Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби против решение

№ 1061/17. 06. 2015 г. по адм. д. № 435/2015 г. на Административен съд - Бургас.

В касационната жалба на Д. Г. Д., подадена чрез адв. Н. А, се обжалва решението в частта, с която е определен размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и в частта на разноските. Твърди се, че в обжалваните части решението е неправилно и се иска да бъде отменено. Излагат се доводи, че за преживяните унижения на достойнството и за лошите условия на живот в затвора, определеният размер на обезщетението е занижен. Претендира се присъждане на адвокатското възнаграждение, така както е вписано в представения договор за правна помощ.

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - [населено място], обжалва решението в частта, с която е осъдена дирекцията да заплати 960 лв. като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че ищецът не е доказал реално претърпени вреди от посочените от него условия в затвора. Възразява, че прилагането на разпоредбата на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС, е отложено за 01. 01. 2019 г. и не може да се претендира обезщетение за изискване, което не е влязло в сила. Позовава се на решението на ЕСПЧ по делото Г. срещу България, като сочи, че условията, при които е пребивавало лицето, не са достигнали ниво на суровост, за да попадат в обхвата на чл. 3 от Конвенцията. Моли да бъде отменено решението в осъдителната му част, като се отхвърли предявения иск и се присъди на ГДИН юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са допустими, но по същество-неоснователни. Съдът е направил обоснован анализ на всички относими правно релевантни факти и е мотивирал извод за наличие на елементите от фактическия...