№ 192

гр. София, 28. 11. 2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: С. Ч

Членове: А. Ц

Ф. В

изслуша докладваното от съдията А. Ц гр. д. № 110/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. З., Ж. З. и Г. З. против решение № 5070/25. 07. 2018г., постановено по в. гр. д. 14593/17г. на СГС, ГО, ІІ-г състав, с което са отхвърлени исковете им по чл. 128 КТ (предявени в качеството им на наследници на починалия работник В. З.) срещу работодателя „Естрой“ ООД за плащане на дължимо трудово възнаграждение в размер на 18184, 50лв. (на всеки от ищците по 6061, 50лв.) за периода от 01. 10. 2011г. до 08. 10. 2013г..

За да отхвърли исковете, въззивният съд е приел, че през процесния период В. З. е бил обвързан от валидно трудово правоотношение с ответното дружество на длъжност „главен инженер“. Но ищците не били доказали, че В. З. е престирал реално труд по трудовото правоотношение. Макар да е имал работно място и компютър, и да е ходил в офиса на работодателя, не е престирал труд, тъй като не са му били възлагани задачи и не е извършвал дейности във връзка с трудовото правоотношение. Поради това не му се дължи трудово възнаграждение.

В касационната жалба са изложени доводи, че ищците не носят доказателствена тежест за установяване, че наследодателят им реално е полагал труд. Според тях доказателствата по делото сочат, че наследодателят им е ходел на работа, поради което работодателят носи доказателствена тежест за установяване, че възложената работа не е изпълнявана.

Касационното обжалване е допуснато с определение...