Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. при ЦУ на НАП и „Котларов“ ЕООД – гр. Н. П чрез адв. П.В срещу решение № 1884/11. 10. 2018 г., постановено по адм. дело № 222/2018 г. по описа на Административен съд – гр. В..

Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен РА № Р-03002717001273-091-001/27. 09. 2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с решение № 440/18. 12. 2017 г. на същия директор за установени на „Котларов“ ЕООД допълнителни задължения за ДДС за месец февруари 2016 г. в размер над 3 008, 80 лв. за разликата до пълния размер от 7 999, 62 лв. и съответните лихви; за месец март 2016 г. в размер на 6 000 лв. и лихви – 885, 21 лв.; за месец август 2016 г. в размер на 4 803, 20 лв. и лихви – 504, 38 лв.; за месец септември 2016 г. в размер на 16 723, 20 лв. и лихви – 1 616, 71 лв.; за месец октомври 2016 г. в размер на 4 924, 80 лв. и лихви – 433, 69 лв.; за месец ноември 2016 г. в размер на 6 880 лв. и лихви – 548, 53 лв.; за месец декември 2016 г. в размер на 5 420 лв. и лихви – 385, 45 лв. и за месец януари 2017 г. в размер на 2 100 лв. и лихви – 131, 26 лв. Макар в касационната жалба изрично да е посочено само основанието по чл. 209, т. 3 АПК – допуснато от съда...