и приключване на последното съдебно заседание в първата инстанция. С оглед на чл. 149, ал. 3 от ГПК (Г. П. К) (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК, с писмената защита, представена след приключване на съдебното дирене, не може да са релевират нови доводи, а само да доразвият вече изложените в хода на устните състезания, тъй като противното би довело до замяна на устните състезания с писмено становище на страните, което е нарушение на принципа на състезателност и устност и на правото на защита. При спазване на това законово изискване съдът не може да обсъжда нерелевирани от касатора доводи в хода на устните състезания.
Независимо от горното, видно от съдържанието на писмената защита, в нея освен повторението на доводите за компетентност на органа, за спазване на процедурата, са изложени отново и доводите на касатора за материалната законосъобразност на акта с оглед на липсата към датата на подаване на искането за откриване на процедурата за оценяване на Проекта на изискуемия академичен състав назначен на основен трудов договор. Този довод, както бе посочено по-горе, е подробно обсъден от съда. Що се отнася до доводите за субективизъм на членовете на Акредитационния състав и необвързаността му оценката на Помощната комисия, то първоинстанционният съд е дал подробен отговор и на този въпрос.
Вторият довод на касатора в подкрепа на твърдяния порок съществено нарушение на съдопроизводствените правила е за нарушен от съда принципа на истинност – чл. 7 АПК. Видно от съдържанието на чл. 7, ал. 1 АПК принципът за истинност е относим за дейността на административния орган - административният акт е този, който трябва да е основан на действителните факти от значение за случая. Принципът за истинност, относим за съда, е регламентиран в чл. 10 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и задължава съда да осигури на страните възможност и да им съдейства за установявана на фактите, от значение за решаването на делото. От доказателствата по делото е видно, че първоинстанционният съд е спазил изцяло принципа, тъй като е дал възможност на страните да представят исканите от тях и релевантни за предмета на делото доказателства. Касаторът в хода на съдебното производство е бил надлежно представляван от адвокат, като съдът изрично е указал на касатора, на основание чл. 170, ал. 1 и чл. 171, ал. 4 АПК, както разпределението на доказателствената тежест, така и необходимостта от представянето на допълнителни доказателства за релевантен във връзка със законосъобразността на оспорения акт факт.
Третият довод на касатора за порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила е за неизвършена от първоинстанционния съд „всеобхватна проверка“ на оспорения акт с оглед на чл. 168 АПК. Този довод не съответства на мотивите на обжалваното решение. Първоинстанционният съд е изложил конкретни и подробни доводи по всяко едно от основанията за оспорване на индивидуалния административен акт, които са и основания за неговата законосъобразност по смисъла на чл. 146 АПК, към който препраща чл. 168, ал. 1 АПК. Фактът, че изводите на първоинстанционния съд досежно противоречието на акт с материалноправни разпоредби не съответства на разбирането на касатора не е основание да се приеме допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Видно от изложеното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни.
2. По твърденията за необоснованост и противоречие с материалния закон:
Видно от оспорения административен акт Акредитационният съвет е дал отрицателна оценка на Проекта при два дефинирани мотива: 1.) неустановена по безспорен начин обществена потребност от преобразуването и 2.) липса на изискуемия академичен състав. С оглед на това, както обосновано приема и първоинстанционният съд, спорът досежно материалната законосъобразност на акта е именно с оглед на тези два мотива.
Преди да се произнесе до доводите на касатора и да изпълни задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът счита за необходимо да посочи следното:
Първоинстанционният съд приема, че от доказателствата по делото не е ясно въз основа на какъв доклад на Постоянната комисия се е произнесъл Акредитационният съвет, тъй като приложеният по делото доклад, подписан от председателя на Постоянната комисия, е с поставена от председателя дата 04. 04. 2018 г., а решението на Акредитационния съвет е от 29. 03. 2018 г. Видно от доказателствата по делото, приложеният на л. 237 – 240 доклад на председателя на Постоянната комисия, на него изготвилият доклада действително е поставил дата 04. 04. 2018 г. В доклада подробно са изложени предприетите от Постоянната комисия действия във връзка с указанията на Акредитационния съвет и промените, извършените в първоначално представения на Акредитационния съвет доклад. От приложения след доклада на председателя на Постоянната комисия доклад на самата комисия е видно, че сочените промени са отразени. Вярно е, както приема първоинстанционният съд, че датата, поставена на доклада, изготвен от председателя на Постоянната комисия е след датата на решението на Акредитационния съвет, но първо, тази дата не е дата, поставена от регистърна информационна система, тъй като става въпрос за помощен орган, т. е. за вътрешен за органа документооборот, а от самия автор на документа, и второ, което е решаващото, в протокола от заседанието на Акредитационния съвет изрично е посочено, че председателят на Постоянната комисия е представил „доработеният доклад“ на вниманието на членовете на съвета като докладът е приложен. В протокола изрично е посочено, че председателят на Постоянната комисия е представил резюме да доклада, а членовете на съвета са го обсъдили, в т. ч са обсъдили и становището на Висшето училище, а видно от съдържанието на това становище – л. 272 – 278, неговите бележки са отразени в приложения по делото доклад на Постоянната комисия и отразени в доклада на председателя на Постоянната комисия. С оглед на това от факта, че на т. нар. „доклад“ на председателя на Постоянната комисия е поставена дата 04. 04. 2018 г. не може да се направи извод за неяснота въз основа на кой доклад Акредитационният съвет е взел решението си, защото не докладът на председателя на Постоянната комисия е предмет на обсъждане, а докладът на самата Постоянна комисия, а от приложения по делото „доработен“ доклад на постоянната комисия е видно, че той е изготвен при съобразяване с дадените от съвета указания.
По отношение на първия мотив за отрицателната оценка касаторът не излага никакви доводи, но с оглед на задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК съдът е длъжен да извърши проверка за съответствие на съдебното решение с материалния закон.
С оглед на разпоредбата на чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗВО Националната агенция по оценяване и акредитация утвърждава критерии за оценяване. Критериите за оценяване на проекти за откриване и преобразуване на Висши училища (ВУ) в съответствие с ESG – част 1 (1-10) и по смисъла на чл. 81, ал. 6 ЗВО са приети от Акредитационния съвет на 20. 10. 2016 г. и са публично достъпни на електронната страница на агенцията. Видно от съдържанието на критериите и с оглед на чл. 79, ал. 3 и чл. 84, ал. 2 ЗВО и чл. 52, ал. 1 от Правилника проектът за преобразуване на висше училище се оценява положително или отрицателно. Поради този оценъчен характер на акта на Акредитационния съвет и поради факта, че приелият го орган е колективен, е налице специфика при неговото мотивиране. От една страна, в случая мотивите на акта са обективирани в дадената от членовете на Акредитационния съвет оценка – положителна или отрицателна, по всеки от критериите, а от друга – мотиви на акта са и изказаните от членовете на съвета мнения и становища по време на обсъждането на доклада на Постоянната комисия, както и изрично формулираните мотиви, когато има такива.
В случая, видно от оспорения акт, органът е формулирал два мотива за отрицателното си становище. Първият мотив е, че от доклада за самооценка и от събрания доказателствен материал не се установява по безспорен начин наличието на обществена потребност от преобразуването на висшето училище. Изискването за обществена потребност от преобразуването е елемент на стандарт 1. „Политика за осигуряване на качеството“. В доклада на Постоянната комисия е посочено, че „Потребността на национално и регионално равнище е доказана, както със съответствието между мисията и стратегията на висшето училище с тези на регионите и на конкретните области, така и с писмени свидетелства за подкрепа на преобразуването“. Безспорно е, че Акредитационният съвет не е обвързан със становището на Постоянната комисия и може да не го възприеме, но в случая, видно от приложените по делото фишове за оценка на членовете на Акредитационния съвет по отношение на критерий 1. 1. от десет гласували само трима са поставили отрицателна оценка и именно поради това при крайното отчитане на оценката по този показател, която е сбор от оценките на членовете на съвета, резултатът е положителна оценка.
Наличието на положителна оценка е в противоречие с изложения мотив за отказ от акредитация, поради което изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на този мотив на органа поради липса на мотиви е правилен.
Вторият мотив на органа за отказ от акредитация е факта, че училището не разполага със законово изискуемия академичен състав, който да организира успешно и да провежда качествено обучение. Оценката за това изискване е фактически оценка по критерий 5. 1. за който, видно от доказателствата по делото всички членове на Акредитационния съвет са дали отрицателна оценка. Следователно, този мотив за отказ е мотивиран. Въпросът по делото е законосъобразен ли е, т. е. съответна на закона ли е преценката на органа, въз основа на която е формирана отрицателната оценка, че към датата на проверката училището не отговаря на законовите изисквания за численост на академичния състав като в оспорения акт е посочено, че наличният академичен състав не отговаря на изискванията на чл. 26 ЗВО – за факултетите, и на изискванията на чл. 26в, ал. 1 и 2 ЗВО – за филиал.
За да се отговори на основния по делото въпрос е необходимо да се установи каква е целта на оценката на проект за преобразуване на висше училище, тъй като законодателят не е регламентирал изрично и подробно процедурата по оценяване на проект за преобразуване на висше училище. Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗВО висше училище се преобразува въз основа на проект, който с оглед на алинея 2 от същия член трябва да е получил положителна оценка от Акредитационния съвет. Целта на тази оценка е да се провери съответствието на проекта с визираните в разпоредбата изисквания, в т. ч. и данни за научно-преподавателския състав. Процедурата по оценяване е частично регламентирана в чл. 81 и 84 ЗВО и в правилника, като релевантни в случая са разпоредбите на чл. 84, ал. 2 и 3 ЗВО, редакция към процесния период, които изрично сочат, че в решението за оценяване на проект с положителна оценка се посочва срокът, в който трябва да се поиска акредитация след откриване на висше училище, основно звено, филиал, професионално направление, специалност като тези новооткрити структури, в които се провежда обучение, имат статут на акредитирани за срока, определен в алинея 2, т. е. за срока, в който трябва да поискат акредитация.
Съгласно чл. 75, ал. 1 ЗВО акредитацията е признаване на правото на висшето училище да дава висше образование по образователно-квалификационни степени в определени области, професионални направления и по специалности от регулираните професии чрез оценяване на качеството на дейностите по чл. 6 ЗВО. В чл. 76 ЗВО законодателя е регламентирал два вида акредитация – институционална и програмна, като при институционалната акредитация, с оглед на изричната разпоредба на чл. 77, ал. 3 ЗВО при оценяването на съответствието с изискванията за академичен състав на основен трудов договор е поставено ограничение за участие в акредитацията на не повече от две висши училища. Това значи, че при институционалната акредитация ще се провери и спазването на изискването за назначен определен брой академичен състав на основен договор чрез проверка на действително сключените трудови договори.
Наред с горната нормативна уредба е безспорно, с оглед на разпоредбата на чл. 6, ал. 3 и §4д, т. 1 ЗВО какво е академичен състав на основен трудов договор, като съгласно чл. 15, ал. 1 от Закон за развитие на академичния състав в Р. Б (ЗРАСРБ) за заемането на академични длъжности е необходимо да се спазват законовите изисквания и тези, регламентирани в правилниците на висшите училища. Съгласно чл. 24, ал. 5 и чл. 29, ал. 5 ЗРАСРБ конкурс за заемането на академична длъжност „доцент“ и „професор“ се открива само, ако може да се осигури съответната преподавателска натовареност, а съгласно чл. 26, ал. 1 ЗВО хабилитираните лица от академичния състав на факултета на основен трудов договор провеждат за всяка специалност не по-малко от 70% от лекционните часове. С. З за развитие на академичния състав на Р. Б конкурсът за избор на лица за академичните длъжности се провежда с участието на факултетният съвет. Следователно, за да има назначен академичен състав на основен трудов договор висшето училище трябва да има надлежно конституирани съответни структури и с оглед на това утвърден щат и проведени процедури по назначаване.
Видно от изложеното дотогава, докогато съответното висше училище не е преобразувано в университет, то няма правомощието да създаде административни структури и органи на факултети, които да проведат валидни конкурси за назначаване на академичен състав на основен трудов договор.
Както приема първоинстанционният съд и както сочи и ответникът, разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и на чл. 26в, ал. 1 и 2 ЗВО поставят изисквания за минималния брой членове на академичния състав на основен трудов договор на факултета и на филиала, но тези структури трябва обективно да съществуват в правния мир, а дотогава, докогато няма решение за преобразуване на съответното висше училище в университет от съответния компетентен орган по смисъла на чл. 3, ал. 2 и 3 ЗВО, предпоставка за което е положителната оценка на Акредитационния съвет на проекта за преобразуване на висшето училище, такива структури в правния мир няма. Трудово правоотношение за виртуални длъжности не съществува като правна възможност в Кодекса на труда, към който изрично препраща §4д, т. 1 ЗВО в дефиницията си за основен трудов договор.
Поради горното и първоинстанционният съд изрично приема, че за стандарта за преподавателския състав от проекта се изисква да докаже компетентността на преподавателите и способността да се прилагат справедливи и прозрачни процеси за набиране и развитие на персонала. Въведеният за доказване на този стандарт критерий – 5. 1., изисква в проекта да е обоснована политика и да са заложени процедури за привличане и поддържане на преподавателския състав, а в стандарт 1 „Политика за осигуряване на качеството“, за критерия, свързан с качеството – 1. 1., като доказателство е предвидено – т. 6, представянето на декларация и автобиография от предвиждания академичен състав на основен трудов договор.
Видно от изложеното, приетото от Акредитационния съвет изискване към датата на подаване на проекта за оценка и към датата на проверката висшето училище, което иска да бъде преобразувано в университет, да има назначен на основен трудов договор академичен състав в съответствие с исканото преобразуване, не съответства на нормативната уредба.
Горното прави правилен извода на първоинстанционния съда за незаконосъобразност на оспорения акт поради противоречие с материалноправни разпоредби. Доводите на касатора за необоснованост и противоречие на обжалваното съдебно решение с материалния закон са неоснователни. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Националната агенция за оценяване и акредитация – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, да заплати на Висшето училище направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 1 000, 00 лв. адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие №45788 от 14. 02. 2020 г.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2088 от 26. 03. 2019 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №5792/2018 г.
ОСЪЖДА Националната агенция за оценяване и акредитация, седалище и адрес гр. С., бул. „Цариградско шосе“ №125, бл. 5 да заплати на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите, седалище и адрес гр. П., бул. „Дунав“ №78 1 000, 00 (хиляда) лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.