Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на шести октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. Г. ЧЛЕНОВЕ:Г. К. К. С. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Илиана Стойковаизслуша докладваното от съдиятаК. С. по адм. дело № 6754/2021 Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Л. срещу решение № 2008/26.03.2021 г. по адм. дело № 4331/2019 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на А. Л. срещу заповед № 513з-2751/04.04.2019 г. на директора на Столичната дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи, на А. Л. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение за заеманата длъжност старши полицай в 01 група на сектор „с“, отдел „Специализирани полицейски сили за охрана и възстановяване на обществения ред“ в Столичната дирекция на вътрешните работи.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Претендират се разноски.

Ответникът - директорът на Столичната дирекция на вътрешните работи оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София град е била заповед № 513з-2751/04.04.2019 г. на директора на Столичната дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи, на А. Л. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение за заеманата длъжност старши полицай в 01 група на сектор „с“, отдел „Специализирани полицейски сили за охрана и възстановяване на обществения ред“ в Столичната дирекция на вътрешните работи.

Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, и е спазен материалния закон. Изложил е мотиви, че е спазена процедурата по издаване на обжалваната заповед спрямо А. Л. по повод наличието на данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, както и предвиденото в чл. 206, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи задължение, дисциплинарно наказващият орган, преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. От събраните по делото доказателства, съдът е мотивирал извода, че А. Л. е извършил дисциплинарните нарушения по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 3 от Закона за министерството на вътрешните работи (превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица), чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, уронващи престижа на службата), а именно че на 21.12.2018 г. в периода от 9 до 22 часа (намиращ се за този период в отпуск по болест), е участвал в състава на екип на „Башев секюрити тийм“ ООД. Договорът е сключен на 18.12.2018 г. между „Булгаргеомин“ ДЗЗД и „Башев секюрити тийм“ ООД с предмет съпровождане на охраняеми обекти, лица и стоки, като било договорено оказване на подкрепа за безопасно и безпроблемно транспортиране на либийски морски екипаж от петролен танкер БАДР на пристанище Бургас до хотел „Адамо“ в гр. Варна, използвал е служебното си положение, като е създал впечатление, че подпомага дейността на охранителното дружество като служител в Министерството на вътрешните работи, и за участието си е получил облага от 450 лв. от управителя на „Башев секюрити тийм“. С действията си по оказване на съдействие пи смяната на екипажа, служителят е станал свидетел и е участвал в неправомерни действия, не е взел отношение, противно на служебния му ангажимент да предотвратява и пресича извършването на престъпления. Впоследствие на 21.12.2018 г. действията по принудителното изпълнение, във връзка с които е осъществена акцията, и отказът на частния съдебен изпълнител да ги преустанови, са били спрени и отменени с решение по дело № 576/2018 г., съответно корабът е върнат на Либийска държава, и е налице образувано досъдебно производство № 8/2019 г. за престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК. Със заповед № 513з-2751/04.04.2019 г. на директора на Столичната дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи, На А. Л. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение за заеманата длъжност старши полицай в 01 група на сектор „с“, отдел „Специализирани полицейски сили за охрана и възстановяване на обществения ред“ в Столичната дирекция на вътрешните работи. Прието е, че държавният служител виновно е нарушил т. т. 15, 19, 20, 49, 50 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в системата на Министерството на вътрешните работи. Действията на служителя А. Л. според съда правилно са определени от дисциплинарно наказващия орган като несъвместими с етичните правила за поведение на служителите на Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижа на службата. Позовавайки се на фактическите обстоятелства, изложени в оспорената пред административния съд заповед и доказателствата по делото, съдът обосновава извода, че с използването на служебното положение за получаване на облага, която не му се следва, жалбоподателят в първоинстанционното производство несъмнено уронва престижа на полицейската институция и поведението му представлява основание за дисциплинарно уволнение по чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Така постановеното съдебно решение е правилно.

Фактическата обстановка е подробно описана и правилно изяснена от първоинстанционния съд, а изводите му се определят като съответни на доказателствата и материалния закон.

Правилно е прието от съда, че нарушенията, за които А. Л. е санкциониран, изразяващи се в неспазване на установените етични правила на поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с което се уронва престижа на службата, съставляват нарушения съгласно чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи и се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи и за тези нарушения се предвижда налагане на наказание „уволнение“.

Поведението на полицейския служител Лонгочев е в противоречие с регламентираните правила по т. 15 (държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме), т. 19 (държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява), т. 20 (държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си), т. 49 (държавният служител не участва в корупционни прояви), т. 50 (държавният служител проявява нетърпимост към корупционното поведение) от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Касаторът е допуснал извършване на противоправни действия, с което не е дал добър личен пример и е компрометирал престижа на службата и на институцията като цяло и тези действия са станали достояние на широк кръг лица, включително и на такива извън системата на Министерството на вътрешните работи.

Трайно наложените в обществото морално - етични норми на поведение отричат такова, като извършеното от касатора и го свързват с негативен отзвук в обществото, още повече от служител в Министерството на вътрешните работи.

Посочените в заповедта като нарушени разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, установяват изискване държавният служител да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си и да пази доброто име на институцията, която представлява. Нарушението на цитираните разпоредби е самостоятелно основание по чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството за вътрешните работи за налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание, както правилно са приели и първоинстанционният съд, и дисциплинарнонаказващият орган.

По тези съображения поведението на служителя А. Л. правилно е определено от първоинстанционния съд като несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в системата на Министерството на вътрешните работи, и като уронващо престижа на службата, тъй като рефлектира негативно на авторитета на полицията пред обществото, на което тя служи. Етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи са регламентирани в етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, като съгласно чл. 1 от същите те уреждат отношенията между държавните служители, гражданското общество и отделните граждани, отношения между държавния служител и органите на съдебната власт и другите държавни органи и организации, както и правата и задълженията на държавния служител.

Доколкото етичните правила за поведение на тази категория служители в Министерството на вътрешните работи се уреждат в посочения кодекс, то нарушаването на нормите на този кодекс представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Когато, обаче с деянието, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи се уронва престижът на службата, то същото представлява друго тежко дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи, същото е несъвместимо с оставането на служба и за същото се налага дисциплинарно наказание уволнение.

Действията на служителя безспорно уронват престижа на службата, доколкото същите са станали и достояние на лица, извън служителите на Министерството на вътрешните работи.

Следва да се има предвид, че под престиж на службата се разбира авторитетът на служителите на Министерството на вътрешните работи пред обществото. Не е задължително да е уронен престижът на службата в министерството, а е достатъчно реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд за спазване на административно производствените правила при издаването на заповедта.

В съответствие с чл. 205, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи дисциплинарно наказващият орган е разпоредил извършване на проверка, като е определил срок за нейното приключване. В съответствие с чл. 206, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание е приел писмените обяснения на държавния служител.

В тази връзка е неоснователно оплакването, съдържащо се в касационната жалба за неспазване от страна на дисциплинарно наказващия орган на чл. 206, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Дисциплинарното наказание е било наложено на 4 април 2019 г., като от събраните по делото доказателства се установява, че на 26 март 2019 г. на служителя е била връчена покана за запознаване със становище относно допълнително разследване от дисциплинарно разследващия орган по дисциплинарно производство образувано срещу държавния служител, като му е дадена възможност да даде допълнителния обяснения, или възражения. Държавният служител е бил запознат и със заповедта за образуване на дисциплинарното производство № 513з-860/30.01.2019 г., с която заповед му е дадена възможност да даде писмени обяснения или възражения.

До служителя е била отправена и покана за даване на писмени обяснения, като от събраните по делото доказателства се установява, че той е подал възражение на 07.02.2019 г.

В съответствие с чл. 207, ал. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи за резултатите от разследването дисциплинарно разследващият орган е изготвил обобщена справка, като съобразно чл. 207, ал. 8, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи държавният служител е запознат с обобщената справка, което обстоятелство е удостоверено с неговия подпис, върху заповедта е посочена и датата и часа на връчването й на държавния служител.

В съответствие с чл. 212, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи дисциплинарно разследващият орган е приключил дисциплинарното производство в определения му срок, като е изготвил становище до дисциплинарно наказващия орган за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност.

При така установените обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода на спора основателно е искането на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението, тази инстанция съобразява чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като на Столичната дирекция на вътрешните работи следва да се присъдят направените разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 100 лв.

Като съобрази направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2008 от 26.03.2021 г. по адм. дело № 4331/2019 г. на Административен съд София град.

ОСЪЖДА А. Л. да заплати в полза на Столичната дирекция на вътрешните работи разноските по делото в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Виолета Главинова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Галина Карагьозова

/п/ Камелия Стоянова