Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на А.С, [населено място], [адрес] срещу Заповед №РД-09-1783 от 03. 07. 2019 г. на министъра на образованието и науката.
С оспорената заповед министърът на образованието и науката, на основание чл. 32, ал. 7 във вр. с ал. 6, т. 2 от Закон за развитието на академичния състава на Р. Б, отменя акт на ректора на Университета по архитектура, строителство и геодезия №282 от 18. 12. 2018 г. към трудов договор №245 от 07. 02. 1994 за преназначаване на А.С от длъжността „асистент“ на академична длъжност „главен асистент“, катедра „История и теория на архитектурата“ в Университета за архитектура, строителство и геодезия. І. Становища на страните:
1. Жалбоподателят – А.С, счита оспорената заповед за незаконосъобразна.
Органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила – чл. 32 във вр. с чл. 30 от Закон за развитие на академичния състав на Р. Б (ЗРАСРБ), тъй като в случая липсва жалба, въз основа на която да е започнало административното производство. Излага подробно фактите по делото, анализира ги и сочи, че нито трите сигнала, нито двата доклада, сочени като основание за образуване на административното производство са жалба по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗРАСРБ.
Счита заповедта за противоречаща на материалноправните разпоредби и на целта на закона. Органът погрешно е тълкувал чл. 18, ал. 1 ЗРАСРБ и чл. 45, ал. 1 от Правилник за прилагане на Закон за развитие на академичния състав на Р. Б (ППЗРАСРБ), тъй като не ги е тълкувал в контекста на чл. 24, ал. 1 и на чл. 29, ал. 1 ЗРАСРБ и на чл. 53, ал. 1 ППЗРАСРБ. Излага подробно становището на научното жури, в т. ч. на неговите членове, както и фактите, свързани с притежаваните професионални качества и счита за съответни на законовите изисквания решението на научното жури и съответно отменената заповед на ректора.
Моли съда да отмени оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски. Жалбоподателят се представлява от адв. С.А, Софийска адвокатска колегия.
2. Ответникът по жалбата – министърът на образованието и науката, счита същата за неоснователна.
Излага подробно доводи за компетентността си по чл. 32, ал. 7 във вр. с ал. 1 ЗРАСРБ, както и за смесения характер на процедурата, въз основа на която възниква правоотношението за длъжността „главен асистент“. Сочи, че макар академичните длъжности да се заемат въз основа на трудово правоотношение, то по своя характер е властническо правоотношение и следва да се възприема като административен акт. Само по този начин може да се разбира разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗРАСРБ. Сочи, че Законът за развитие на академичния състав в Р. Б е специален по отношение на Кодекса на труда и на Административнопроцесуалния кодекс.
Моли съда да остави без уважение жалбата. Ответникът се представлява от юрисконсулт Д.Г. ІІ. По допустимостта на жалбата:
Върховният административен съд счита жалбата за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Разгледана по същество жалба е основателна. ІІІ. Фактите по делото:
1. На 16. 04. 2018 г. катедреният съвет на катедра „История и теория на архитектурата“ в Университета за архитектура, строителство и геодезия (Университета), приема решение за обявяване на конкурс за заемане на една академична длъжност „главен асистент“ в професионално направление 5. 7. „Архитектура, строителство и геодезия“ за нуждите на катедрата по дисциплина „Основи на архитектурното проектиране“ със срок на подаване на документи два месеца.
2. На 09. 07. 2018 г. факултетният съвет на Архитектурния факултет в Университета приема решение за обявяване на конкурс за заемане на една академична длъжност „главен асистент“ в професионално направление 5. 7. „Архитектура, строителство и геодезия“ за нуждите на катедрата „История и теория на архитектурата“ по дисциплина „Основи на архитектурното проектиране“ със срок на подаване на документи два месеца.
3. На 11. 07. 2018 г. Академичният съвет на Университета приема решение за обявяване на конкурс за заемане на една академична длъжност „главен асистент“ в професионално направление 5. 7. „Архитектура, строителство и геодезия“ за нуждите на катедрата „История и теория на архитектурата“ по дисциплина „Основи на архитектурното проектиране“ със срок на подаване на документи два месеца.
4. На 14. 08. 2018 г., в Държавен вестник, бр. 67, е публикувано обявление за обявяване на конкурс за заемане на една академична длъжност „главен асистент“ в професионално направление 5. 7. „Архитектура, строителство и геодезия“ за нуждите на катедрата „История и теория на архитектурата“ по дисциплина „Основи на архитектурното проектиране“ със срок на подаване на документи два месеца.
5. На 31. 08. 2018 г. обявлението, публикувано в Държавен вестник, бр. 67, е анулирано и е публикувано ново обявление за обявяване на конкурс за заемане на една академична длъжност „главен асистент“ в професионално направление 5. 7. „Архитектура, строителство и геодезия“ за нуждите на катедрата „История и теория на архитектурата“ по дисциплина „Основи на архитектурното проектиране“ със срок на подаване на документи два месеца.
6. На 03. 10. 2018 г. с решение по т. 2 на Протокол №02 катедреният съвет на катедра „История и теория на архитектурата“ определя научно жури за конкурса за главен асистент по дисциплината „Основи на архитектурното проектиране“. В научното жури са включени трима вътрешни членове и двама външни. Определен е и резервен член.
7. На 09. 10. 2018 г. факултетният съвета на Архитектурния факултет одобрява състава на научното жури.
8. На 11. 10. 2018 г., със Заповед №510, ректорът на Университета назначава научното жури
9. На 18. 10. 2018 г., със Заповед №523, ректорът на Университета назначава комисия за допускане на кандидатите.
10. На 05. 10. 2018 г. комисията за допускане на кандидатите констатира, че документи за участие в конкурса е подала само д-р а.. А.С, която е допуснато до участие в конкурса.
11. На 05. 11. 2018 г. доц. д-р Т.Ц - член на научното жури на обявен едновременно с процесния друг конкурс за нуждите на катедра „История и теория на архитектурата“ по дисциплината „Изобразителни средства в архитектурното проектиране“, и доц. д-р а.. М.М, член на научното жури на процесния конкурс, подават до ректора на Университета доклад, рег. №2858, подкрепен от гл. ас. д-р В.Б, водещ преподавател на учебната дисциплина „Изпълнителни средства в архитектурата“, за чиито нужди е открит другият конкурс, с който уведомяват ректора, че докторските степени на двамата кандидати за конкурсите са от Строителния факултет, което е в нарушение на чл. 18, ал. 1 ЗРАСРБ и на чл. 45, ал. 1 ППЗРАСРБ.
12. На 16. 11. 2018 г. председателят на научното жури на процесния коркурс, от свое име и от името на членовете на двете научи журита, представя на ректора на Университета обяснения във връзка със становището на доц. д-р Т.Ц и доц. д-р а.. М.М, в което излага становище за съответствие на докторските степени с изискванията на закона.
13. На 20. 11. 2018 г. доц. д-р Т.Ц уведомява ректора на Университета за получено правно становище по въпроса за научната специалност на образователната и научна степен „доктор“ на участниците в конкурса, съгласно което научната специалност следва да бъде по архитектурна, а не инженерна специалност, и което ще предостави на членовете на двете научни журита.
14. На 20. 11. 2018 г. доц. д-р Т.Ц отправя до министъра на образованието и науката сигнал за допуснати нарушения на чл. 18, ал. 1 ЗРАСРБ и на чл. 45, ал. 1 ППЗРАСРБ в провежданите конкурси за нуждите на катедра „История и теория на архитектурата“.
15. На 21. 11. 2018 г. ректорът на Университета издава акт, адресиран до доц. д-р Т.Ц и членовете на двете научни журита, за проведената комуникация и становището на научните журита, че „решенията им за допускане на кандидатите до участие в конкурса са законосъобразни“.
16. На 22. 11. 2018 г. председателят на научното жури информира ректора на Университета и декана на Архитектурния факултет за полученото от членовете на научните журита електронно писмо от доц. Цигов и моли за официално становище.
17. На 22. 11. 2018 г. на членовете на двете научни журита е връчен по електронната поща акта на ректора от 21. 11. 2018 г.
18. На 27. 11. 2018 г., със Заповед №РД-09-3423, заместник-министър на образованието и науката нарежда проверка за допустимостта на сигнала на доц. д-р Т.Ц.
19. На 27. 11. 2018 г. назначената със Заповед №РД-09-3423 комисия дава становище за допустимост на сигнала доц. д-р Т.Ц.
20. На 28. 11. 2018 г. научното жури провежда конкурса при отсъствието на члена доц. д-р М.М поради служебна командировка, заместена от резервния член – проф. д-р а.. В.И, като решава единодушно, че докторският труд на кандидата съответства на обявения конкурс и петимата членове дават положителна оценка на участника д-р а.. А.С.Ч на научното жури - доц. д-р М.М, представя становище, че докторантската разработка е извън сферата на дисциплината „Основи на архитектурното проектирана“.
15. На 29. 11. 2018 г. гл. ас. д-р а.. В.Б подава до министъра на образованието и науката сигнал за допуснати нарушения при провеждането на конкурса за главен асистент в катедра „История и теория на архитектурата“ по дисциплината „Изобразителни средства“.
16. На 29. 11. 2018 г., със Заповед №РД-09-3443, заместник-министър на образованието и науката възлага на Комисията по академична етика да извърши проверка по същество на сигнала на доц. д-р Т.Ц.
17. На 04. 12. 2018 г. факултетният съвет на Архитектурния факултет избира д-р а.. А.С за академичната длъжност „главен асистент“ в катедра „История и теория на архитектурата“
18. На 04. 12. 2018 г. доц. д-р Т.Ц адресира до министъра на образованието и науката допълнение към доклада си от 20. 11. 2018 г.
19. На 07. 12. 2018 г. Комисията по академична етика приема решение, че „в доклада до министъра на образованието и науката ще бъде изразено отношение по проведените конкурси“ и за „необходимостта от евентуални корекции и/или допълнения във Вътрешния правилник, съответни на чл. 18, ал. 1 от закона и чл. 45, ал. 1 от правилника“.
20. На 14. 12. 2018 г. председателят на Комисията по академична етика изпраща на доц. д-р Т.Ц уведомление за становището си по постъпилия в Министерството на образованието и науката „доклад“ от 20. 11. 2018 г.
21. На 18. 12. 2018 г. между ректора на Университета и А.С е сключено допълнително споразумение №282 към трудов договор №245 от 07. 02. 1994 г. за преназначаване на длъжност „главен асистент“ в Университета, Архитектурния факултет, катедра „История и теория на архитектурата“.
22. На 03. 01. 2019 г. доц. д-р Т.Ц уведомява ректора на Университета, че едва на 02. 01. 2019 г. му е връчен отговора на Комисията по академична етика, който изцяло съвпада с изразеното от него становище по въпроса за допустимостта на участниците в конкурса.
23. На 15. 01. 2019 г. Комисията по академична етика представя на министъра на образованието и науката доклад по получените на 20. 11. 2018 г. и на 29. 11. 2018 г. сигнали от доц. д-р Т.Ц и от гл. ас. д-р а.. В.Б, в който сочи, че решението на конкурсните комисии за допускане до участие в конкурсите на двамата кандидати е в противоречие с чл. 18, ал. 1 ЗРАСРБ.
24. На 15. 01. 2019 г. доц. д-р Т.Ц сезира с ново искане за намеса министъра на образованието и науката.
25. На 05. 02. 2019 г. доц. д-р Т.Ц сезира с ново искане за намеса министъра на образованието и науката.
26. На 21. 03. 2019 г. Комисията по академична етика взема решение да предложи на министъра на образованието и науката, на основание чл. 32, ал. 7 ЗРАСРБ, да отмени актовете за заемане на академичната длъжност „главен асистент“ по двата конкурса с кандидати В.К и А.С.
27. На 04. 04. 2019 г. Комисията по академична етика представя доклада си на министъра на образованието и науката.
28. На 04. 06. 2019 г. Комисията по академична етика представя на министъра на образованието и науката доклад по сигнала на доц. д-р Т.Ц от 05. 02. 2019 г., с който предлага да бъдат отменени допълнителните споразумения към трудовите договори на А.С и В.К.
29. На 04. 06. 2019 г. ректорът на Университета прекратява трудовото правоотношение на А.С за длъжността „главен асистент“ в катедра „История и теория на архитектурата“ на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ).
30. На 03. 07. 2019 г., със Заповед №РД-09-1783, издадена на основание чл. 32, ал. 7 във вр. с ал. 6, т. 2 ЗРАСРБ и във връзка със сигнали, вх. №5942 от 20. 11. 2018 г., вх. №94-453 от 05. 02. 2019 г. от Т.Ц и сигнал, вх. №94-5942 от 29. 11. 2018 г. от вихрен Бакърджиев и доклади на Комисията по академична етика от 15. 01. 2019 г. и 04. 06. 2019 г., министърът на образованието и науката отменя акта на ректора на Университета №282 от 18. 12. 2018 г. към трудов договор №245 от 07. 02. 1994 г. на А.С за преназначаване за длъжността „главен асистент“ в катедра „История и теория на архитектурата“.
ІV. По съществото на спора:
Съдът, след като обсъди твърденията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и извърши служебно, на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 АПК, проверка на оспореното Заповед №РД-09-1783 приема от правна страна следното:
1. По компетентността на органа:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Видно от посоченото в заповедта правно основание и нейното съдържание, тя е издадена на основание чл. 32, ал. 7 ЗРАСРБ, съгласно който именно министърът на образованието и науката, със своя заповед, в съответствие с доклада на Комисията по академична етика, потвърждава или отменя оспорения по административен ред акт на висшето училище за заемане на академичната длъжност.
2. По формата на акта:
Оспореното решение е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и е издадено в исканата от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 АПК. От формална страна то съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК – съдържа фактически и правни основания, адресат, разпоредителна част.
С оглед на това, оспореното решение е издадено при спазване на изискванията за форма на административния акт. Доколко фактическите и правни основания на акта са съответни на доказателствата по делото и на материалния закон е въпрос на материалната законосъобразност на акта.
3. По административнопроизводствените правила:
Безспорно е, че с оглед на чл. 53, ал. 4 от Конституцията висшите училища се ползват с академична автономия, но тя не е безгранична, тъй като с оглед на алинея 6 на същата конституционна разпоредба държавата упражнява контрол върху всички видове и степени училища. Една от сферите, в които държавата има правомощието да упражнява контрол за законосъобразност е спазването на единните национални изисквания към кандидатите за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности във висшите училища в съответствие с мотивите на Решение №11 от 05. 10. 2010 г. на Конституционния съд по конституционно дело №13/2010 г.
За да осигури условия за обективно, безпристрастно и законосъобразно прилагане на единните национални изисквания към кандидатите за заемане на академична длъжност законодателят, с измененията на Закон за развитие на академичния състав в Р. Б – 2010 г., 2013 г. и Държавен вестник, бр. 30 от 03. 04. 2018 г., в сила от 04. 05. 2018 г., въведе изрични правомощия на министъра на образованието с оглед на фазата от конкурсното производство, на която е установено нарушението, с оглед на субекта, който го сезира, и с оглед на акта, действието или бездействието, което се твърди да е незаконосъобразно.
Така, с оглед на чл. 30, ал. 1 ЗРАСРБ министърът осъществява контрол за законосъобразност върху откритите и неприключили процедури за заемане на академична длъжност и за придобиване на научна степен. Този контрол се осъществява по собствена инициатива на министъра или по сигнал на заинтересовано лице и обхваща лимитативно посочените в чл. 30, ал. 2 ЗРАСРБ обстоятелства. В останалите разпоредби на чл. 30 ЗРАСРБ законодателят е регламентирал и нарочно производство по осъществяване на контрола, а правомощието на министъра, при осъществено нарушение, е да спре съответната процедура – чл. 31, ал. 2 ЗРАСРБ, или да я прекрати – чл. 31, ал. 7 ЗРАСРБ.
Регламентираното в чл. 32 ЗРАСРБ производство има за предмет проверка за законосъобразност на вече постановен акт при проведена процедура за присъждане на научна степен или за заемане на академична длъжност. С оглед на различния предмет на двете производства – проверка на законосъобразното провеждане на процедурата - хипотезата на чл. 30, ал. 1 ЗРАСРБ, и проверка на законосъобразността на акт, с който се присъжда научна степен или възниква правоотношение за изпълнение на академична длъжност - хипотезата на чл. 32, ал. 1 ЗРАСРБ, различни са и правомощията на министъра. В производството по чл. 32, ал. 1 ЗРАСРБ министърът, ако установи нарушение на законовите изисквания, може да отмени акта за възникване на правоотношението за заемане на академичната длъжност или за придобиване на образователна и научна степен. Но това производство министърът може да проведе само тогава, когато е надлежно сезиран с жалба от заинтересовано лице – чл. 32, ал. 2 ЗРАСРБ.
Законодателят, в §1, т. 21 ЗРАСРБ, изрично е дефинирал за нуждите на закона понятието „заинтересовано лице“ – това е всяко лице, което е придобило научна степен в съответното професионално направление или е хабилитирано лице по т. 18. Но така дефинираният правен статус на заинтересованото лице не води автоматично до извод за идентичност на предпоставките за надлежно сезиране на министъра. Видно от разпоредбата на чл. 30, ал. 2 и чл. 32, ал. 2 ЗРАСРБ правният инструмент, чрез който заинтересованото лице може да сезира министъра, е различен – в първата хипотеза е сигнал, а във втората – жалба. В Закон за развитие на академичния състав на Р. Б законодателят не е дал легални дефиниции на понятията сигнал и жалба, поради което и с оглед на чл. 37, ал. 2 и 3 от Указ №883 от 24. 04. 1974 г. за прилагане на ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове, доколкото с допълнителна разпоредба не е определен смисъла им за съответния нормативен акт.
Доколкото в случая става въпрос за производство, осъществяването от административен орган по смисъла на §1, т. 1 АПК, и доколкото става въпрос за публични правоотношения, осъществявани от административен орган при упражняване на властническите му правомощия за изпълнение на конституционно установеното правомощие на държавата за контрол върху дейността на висшите училища, то употребените от законодателя в чл. 30, ал. 2 и чл. 32, ал. 2 ЗРАСРБ понятия „сигнал“ и „жалба“ следва да бъдат тълкувани в смисъла, който чл. 107, ал. 4 във вр. с чл. 119 АПК дава за сигнала и чл. 147, ал. 1 АПК дава за жалбата. Административнопроцесуалният кодекс и установените с него понятия са общият закон, който регламентира дейността на административните орган дотолкова, доколкото друг специален закон не изключва приложимостта му. От горното следва, че за подателя на сигнала не е необходимо да се установи лично, пряко и правно засягане от оспорения акт, докато при подателя на жалбата това е предпоставка за допустимост на производството.
В случая, видно от доказателствата по делото, оспорената заповед е издадена в резултат на производство, което е започнало по сигнал на заинтересовани лица, но е завършило с акт, който би могъл да бъде издаден в резултат на производство, образувано по жалба на заинтересовано лице. Налице е смесване на двете производства, които, както бе посочено по-горе, са самостоятелни и с различни предпоставки и водят до различни правомощия на министъра. Сезирането на министъра е със сигнал от заинтересовано лице по смисъла на §1, т. 21 ЗРАСРБ, каквото качество имат доц. д-р Т.Ц и гл. ас. д-р а.. В.Б, а не с жалба на заинтересовано лице, поради което производството би могло да завърши с акт по чл. 31, ал. 2 или 7 ЗРАСРБ, но не и с акт по чл. 32, ал. 7 ЗРАСРБ. Този извод не е обоснован от простия факт на наименуване на сезиращия министъра документ, а от неговата същност и от факт, че за сезиралите министъра заинтересовани лица не е налице право на оспорване по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК.
Министърът, като не е спазил регламентираното в закона производство за издаване на оспорената заповед е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушението е съществено, тъй като ако беше спазено органът би могъл да достигне и до друг правен резултат.
Това основание само по себе си е достатъчно за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.
4. По съответствието с материалноправни разпоредби:
Независимо от горното съществено нарушение на съдопроизводствените правила следва да се посочи, че оспорената заповед е и материално незаконосъобразна, тъй като е лишена от предмет.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 7 ЗРАСРБ министърът на образованието може да отмени оспорения административен акт на висшето училище за заемане на академичната длъжност. Но за да е налице тази абсолютна предпоставка за законосъобразност на оспорената заповед е необходимо в правния мир да съществува към датата на издаване на заповедта незаконосъобразен акт, който министърът да може да отмени.
Видно от доказателствата по делото оспорената Заповед №РД-09-1783 е издадена на 03. 07. 2019 г., но действието на отменения с нея акт за преназначаване №282 от 18. 12. 2018 г. е прекратено от самия ректор на 04. 06. 2019 г. със Заповед №121, с която е прекратено трудовото правоотношение на г-жа Славова. Заповедта за прекратяване на правоотношението е връчена на г-жа Славова на 05. 06. 2019 г., т. е. един месец преди издаването й. Фактът, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, т. е. по взаимно съгласие, не променя релевантния факт, че към датата на издаване на оспорената заповед не е съществувало трудово правоотношение, което да бъде прекратено, чрез отмяната на акта за преназначаване. Вярно е, че за работника не е без значение дали трудовото му правоотношение е прекратено по взаимно съгласие или по отмяна на акта на органа по назначаване, тъй като при отмяна от министъра на акта за преназначаване правните последици на отмяната настъпват с обратна сила от датата на подписване на акта за преназначаване, но този факт не променя обективния факт, че към датата на издаване на оспорената заповед на министъра не е налице действащо трудово правоотношение, което да бъде прекратено в резултат на неговата заповед.
С оглед на горното оспорената заповед е и в противоречие с материалноправни разпоредби.
5. По съответствието с целта на закона:
Административен акт, който е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалноправни разпоредби обективно не може да изпълни целта на закона.
Видно от изложеното оспорената заповед е незаконосъобразна поради допуснато от органа съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради нарушение на материалния закон и поради противоречие с целта на закона. Съдът следва да я отмени.
С оглед на изхода от спора, направено от жалбоподателя искане и с оглед на чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Министерството на образованието и науката – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размера на 10, 00 лв. държавна такса и 400, 00 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно договор за процесуално представителство.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед №РД-09-1783 от 03. 07. 2019 г. на министъра на образованието и науката.
ОСЪЖДА Министерството на образованието и науката, седалище и адрес гр. С., бул. „Княз Ал. Дондуков“ №2а да заплати на А.С, гр. С., ж. к. „Г. Д“ бл. 258, вх. „Ж“, ап. 1 410, 00 (четиристотин и десет) лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщаването пред петчленен състав на Върховния административен съд.