Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.
Касаторът „Металстрой АМС“ ООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 5354/03. 09. 2018 г. по адм. д. № 4943/2016 г. на Административен съд – София град, с която е отхвърлена жалбата против РА № Р-22222515003372-091-001/09. 12. 2015г. на ТД на НАП-София. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да бъде отмен РА като му бъдат присъдени разноски. Поддържа, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено по чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПрП и чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ в размер 450лв.
Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП“ – София моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-22222515003372-091-001/09. 12. 2015г. на ТД на НАП-София, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 89 556, 61 лв. по фактури на „Би Ес трейд“ ЕООД, „Филми строй комерс“ ЕООД, „Пами 2006“ ЕООД, „Ирина трейд“ ЕООД, „Волар про“ ЕООД, „Примо комерс“ ЕООД, „Ангро трейдинг“ ООД за данъчни периоди м. 3 и 7. 2013 г. и м. 1, 3 – 4 и 11. 2014 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 68, ал. 2, чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на стоки не са осъществени и е определен допълнителен корпоративен данък за 2013 г. с лихви и за 2014 г. с лихви на основание чл. 16, ал. 1, чл. 26, т. 2, чл. 10 и чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО.
Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за правилно определяне задълженията на ревизираното лице в РА по спорните фактури. Законосъобразни и съобразени с практиката на СЕО и СЕС са изводите на съда, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит и да бъде признато е необходимо да е осъществена доставка, за доказването на който факт не е достатъчно представянето на фактури и тяхното счетоводно отразяване от ревизираното лице, а следва да е доказано осъществяване на доставките от доставчика, издал фактурите. В тежест на ревизираното лице е да докаже осъществяването на доставите, за което може да си служи с всички допустими по ДОПК доказателства. От събраните доказателства съдът е достигнал до правилен извод за недоказаност на факта, че стоките са доставени от издателите на фактурите. Липсата на данни за мястото на съхранение на стоителните материали при доставчиците и място на натоварването им, както и на доказателства относно начина им на транспортиране до обекти на ревизираното лице и установената с издадени РА на 4-ма от доставчиците липса на действително получаване на стоките, за които се твърди, че впоследстиве са доставени на ревизираното лице, не позволява да се приеме фактическа наличност на стоките при доставчиците, така че да могат те да прехвърлят правото на разпореждане с тях като собственик към ревизираното лице по смисъла на Директива 112/2006 ЕО.
Правилен е изводът на съда, че счетоводното отразяване на фактурите от ревизираното лице и плащането по тях не е достатъчно, за да се приеме, че доставките по спорните фактури са осъществени, след като не са представени годни доказателства, установяващи предаване на фактурираните родово определени вещи и преминаване на собствеността върху тях в патримониума на ревизираното лице. Констатацията на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза за съответствие между заприходени и изписани стоки по процесните фактури, не означава, че наличните количества са тези, придобити именно от сочените във фактурите доставчици, след като вещото лице не е изследвало и дало заключение, че стоки от вида на фактурираните са доставяни само от процесните доставчици по спорните фактури. Съдът правилно е преценил доказателствената стойност на събраните по делото доказателства и съобразно с процесуалните правила е изключил от доказателствения материал по делото оспорените по реда на чл. 193 от ГПК приемо-предавателни протоколи, представени пред съда към процесните фактури, след като за тях ревизираното лице не е провело успешно доказване. По чл. 301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Цитираният текст въвежда презумпция с ограничено оборване за представляваното лице, но не съставлява забрана за трети лица, които не са подписали документа по реда на ГПК да оспорват подписан документ относно автентичността на подписите в документа. Цитираната норма не освобождава жалбоподателя, представящ документи с оспорена автентичност на подписа на неучастващо в делото трето лице от тежестта на доказване, че документа е подписано от посоченото в него лице, каквито доказателства по делото не са представени. При липса на съпътстващи фактурите документи, доказващи осъществяване на пряката доставка, освен оспорените от ответника, обосновано съдът е приел, че не е доказано приемо-предаване на строителните материали, предмет на спорните фактури от посочените по-горе доставчици.
Фактурираните стоки са родово определени вещи, прехвърлянето на собствеността, върху които става чрез индивидуализиране по съгласие на страните или фактическото им предаване по чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Ревизираното лице твърди, че транспортът на стоките е осъществяван със собствени транспортни средства, но не ангажира доказателства за това. Представените за първи път пред съда пътни книжки могат да бъдат обвързани с процесните фактури само по дати, без данни за товара и доставчика, поради което от тях не може да се установи, че пътуването е извършено с цел превозване и предаване на фактурираните стоки.
Товарителниците, издадени от „Талис естейтс“ ЕООД за превоз на стоките по фактури на „Пами 2006“ ЕООД, „Ирина трейд“ ЕООД, „Примо комерс“ ЕООД и „Ангро трейдинг“ ООД, представени в съдебното производство не съдържат подпис и печат на превозвач, което е съществен пропуск в задължителните реквизити на документа съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗАвтП (ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ). След като документът не отговаря на изискванията на Закон за форма и съдържание, то не може да се приеме, че е валидно съставен. Така представените товарителници не установяват извършване на превоз на стокит, посочени в тях, нито приемо-предаването им от изпращача на получателя. Процесните фактури имат за предмет доставки на стоки със значителен обем и тегло, поради което доказване на транспорта на тонове строителни материали би установило приемо-предаване на стоките. В случая не е доказано предаване на стоките, както и транспортиране на значителните по обем и тегло стоки и предаването им от превозвача на жалбоподателя.
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е бил реалността на доставките и в тежест на ревизираното лице е било да докаже предаването на фактическата власт върху процесните стоки от доставчиците, като начин за тяхното индивидуализиране и от там прехвърляне правото на разпореждане с тях като собственик. За 4-ма от доставчиците - „Филми строй комерс“ ЕООД, „Волар про“ ЕООД, „Примо комерс“ ЕООД и „Би Ес трейд“ ЕООД с влезли в сила ревизионни актове, предвид непризнатите доставки към тях е отказано право на данъчен кредит, като е констатирана невъзможност да са извършили последващи доставки на спорните стоки, включително и към ревизираното лице. За останалите трима доставчика, както и за избрпоените по-горе, предвид недоказване на транспортиране и предаване на стоките на жалбоподателя не се доказва и извършване на реални доставки на стоки по процесните фактури.
Реалността на доставката е основно изискване за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, в каквато насока са и изискванията на правото на ЕС, залегнали в Директива 2006/112/ЕО и трайната практика в решенията на СЕО и СЕС. Върху ревизираното лице, претендиращо правото на приспадане на данъчен кредит, пада доказателствена тежест да установи наличието на всички предпоставки за неговото възникване и упражняване. С оглед на това той трябва да притежава и всички необходими документи за получаване на заявените стоки, след като именно от реалността на тези сделки черпи права за претендираното право на приспадане на данъчен кредит. Правилен е изводът на съда, че не е доказано осъществяване на спорните доставки, поради което установените в РА задължения са определени законосъобразно в частта по ЗДДС. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила.
В частта по ЗКПО решението също е правилно. Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Според чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. В случая по изложените в частта по ЗДДС мотиви, съставените по процесните доставки документи не отразяват вярно стопанските операции, след като доставките не са реално осъществени. При недоказаност на извършване на доставките на стоки осчетоводяването на разходи във връзка с тях е незаконосъобразно, поради което правилно с РА е бил увеличен финансовия резултат на дружеството с непризнатите разходи по спорните фактури и е бил установен корпоративен данък в посочения в РА размер. Доводът в касационната жалба за приложение на чл. 27, ал. 1, т. 2 и чл. 26, т. 3 от ЗКПО е правен и пред административния съд, който правилно е приел, че е неоснователен. Видно от РД увеличението на финансовия резултат за 2013г. и 2014г. е с разходите по доставните спорни фактури за заплащане на данъчната основа без данъка, поради което не е налице хиротезата на чл. 26, т. 3 от ЗКПО, за да е налице основание чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО за намаление на приходите до размера на непризнатите разходи по чл. 26, т. 3 от ЗКПО.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 4986, 60лв на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, който предвижда присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размер на минималното възнаграждение за един адвокат. Цитираната уредба в ДОПК изключва приложимостта на чл. 78, ал. 8 от ГПК и доводите за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение в тази насока в касационната жалба са неоснователни.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5354/03. 09. 2018 г. по адм. д. № 4943/2016 г. на Административен съд – София град.
ОСЪЖДА „Металстрой АМС“ ООД да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция „ОДОП“ – София 4986, 60лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.