Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на първи март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЯ Ж. С. при секретар П. К. и с участието на прокурора Чавдар Симеоновизслуша докладваното от председателяБ. Ц. по адм. дело № 6623/2021
Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, представен от юрисконсулт В. М., срещу решение № 89/29.04.2021 г. на Административен съд Перник по адм. д. № 308/2019 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22001418000119-091-001/07.11.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди опущения на съда в процеса на доказване – допускане на представляващо злоупотреба с права процесуално поведение на жалбоподателя и основаването на решението на представени като проявление на това поведение доказателства; непроизнасяне по искания на ответника; липса на самостоятелен анализ на доказателствата; оценка на доказателства в противоречие с правилото на чл. 202 ГПК. Значителна част от касационната жалба възпроизвежда юрисдикционния акт на директора от оспорването на РА по административен ред, включително подробно описание на извършените от органите по приходите процесуални действия в ревизионното производство, както и обобщенията от оценъчната дейност при преценката на съпътстващите фактурите документи и придаването на доказателствено значение на произхода на стоките по доставките, материално-техническата обезпеченост на доставчиците, превозването на вещите и начина на водене на счетоводството от данъчнозадълженото лице. Отстоява убеждението, че в процеса на доказване в извънсъдебната фаза на производството правилно са приложени правилата на чл. 37, ал. 4 и чл. 56, ал. 2 ДОПК, като са формирани изводи във вреда на ревизираното лице от непредставянето на изискани документи и обяснения. Повтаря позицията си от юрисдикционния акт за правното значение на непредставянето на данъчен документ във връзка с упражнено право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 237 527.45 лева по фактури, издадени от множество доставчици, както и за представянето на копия, а не на оригинали на фактури за част от доставките. Така е изразено и отношението към решаването на спора за съществуването и размера на задълженията за корпоративен данък. Възразява против начина на разпределяне на разноските, като според него изходът на спора е обусловен от събрани в хода на съдебното дирене доказателства. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски.
Ответникът по касация „Техно ел. инстал“ ЕООД отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство.
Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба.
Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:
С оспорения пред АС Перник ревизионен акт са установени в тежест на „Техно ел. инстал“ ЕООД задължения за ДДС в общ размер 342 428.18 лева с лихви за забава 142 168.77 лева и за корпоративен данък за 2015 и 2016 г. в общ размер 70 890.60 лева със закъснителна лихва в размер 15 091.42 лева.
Източник на задължението за ДДС е извършена корекция на декларирания от РЛ резултат по ЗДДС за данъчни периоди от м. 12.2011 г. до м. 11.2017 заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца в общ размер 342 428.18 лева. Отречено е данъчното предимство в общ размер 104 900.73 лева по фактури, издадени от „ЕМОНТ ЕКСПРЕС ЕООД с ЕИК[ЕИК], „БИКАНТ' ЕООД C ЕИК[ЕИК], „КАЛАМО ЕООД с ЕИК[ЕИК], „В. СИТИ ГРУП ЕООД с ЕИК[ЕИК], „АТОС СИТИ ТРЕЙД ЕООД с ЕИК[ЕИК], „М ЕНД С ВИЖЪН ГРУП ЕООД с ЕИК[ЕИК], „СТАНДАРТ 13 ЕООД с ЕИК[ЕИК], „ВАЯК-1 ЕООД с ЕИК[ЕИК], „КОРАЛ ТРЕЙД ЕООД с ЕИК 20820124, „ЕКО ТРАНС-С ЕООД с ЕИК[ЕИК], „ВОЙНСКИ ЕООД с ЕИК[ЕИК], „С. 2009 ЕООД с ЕИК[ЕИК], „СЪНИ БИЛДИНГ ЕООД с ЕИК[ЕИК], „ЖАН МАРИ 07 ЕООД с ЕИК[ЕИК], „ПРЕФЕРЕНС ЕООД С ЕИК[ЕИК], „КЕЛОУ ИНВЕСТМЪНТ С.А. БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и „ПАРАЛИЙСКИ ЕООД с ЕИК[ЕИК] с предмет предимно различни видове строителни материали и консумативи на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Отказано е и право на приспадане на данъчен кредит в общ размер237 527.45 лева на основание чл. 71, ал. 1 ЗДДС във връзка с доставки на неиндивидуализирани доставчици.
Според органите по приходите доставките от първата група не са осъществени. Установяванията на администрацията се основават на резултатите от насрещна проверка на доставчиците, както и на представените от РЛ писмени доказателствени средства. Обсъдени са представените към фактурите на пет от индивидуализираните доставчици съпътстващи документи – приемо-предавателни протоколи и стокови разписки, като е прието, че те не установяват предаването на стоката, тъй като не сочат място на доставката. В същото време не било установено наличието на наети от доставчиците по трудово или по гражданско правоотношение лица, както и своенето на търговски обекти.
За ненаименованите доставчици фактът на упражненото право на приспадане на данъчен кредит е установен по справка от информационната система на НАП. Отричането на претендираното от ДЗЛ данъчно право е заради непредставянето на документи за доставките, включително фактури.
Установените с РА задължения за корпоративен данък за отчетни периоди 2015 и 2016 г. са в резултат на извършени в този данъчен период корекция на счетоводния финансов резултат /СФР/ на ДЗЛ на основание чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10 ЗКПО с пълния размер на отчетените разходи, съответно 350 175 лева и 358 731 лева. Преобразуването е извършено при манифестирано от органите по приходите намерение да проведат по особения ред на чл. 122-124 ДОПК ревизията относно определянето на задълженията за корпоративен данък. С първоинстанционното е отменен РА.
При решаването на спора за съществуването на определените задължения за ДДС съдът е разграничил доставките с посочени доставчици от т. нар. от органите по приходите “множество доставчици”, които са ненаименовани, както и доставките документирани с оригинал или заверено копие от фактури и доставките без данъчен документ.
За решението във връзка с правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите на индивидуализираните доставчици е концентрирал обхвата на доказването до единствания спорен елемент от правопораждащия фактически състав – осъществяването на доставките. Отнесъл е към процесуалните тежести на жалбоподателя очакването за главно и пълно доказване на тези факти. Значителната част от мотивите на решението съдържа възпроизвеждане на заключенията на ССЕ и на СТЕ. По установяванията на съда отказаното с РА право на приспадане на данъчен кредит за периода 01.12.2011 г. до 30.11.2017 г. в общ размер 342 428.18 лева представлява начисленият ДДС по всички издадени на жалбоподателя фактури от различни доставчици. През ревизираният период основната дейност на дружеството се изразявала в изграждане на електроинсталации и търговия с електроматериали, като за осъществяването ѝ са наети лица по трудово правоотношение със съответната квалификация.
По установяванията на съда ненаименованите доставчици са 163 и от тях са издадени 2 434 фактури, разпределени по данъчни периоди и с обобщение в годишен план като суми на съвкупни данъчни основи и начислен ДДС. Общият размер на данъка по фактурите на тези доставчици е 237 527.45 лева. Липсващите фактури са издадени от ненаименованите доставчици и общият начислен ДДС по тях е 13 576.22 лева. За доставките по п. 2.1 от заключението на ССЕ към данъчните документи били представени протоколи за предаване и приемане на стоката и складови разписки, обвързани по количество и видове, с изключение на “БИКАНТ” ЕООД и “С. 2009” ЕООД.
На заключението на ССЕ съдът е основал констатацията за притежавани от жалбоподателя три превозни средства в ревизирания период без да има назначени лица на длъжност “шофьор”, като пред експерта управителя на дружеството заявил, че транспортът на материалите е осъществен със собствените превозни средства от наетите лица или от самия него. “Техно ел. инстал” ЕООД имало сключени договори с различни съконтрахенти, като е издали фактури, придружени с актове обр. 19 за извършени СМР. Включило е фактурите в дневниците за продажби и в справките-декларации по ЗДДС. Отчело е приходи от дейността, посочени по отчетни периоди.
Основани на заключението на СТЕ са констатациите за осъществени от жалбоподателя СМР на 28 обекта с описание на вида на извършените дейности и вида и количеството на вложените материали. Обектите били въведени в експлоатация.
Според първостепенния съд по отношение на задълженияпо по ЗДДС за 2011 и 2012 г. е изтекъл срокът за установяването им по чл. 109, ал. 1 ДОПК, доколкото ревизията е образувана с връчване на ЗВР на 12.02.2018 г. Възприел е изтичането на преклузивния срок като отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на ревизионното производство, изключваща правомощието на органите по приходите да установят публичните задължения.
Като съществено нарушение на административнопроизводствените правила във връзка с доставките от ненаименовани доставчици е квалифицирано от инстанцията по същество бездействието на администрацията в събирането на доказателства за доставчиците; данъчните периоди; фактурите, по които е упражнено правото на приспадане; техния предмет и начина на счетоводно отразяване на доставките. Това засягало правото на защита на РЛ и препятствало съдебния контрол върху РА.
При решаването на спора за съществуването на задължение за ДДС и за лихви за забава в корелация с отреченото от администрацията данъчно предимство в размер 104 900.73 лева по фактурите на 17-те индивидуализирани доставчици съдът е възприел като опущения на администрацията изпращането на искания за представяне на искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ само на незначителна част от доставчиците, като почти всички били връчени по реда на чл. 32 ДОПК; липсата на направен опит за събиране на доказателства от РЛ и за проучване на дейността му, за да се анализира вероятността фактурираните стоки и услуги да са вложени в нея; игнорирането без конкретна причина на приемо-предавателните протоколи и стоковите разписки, както и на касовите бонове. В хода на съдебното дирене били събрани доказателства, установяващи осъществяването на доставките. Доказана била кадровата и техническа обезпеченост на жалбоподателя – в ревизирания период били наети по трудово правоотношение 41 лица; своени били МПС: „Н. С. закупен през 2008 г., „Г. У. Х. 5, закупен през 2013 г., товарен автомобил „О. К. закупен през 2015 г., товарен автомобил „Ф. Т. К. закупен през 2017 г.; ползвало се под наем помещения за офис. За дейността си жалбоподателят сключил множество договори, при чието изпълнение са вложени стоките – предмет на доставките. Със заключението на ССЕ и с ангажирането на допалнителни писмени доказателства било проведено пълно доказване на спорния факт на действителното осъществяване на доставките. Липсвало твърдение на органите по приходите за сделките като част от данъчна измама.
Според първоинстанционното решение доказаната реалност на доставките изключвала отсъствието на документалната обоснованост по чл. 10, ал. 1 ЗКПО, а съответно и правомерността на отказа да се зачетат разходите в размера на отчетените разходи по неосъществени на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО.
Оспореното решение е неправилно в частта му за отмяна на РА относно установените задължения за ДДС в размер 97 921.29 лева и съответните лихви за забава и за задълженията за корпоративен данък и за закъснителни лихви за данъчните 2015 и 2016 г. Правилно е в останалата част.
По спора по ЗДДС
Споделяни от касационния съдебен състав са изводите на първостепенния съд за изтичането на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК към момента на образуването на ревизионното производство за установяване на задълженията за ДДС – за данъчни периоди м. 11.2011 г. до м. 11.2012 г., а не и за м. 12.2012 г., както е по първоинстанционното решение. СД по чл. 125, ал. 1 ЗДДС при действието на ал. 4 от същата разпоредба се подава до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за която се отнася. В съответствие с чл. 109, ал. 1 от ДОПК 5-годишния срок за образуване на производство за установяване на задълженията за ДДС тече от 01.01.2012 г. за данъка за внасяне за д. п.м. 11.2011 г. и е изтекъл на 01.01.2017 г. /чл. 22, ал. 3 от ДОПК/; за данъка за внасяна за д. п.м. 12.2011 г. до м. 11.2012 г. /вкл./ срокът за установяване тече от 01.01.2013 г. и изтича на 01.01.2018 г.
Ревизионното производство, разбирано като правоотношение, се поражда от фактически състав, който включва издаването на заповед за възлагане на ревизия /вж. чл. 112, ал. 1 ДОПК/ и връчването на тази заповед на ревизираното лице /арг. чл. 114, ал. 1 ДОПК/. По хипотеза елементите на фактическия състав се осъществяват сукцесивно и ревизионното провоотношение се поражда от момента на връчването на ЗВР. В случая, по удостоверяването от приходната администрация, ЗВР е връчена на 12.02.2018 г. Преклузивният срок е спазен за задължението за ДДС за внасяне за д. п.м. 12.2012 г. За този данъчен период СД се подава до 14.01.2013 г. и срокът тече от 01.01.2014 г., като краят му е 01.01.2019 г.
Правилно изтичането на срока е възприета като отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на ревизионното производство, която дисквалифицира упражняването на правомощието на органите по приходите за установяване на публични задължения. Постановеният при наличието на процесуална пречка административен акт е незаконосъобразен.
Неопределеността на доставчиците, доставките и данъчните документи, за които е отречено с РА право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 237 527.45 лева представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието. Освен че засяга възможността на РЛ да влияе върху съдържанието на крайния акт и правото му на защита, представлява и порок на формата на акта по чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК. Установяването на допълнителни задължения за ДДС е резултат от корекция на декларираните от ДЗЛ резултати по ЗДДС по данъчни периоди, които се определят от разликата на общата сума на изискуемия данък от лицета за периода и общата сума на данъчния кредит /вж. чл. 88, ал. 1 ЗДДС/. Корекцията може да се изрази както в определяне на данък за внасяне при деклариран данък за възстановяване, така и в увеличаване на декларирания размер на данъка за внасяне. Ефектът на корекцията се поражда от редукцията на сумата на данъчния кредит, което предполага отрицателно правно твърдение на администрацията за отсъствието на правото по конкретни доставки и фактическо твърдение за неосъществяването им в хипотеза на обосноваването на отсъствието на правото с непроявяването на този елемент от правопораждащия фактически състав. Пропускът на администрацията да въведе твърдение за неосъществяването на конкретни доставки представлява липса на мотиви на акта и е самостоятелно основание за отмяната му.
Основателни са упреците на касатора към познавателната дейност на съда по преценка на доказателствата при решаване на спора за съществуването и размера на задълженията за ДДС в привръзка с отказа да се признае правото на приспадане на данъчен кредит по доставките на индивидуализираните доставчици. Това основание за неправилност на съдебния акт не засяга ефекта от правото на приспадане, упражнено по фактурите на “С. 2009” ЕООД, тъй като субективното право е реализирано в данъчен период м. 06.2012 г., а за него е преклудирано правомощието на органите по приходите за установяване на публични задължения с РА.
Съдът е ограничил преценката на доказателствата като дейност по формиране на вътрешното му убеждение за релевантните за решаването на спора факти до възпроизвеждане на значителни части от двете заключение на съдебните експертизи без да ги обсъди заедно с другите доказателства по делото, каквото е изискването на чл. 202 ГПК. В мотивите на решението само е посочено, че съществуват приемо-предавателни протоколи и стокови разписки към част от фактурите, но без да е търсена съдържащата се в тях информация. Отправяйки упрек към оценъчната дейност на администрацията за игнориране на тези информационни източници без причина, всъщност съдът не е черпил сведения от тях. А органите по приходите са изследвали съдържанието на документите – липсата на място на предаване на стоките и на индивидуализация в контекста на доказателствените факти за липса на декларирани търговски обекти от доставчиците и на информационни следи за превозването им, както и за липсата на плащане по фактурите непридружени от фискален бон.
На нормалната връзка между явленията се основава очакването за оставяне на информационни следи от движението в пространството на големите по обем и тегло стоки по доставките. Своенето от ДЗЛ на превозни средства не установява транспортиране на вещите. Даденото от управителя на получателя по доставките обяснение пред в. л. по ССЕ не е доказателствено средство. Заключението на експерта не е доказателствено средство за предаване на сведения по слух. Активността в извънпроцесуалното поведение на законния представител на жалбоподателя в първоинстанционното производство е без доказателствено значение в отлика от пасивността му в отговор на ИПДПОЗЛ, отправяни многократно в извънсъдебната фаза на производството. Пропускът да се дадат поисканите писмени обяснения е породил правомощието на органите по приходите по чл. 56, ал. 2 ДОПК да приемат за доказани, съответно недоказани фактите и обстоятелствата, за които не са дадени обяснения.
Придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката и извършването на услугата /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, чл. 6 от ЗДДС и чл. 25, ал. 2 ЗДДС до новелата от ДВ бр. 09/2019 г., както и чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане. За ДЗЛ – субект на данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Обратно на приетото от административния съд, жалбоподателят не е провел пълно доказване на спорния елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав. Визираните, но необсъдени от съда приемо-предавателни протоколи и стокови разписки са частни свидетелстващи документи, на които е присъща само формалната доказателствена сила на подписания документ по чл. 180 ГПК. Неяснотата относно предаваните вещи и мястото на предаване е несъвместима с изискването за пълно доказване. Не се установява превозването на стоката, което разколебава и без това съмнителната доказателствена стойност на протоколите. Не се установява и притежаваните от РЛ превозни средства да са с характеристики, позволяващи с тях да е осъществен транспортът. А и в тази хипотеза е било дължимо съставянето на документ по чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка. Изготвянето на този документ зависи изцяло от волята на осъществяващия превоза за собствена сметка. Отсъствието на място на предаване ограничава доказателствената стойност на свидетелстващите документи при липсата на собствени или наети от доставчиците търговски обекти.
Не допринася за убедителността на доказването заключението на СТЕ за осъществени от „Техно ел. инстал“ ЕООД последващи доставки, включващи използването на стоки от вида на тези предмет на спорните доставки. Това е доказателствен факт, основан на човешката презумпция, че без получаването на стоките по доставките, по които е упражнено правото на приспадане, е невъзможно извършването на фактурираните доставки към съконтрахентите на ДЗЛ. Доказването с индиции е несъмнено само при липса на преки доказателства и ако възможният извод от проявлението на доказателствения факт е само един. От последващата реализация следва извод за своенето от изпълнителя на необходимите за изпълнението средства за производство и материали, но не и такъв за придобиването им като резултат от престация на издателите на фактурите. Не е без значение за възникването на правото на приспадане кой е субектът на доставката. Дължимо е разграничаването на посочването на доставчика в данъчния документ, което е относимо към формалните предпоставки за правото на приспадане, от своенето от доставчика на качеството данъчно задължено лице като материалноправно условие за правото на приспадане. Осъществяването на доставката от лице различно от издателя на фактурата препятства установяването на особеното качество на доставчика, а тежестта за това е на получателя, който претендира правото на приспадане /в този смисъл вж. решението на Съда по дело С-281/20, т. т. 28 и 39/. В цитираното решение се прави разлика и между доказването на качеството ДЗЛ на доставчика като материалноправно условие за правото на приспадане от наличието на данъчна измама /т. т. 41 и 42/. Ако от позицията на борбата с измамите от получателя не може да се изисква да провери дали доставчикът има качеството ДЗЛ, то това не се отнася за случаите, когато установяването на това качество е необходимо, за да се провери дали е изпълнено това материалноправно условие за правото на приспадане. Според т. 44 от цитираното решение „…когато действителният доставчик не е посочен във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, това право трябва да бъде отказано на данъчнозадълженото лице, ако с оглед на фактическите обстоятелства и въпреки предоставената от това данъчнозадължено лице информация липсват необходимите данни, за да се провери дали този доставчик е имал качеството на данъчнозадължено лице.“.
Счетоводните записвания при получателя са по хипотеза производни преки доказателствени средства за осъществяването на доставките. Многократното закрепване на едни и същи факти в информационни източници, единият от които е основание за създаване на другия, не допринася за убедителността на доказването.
По спора по ЗКПО.
Не съществува ограничение при правораздавателната дейност на съда за решаване на спора за съществуването и размера на установените с РА задължения за корпоративен данък и закъснителна лихва да се извърши позоваване на констатациите за релевантните за този спор факти, направени във връзка със спора по ЗДДС. Неправилно съдът е ограничил констатациите и изводите си само до извършените с РА корекции на декларирания от задълженото лице СФР с отчетените разходи по фактурите, за които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, макар те да са само част от всичките счетоводни разходи, а с цялата им сума да е извършено преобразуването.
Осъществени са възприетите от администрацията основания за корекция на декларираните от данъчнозадълженото лице счетоводни финансови резултати. Със средствата на данъчния контрол е преодоляно бездействието на задълженото лице да извърши преобразуване на СФР с формираните данъчни постоянни разлики с отчитането на разход по фактурите за неосъществена доставки на стоки - вж. чл. 81 във вр. с чл. 79 ЗКПО и чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО. За другите отчетени разходи РЛ не твърди и не установява надлежно документиране с първичен счетоводен документ.
В контекста горното правомерно е установяването с РА на задължения за ДДС в размер 97 923.29 лева и съответните лихви за забава /в корелация с отказа да се признае правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите на индивидуализираните доставчици без този, чийто доставки са в обхвата на преклузията по чл. 109, ал. 1 ДОПК/, както и на задължения за корпоративен данък за 2015 и 2016 г. и за лихви за забава, а отмяната на тази част от РА с първоинстанционното решение е неправилна.
Дължима е отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която е отменен РА относно определените задължения за ДДС в размер 97 923.29 лева и съответните лихви за забава, както и на задължения за корпоративен данък за 2015 и 2016 г. и за лихви за забава, като вместо него се постанови решение за отхвърлянето на оспорването срещу тази част от РА. В останалата му част решението ще бъде оставено в сила. Решението ще бъде отменено и в частта за присъдените в полза на жалбоподателя разноски за разликата над 1 970.95 лева до 3 250 лева.
При този изход на спора на касатора се дължат разноски в общ размер 11 251.08 лева, от които юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция в размер 4 775.54 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения или общо 9 551.08 лева и платена държавна такса за касационното обжалване в размер 1 700 лева, а на ответника по касация разноски за касационното съдебно производство в размер 5 155 лева. Неоснователно е възражението на повереника на касатора за прекомерност на платеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение, доколкото то е в размер близък до този по чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 89/29.04.2021 г. на Административен съд Перник по адм. д. № 308/2019 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22001418000119-091-001/07.11.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София относно определените задължения за ДДС в размер 97 923.29 лева и съответните лихви за забава и за корпоративен данък за 2015 и 2016 г. в общ размер 70 890.60 лева със закъснителна лихва в размер 15 091.42 лева и вместо него в тази част постановява:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „Техно ел. инстал“ ЕООД против ревизионен акт /РА/ № Р-22001418000119-091-001/07.11.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София в частта за определените задължения за ДДС в размер 97 923.29 лева и съответните лихви за забава и за корпоративен данък за 2015 и 2016 г. в общ размер 70 890.60 лева със закъснителна лихва в размер 15 091.42 лева.
ОТМЕНЯ решение № 89/29.04.2021 г. на Административен съд Перник по адм. д. № 308/2019 г. в частта, с която е осъдена Националната агенция за приходите да заплати на „Техно ел. инстал“ ЕООД деловодни разноски за разликата над 1 970.95 лева до 3 250 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 89/29.04.2021 г. на Административен съд Перник по адм. д. № 308/2019 г. в останалата част.
ОСЪЖДА „Техно ел. инстал“ ЕООД да заплати на Националната агенция за приходите деловодни разноски в размер 11 251.08 лева.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Техно ел. инстал“ ЕООД разноски за касационното съдебно производство в размер 5 155 лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Бисер Цветков
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ П. Ж. п/ Камелия Стоянова