Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на [фирма] – [населено място], [община], Област Т. и с посочен съдебен адрес в [населено място] чрез адв. Д. Т и директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП срещу решение № 2241/28. 10. 2015 г., постановено по адм. дело № 1002/2015 г. по описа на Административен съд – [населено място].

[фирма] чрез адв. Д. Т обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 25-1401628-091-01/09. 12. 2014 г., потвърден с решение №11/04. 03. 2015 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място] за отказ от преотстъпване на корпоративен данък за 2010 г. в размер на 2 000 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. В допълнението на касационната жалба са изложени и конкретните съображения, поддържащи това отменително основание, тъй като разпоредбата на чл. 184 ЗКПО предвижда, че корпоративният данък се преотстъпва на 100 %, като в чл. 184 ЗКПО не съществува ограничение увеличеният при данъчна ревизия размер на данъка да не се преотстъпва. Касационният жалбоподател се позовава и на чл. 171 ЗКПО, от който се прави извод, че се преотстъпва и допълнително установения корпоративен данък, което обхваща и начисления при последващи проверки увеличен корпоративен данък. В подкрепа на тази теза в касационната жалба налице позоваване на решение по адм. дело № 1419/2011 г. на Върховния административен съд, постановено по отменения ЗДПч отм. , но от него се установявало, че преотстъпването на данъка не е обвързано с декларирането му от неговия издател. В касационната жалба се иска присъждане на направените по делото...