Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Б. срещу решение № 1144/26. 06. 2015 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 1870 по описа за 2014 г., с което е отменен ревизионен акт № 021400526/27. 05. 2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Б. в частта за допълнително установените в тежест на Д. А. А. задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 и 2008 г. и за закъснителни лихви върху данъчните задължения и за задължителни осигурителни внаски и за лихви върху тях за 2008 и 2009 г. и е изменен РА в частта за определените задължения за подоходен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението заради противоречието му материалния закон и съществените съдопроизводствените правила. Отправя упреци към избраното от съда разрешение да редуцира наполовина разходите на РЛ в 2007 г. за придобиване на автомобил заради факта на съществуваща брачна връзка и приложимия за вещта режим на имуществена общност, което влияе върху съотношението между касовите приходи и разходи при използване на метода на баланс на паричния поток. Тезата му е за правомерно отнасяне на разхода само към правната сфера на РЛ, при което данъчните и акцесорните им задължения съществуват в установения с РА размер. Изразява несъгласие с разбирането на първостепенния съд за действие във времето на разпоредбата на чл. 124а ДОПК. Иска отмяна на решението в частта му за експлицитната отмяна на РА и в съдържащото имплицитна отмяна негово изменение. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация Д. А. А. отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на...