Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Н. Г. ЧЛЕНОВЕ:С. С. Д. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора Георги Христовизслуша докладваното от председателяН. Г. по адм. дело № 6639/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 134 от 28.04.2021 г., постановено по адм. дело № 81 по описа на Административен съд – Смолян за 2021 г., е оставена без уважение жалбата на М. С. срещу решение № 1012-20-6#1/26.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Смолян и е осъден жалбоподателят да заплати на ТП на НОИ - Смолян юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е атакувано с касационна жалба от М. С. от гр. Неделино, действащ чрез пълномощника адвокат Апостолов. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания индивидуален административен акт.

Ответникът по касация - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Смолян, действащ чрез пълномощника гл. юрисконсулт Димова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно, поради което иска оставянето му в сила. Формулира искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 1012-20-6#1 от 26.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Смолян, с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е оставено в сила разпореждане № РНП-2-4-20-00850028 от 04.12.2020 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Смолян за възстановяване от М. С. от гр. Неделино на недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в общ размер на 37619,55 лв., от които главница за периода от 19.09.2014 г. до 30.04.2017 г. в размер на 25126,71 лв. и законна лихва в размер на 12492,84 лв., начислена на основание чл. 113 от КСО до 04.12.2020 г. В разпореждането е посочено, че лихвата по чл. 113 от КСО продължава да се начислява до окончателното погасяване на задължението.

По данни от пенсионното досие на лицето, директорът на ТП на НОИ - Смолян е приел за установено, че Стефанов е подал заявление вх. № 11905/19.09.2014 г. до ТП на НОИ – Смолян с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4 от ПЗР на КСО. С разпореждане № [ЕГН]/15 от 21.10.2014 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Смолян по подаденото заявление е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 19.09.2014 г. пожизнено по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. С разпореждане № [ЕГН] от 28.05.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Смолян разпореждането за отпускане на пенсия е отменено и е отказано отпускането на пенсия на М. С. по подаденото от него заявление от 19.09.2014 г. С решение № Ц1012-20-31#1/20.08.2020 г. директорът на ТП на НОИ - Смолян е оставил в сила разпореждането от 28.05.2020 г. и е отхвърлил подадената срещу него жалба от Стефанов. С влязло в сила решение № 300/22.10.2020 г., постановено по адм. дело № 267/2020 г. по описа на Административен съд - Смолян, жалбата на Стефанов против решение № Ц1012-20-31#1/20.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Смолян е отхвърлена като неоснователна.

С влязло в сила решение № 125/08.04.2019 г. по ВНАХД № 11/2019 г. на Окръжен съд – Смолян, с което е отменено решение № 38/31.01.2019 г. по НАХД № 582/2018 г. на Районен съд - Смолян, е признат за виновен М. С. в това, че съзнателно се е ползвал от неистински официални документи - удостоверение обр. УП-30 №143/12.11.1996 г., на което е придаден вид, че е издадено от „ръководител“ и “гл. счетоводител“ на „Гумипласт–Еко“ ООД с. Габер, обл. София, удостоверение обр. УП-2 № 144/12.11.1996 г., на което е придаден вид, че е издадено от „ръководител“ и “гл. счетоводител“ на същото дружество, и удостоверение обр. 30 № Б-91-952/22.11.1991 г., на което е придаден вид, че е издадено от „ръководител“ на ТПК „Бусер“, клон Стъкларски изделия - гр. София, представени към подаденото заявление за отпускане на пенсия за ОСВ обр. УП-1 с вх. № 11905/19.09.2014 г. За да постанови решението си, в мотивите към него окръжният съд е приел за установено, че през посочените релевантни периоди Стефанов е нямал адресна регистрация в гр. София и с. Габер, живял е и е работил в гр. Неделино и не е работил в посочените в удостоверенията „Гумипласт-Еко“ ООД с. Габер, обл. София и ТПК „Бусер“, клон Стъкларски изделия - гр. София, както и че е съзнавал в достатъчна степен тези обстоятелства и е знаел, че представените от него документи освен с невярно съдържание са и неистински.

В оспореното пред настоящата касационна инстанция съдебно решение от 28.04.2021 г. на Смолянския административен съд е посочено, че е безспорно установено, че трудовият стаж в „Гумипласт-Еко“ ООД с. Габер, обл. София и ТПК „Бусер“, клон Стъкларски изделия - гр. София е бил от определящо значение за издаване на разпореждане № [ЕГН]/15 от 21.10.2014 г., тъй като без този стаж жалбоподателят няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Административният орган е взел предвид, че с влязлото в сила решение на Окръжен съд - С. С. е признат за виновен, че при подаване на заявлението за отпускане на ПОСВ съзнателно се е ползвал от неистински официални документи, а именно горепосочените 3 бр. удостоверения. Директорът на ТП на НОИ - Смолян е посочил, че от мотивите към съдебното решение на наказателния съд се установявало, че след като през описаните в удостоверенията периоди касаторът е живял и работил в гр. Неделино, то той е съзнавал в достатъчна степен факта, че не е работил в посочените в удостоверенията предприятия в гр. София и с. Габер за един твърде дълъг период от време, при което е знаел, че представените от него документи освен неистински, са и документи с невярно съдържание. Ръководителят на ТП на НОИ - Смолян е съобразил, че разпореждането от 04.12.2020 г. е издадено след влизане в сила на разпореждането от 28.05.2020 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Смолян за отмяна на разпореждането за отпускане на ПОСВ и всички последващи разпореждания по пенсионното досие на лицето и е отказано отпускането на пенсия на Стефанов. Изложени са доводи, че с решение № 300 от 22.10.2020 г. по адм. дело № 267/2020 г. по описа на Административен съд - Смолян спорът относно доказателствената сила на представените от лицето удостоверения по образец № УП-30 и трудовата книжа на Стефанов е разрешен със сила на пресъдено нещо и е недопустимо да бъде пререшаван.

Административният орган е посочил, че от съдържащите се по административната преписка доказателства от извършените проверки и влезлите в сила съдебни решения, се установява, че М. С., воден от желанието си да получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, е нарушил установения правов ред, като е представил във връзка с постигането на този резултат документи за пенсиониране по образец 30 и трудова книжка, въпреки съзнанието, че удостовереният в тях осигурителен стаж не отговаря на обективната действителност и че без него същият няма да изпълнява изискванията за получаване на този вид пенсия. Според органа това поведение представлява проява на недобросъвестност от страна на Стефанов, в хипотезата на която неоснователно изплатените суми за пенсия следва да бъдат възстановени от него, ведно със съответната лихва върху тях.

Директорът на ТП на НОИ - Смолян е приел, че в процесния случай за времето на образувани съдебни производства погасителната давност е спряла да тече на основание чл. 115, ал. 5, т. 2 от КСО, поради което възражението за изтекла петгодишна давност за сумите за главници и лихви за периода 19.09.2014 г. до 31.12.2015 г. не следва да бъде уважено. Органът е преценил, че е налице спиране на давностните срокове за времето от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. по чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците.

След изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, административният орган е намерил, че лицето следва да възстанови цялата посочена в обжалваното разпореждане сума, ведно с лихвата по чл. 113, ал. 1 от КСО, тъй като от данните по преписката не се установявало част от нея да е погасена по давност.

Изводите на административния орган са възприети като правилни от първоинстанционния съд. Изложени са мотиви, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и при спазване на установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон.

Съдът е посочил, че предпоставките, даващи основание да бъде задължено едно лице да върне получените от него осигурителни плащания са едновременно неправилното им изплащане и недобросъвестност при получаването им. Според съда за възникване на фактическия състав на чл. 114, ал. 1 от КСО е ирелевантно дали страната си е послужила с документ с невярно съдържание или с неистински документ за установяване на определени релевантни обстоятелства, а за да е налице недобросъвестност, трябва да е установено по несъмнен начин, че съзнанието на заявителя е обхванато от умисъла за недължимост на получената пенсия. Първостепенният съд е преценил, че в цитираните в решението съдебни производства е установено по несъмнен и категоричен начин не само, че липсват условията за отпускане на пенсия по §4, ал. 1 от ПЗР на КСО, но и че Стефанов изначално е съзнавал липсата на тези условия. Това е така, тъй като след като не е живял в гр. София, а на територията на обл. Смолян за периода, в който е посочен като трудов стаж, и след като е съзнавал, че не е работил в тези две предприятия, то отпускане на пенсия не му се дължи. В този контекст, предвид субективното отношение на Стефанов към основанието за получаване на получените суми за пенсии, съдът приел за установено наличието на предпоставките на КСО за тяхното възстановяване ведно с лихвата по чл. 113 от КСО. Съдът е приел също така, че с оглед наличието на производството по обжалване на разпореждане № [ЕГН]/05.04.2017 г., което се явява такова, от което зависи издаването на разпореждане за отпускане на пенсия, давността е спряла да тече за периода от 05.04.2017 г. до 27.11.2018 г., при което към 01.02.2021 г. не е изтекла погасителна давност нито за изискуемата главница и лихва за 2014 г., нито за тази за 2015 г.

Върховният административен съд, шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са инвокираните в касационната жалба възражения за неправилност на формираните от съда изводи, относно приетата за доказана от съда и административните органи проявена от жалбоподателя недобросъвестност при получаване на сумите за пенсия. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО само недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. В разпоредбата на чл. 114, ал. 6 от КСО е предвидено, че споровете за недобросъвестност се решават по реда на глава осма с решение на ръководителя на териториално поделение на НОИ. В КСО липсва легално определение за понятието „недобросъвестност“ при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретно психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от неговото незнание, че няма право върху тях. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане, но въпреки това го е приело. Съществени елементи от предпоставката „недобросъвестност“ от обективно и субективно естество са настъпили правопроменящи или правоизключващи факти, съзнателното им укриване от дееца и постигане на неправомерна цел, като резултат от това. В процесния случай са налице доказателства, че касаторът съзнателно се е ползвал от неистински документи, за да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Както бе посочено и по-горе, с решение № 125/08.04.2019 г. на Окръжен съд - Смолян по ВНАХД № 11/2019 г. М. С. е признат за виновен в това, че съзнателно се е ползвал от неистински официални документи - 3 бр. удостоверения, които е приложил към подаденото от него на 19.09.2014 г. пред ТП на НОИ - Смолян заявление по образец за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В мотивите изрично е посочено, че издадените удостоверения са и с невярно съдържание. Съдът е приел, че с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 316, предл. 1 във връзка с чл. 308, ал. 1 от НК, но също така, че и по отношение на него са налице материалноправните основания на чл. 78а от НК.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от НПК влезлите в сила присъди са задължителни за гражданския съд, респ. за административния съд по арг. от чл. 144 от АПК, по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Текстът на чл. 413, ал. 3 от НПК изрично сочи, че разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете на районния съд по глава двадесет и осма. Съгласно чл. 300 от ГПК, приложим в административния процес по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Така постановеното и влязло в сила решение по чл. 78а от НК е приравнено по значение на влязла в сила присъда и има обвързващата сила по чл. 300 от ГПК за гражданския съд, съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 15 и мотивите към нея от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС. В цитираната тълкувателна практика е прието, че с присъдата и с решението по чл. 78а от НК фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред и постановеното от наказателния съд, и в двата случая, има обвързващата сила по чл. 300 от ГПК. С решението по чл. 78а от НК наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата - за дееца, деянието, противоправността му и за вината. Разликата се състои само във вида на отговорността - освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца. Понятието „присъда“, употребено в чл. 300 от ГПК, следва да се тълкува като съдебния акт, с който по надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършването на престъпно деяние.

С оглед на изложеното наличието на установената по надлежния ред, с влязло в сила съдебно решение по чл. 78а, ал. 1 от НК, приравнено на присъда, неистинност и невярност на съдържанието (второто в мотивите на решението) на официални удостоверителни документи и съзнателното им ползване от Стефанов при подаване на заявлението за отпускане на пенсия е достатъчно основание за претендиране на неоснователно получените суми. Още повече, че формата на вината при престъплението по чл. 316 от НК е само пряк умисъл.

В касационната жалба и в писмената защита са наведени твърдения, че за представената трудова книжка, удостоверяваща стажа от двете предприятия, не е водено съдебно производство и за нея няма осъдителен диспозитив спрямо касатора, поради което установената неистинност на удостоверенията не опровергава съдържанието на трудовата книжка. Инвокираното възражение е неоснователно.

В тази връзка следва да се има предвид установеното, че с влязло в сила решение № 300/22.10.2020 г. Административен съд – Смолян е приел, че с оглед обстоятелството, че удостоверение образец УП-30 № Б-91-952/22.11.1991 г., удостоверение образец УП-30 изх. № 143/12.11.1996 г., и удостоверение образец УП-2 №144/12.11.1996 г., касаят осигурителния стаж на Стефанов и предвид, че нанесеният осигурителен стаж в неговата трудова книжка съвпада и се отнася до същите периоди и осигурители, както и удостоверенията, е проведено успешно производството по оспорване истинността на записванията в трудовата книжка № 1698 на стр. 10,11,12,13,18 и 19, относно осигурителния стаж на лицето в „Гумипласт-Еко“ ООД с. Габер и ТПК „Бусер“, клон Стъкларски изделия – гр. София. Становището на съда решава със сила на пресъдено нещо спора по истинността, вкл. верността, на този документ в тази му част. Този въпрос не може да бъде пререшаван в рамките на настоящото съдебно производство.

Като неоснователно се преценява и възражението за изтекла погасителна давност по отношение на дължимите главница и законната лихва върху нея за периода 19.09.2014 г. - 31.12.2015 г. С чл. 115, ал. 5 от КСО законодателят е предвидил, че давността спира да тече, когато е образувано друго административно или съдебно производство, от което зависи издаването на разпореждане или отпускане на парично обезщетение или помощ по този кодекс. КСО поставя като изискване наличието на преюдициална зависимост между това административно или съдебно производство и издаденото разпореждане. В конкретния случай приключването на съдебните производства по адм. дело № 13618/2017 г. на Върховния административен съд, адм. дело № 206/2017 г. на Административен съд - Смолян и адм. дело № 267/2020 г. на Административен съд -Смолян имат обуславящо значение за произнасянето на административните органи с процесните разпореждане от 04.12.2020 г. и решение от 26.02.2021 г. Преюдициални се явяват и производствата по НАХД № 582/2018 г. по описа на Районен съд - Смолян и ВНАХД № 11/2019 г. по описа на Окръжен съд - Смолян. В това отношение определящо значение има тъждеството между относимите и релевантни факти и обстоятелства, относно истинността и верността на съдържанието на представените от Стефанов удостоверителни документи, и значението им за всяко от производствата. Предвид гореизложеното релевираното от касатора възражение за изтекла погасителна давност, досежно периода 19.09.2014 г. - 31.12.2015 г., е неоснователно.

Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Формираното вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика, а установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност и в този насока не се установява твърдяната от касатора необоснованост.

Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е анализирал събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и е направил обосновани изводи относно фактическата обстановка и приложимите към спорните правоотношения материалноправни норми. Не се констатира съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Приемайки, че оспорените административни актове са законосъобразни, решаващият състав на Административен съд - Смолян е постановил правилно решение, което поради липса на касационни основания следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода по спора в полза на ТП на НОИ - Смолян следва да бъдат присъдени разноски, които с оглед фактическата и правна сложност на спора се определят в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 134 от 28.04.2021 г., постановено по административно дело № 81/2021 г. по описа на Административен съд - Смолян.

ОСЪЖДА М. С., ЕГН [ЕГН], адрес: гр. Неделино, [адрес], да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Смолян, адрес: гр. Смолян, [улица], юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Николай Гунчев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Сибила Симеонова

/п/ Добромир Андреев