Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 144 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба от В.Ж от [населено място], чрез процесуален представител, срещу Решение № 1938 от 18. 10. 2018г., постановено по адм. дело № 791/2018г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-12688-1/17. 11. 2017 г., издаден от инспектор "КРД" при О. В, мълчаливо потвърден от на Директора на Дирекция "Местни данъци“ при О. В.
Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че решаващият състав не е обсъдил всички събрани доказателства и не е съобразил изричното оспорване на представените от насрещната страна документи, като в резултат е формирал необосновани правни изводи. Намира, че спорът относно дължимостта на установената ТБО за всяка от процесните години е останал неизяснен от фактическа страна, като съдът не е се е произнесъл и по релевираните правни доводи. Акцентира върху липсата на доказателства, че Общината реално е предоставяла услугата, обуславяща дължимост на ТБО, като счита, че този извод следва и от заключението на експерта по проведената СЕ. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или отмяна на АУЗ.
Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „Местни данъци“ при О. В не изразява становище по основателността й.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият състав на Върховния административен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството пред АС-Варна...