РЕШЕНИЕ

№ 196

гр. София, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Валя Рушанова

Членове: Красимир Шекерджиев

Виолета Магдалинчева

при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова

в присъствието на прокурора М. Гр. К.

като разгледа докладваното от К. Ш. К. наказателно дело от общ характер № 20258002200277 по описа за 2025 година

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия Ю. К. А. срещу решение от 04.02.2025 г. постановено по ВНОХД №20242000600121/2024 г. по описа на Апелативен съд - гр. Бургас.

С въззивното решение изцяло е потвърдена присъда №19, постановена на 14.03.2024 г. по НОХД №1267/2023 г., по описа на Окръжен съд - гр. Бургас, с която подсъдимият А. е признат за виновен в това, че на 26.09.2022 г. в гр. Бургас, в къща на ул. Преображенска“ №19 в ж. к. „Меден рудник“, без надлежно разрешително държал 2, 575 гр. червен фосфор с 10% метамфетамин в него, 135, 450 гр. ацетон и 108, 590 гр. солна киселина - всички поставени под контрол съгласно чл.3, ал.4 ЗКНВП и Приложение І на Регламент 273/2004 г., като посочените вещества представляват материали за производство на наркотично вещество - метамфетамин и същите са държани с цел производство и разпространение на метамфетамин, като на основание чл.354а, ал.1, във вр. с чл.54 НК са му наложени наказания три години „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 20 000 лева.

С първоинстанционната присъда подсъдимият А. е признат за виновен в това, че на същата дата и място, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества 0, 52 гр. метамфетамин на стойност 1, 30 лева и 0,272 гр. коноп, като случаят е маловажен и на основание чл.354а, ал.5 във вр. с чл.54 НК му е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

С присъдата на основание чл.23 НК на подсъдимия А. е наложено едно общо най - тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим и на основание чл.23, ал.3 НК е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 20 000 лева.

С присъдата на основание чл.68, ал.1 НК е присъединено наложеното на подсъдимия А. по НОХД №1056/2020 г. наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

В касационната жалба е посочено единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК.

Касационният жалбоподател твърди, че при прегледа на законосъобразността на наложеното наказание въззивният съд не е отчел минималното количество инкриминирани вещества, за които съдът е приел, че са били предназначени за производство на метамфетамин, тяхната стойност, липсата на ефедрин или псевдоефедрин, която е необходима за протичане на химичната реакцията, както и неправилно е приел, че открития метамфетамин е бил произведен от подсъдимия.

Като аргумент в подкрепа на направеното оплакване сочи и това, че по това производство подсъдимият за пръв път ще търпи ефективно наказание „лишаване от свобода“, което ще го извади за дълъг период от време от семейната и социалната му среда, което ще има негативен ефект не само за него, но и за неговите близки.

На тези основания и при условията на алтернативност се прави искане атакуваното въззивно решение да бъде изменено, като наложеното основно наказание бъде редуцирано на една година „лишаване от свобода“ или решението да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В касационното съдебно заседание защитникът поддържа изцяло касационната жалба, като моли тя да бъде уважена на посочените в нея основания.

Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде преценена като неоснователна. Поддържа, че наложеното на подсъдимия А. наказание е в минимален размер, като при отмерването му са отчетени всички данни по делото и са съобразени смекчаващите отговорността обстоятелства. Твърди, че с оглед предходното осъждане на подсъдимия не са налице предпоставките за определяне на наказанието по реда на чл.55 НК.

Предлага въззивния съдебен акт да бъде оставен в сила.

Подсъдимият А. не се явява пред касационната инстанция и не взима отношение по касационната жалба.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна.

По оплакването за неправилно приложение на материалния закон: В касационната жалба не е посочено изрично като самостоятелно касационно основание това по чл.348, ал.1, т.1 НПК, но при преглед на оплакванията, отразени в нея може да бъде направен извод, че същото следва да бъде обсъдено, доколкото жалбоподателят оспорва възможността от инкриминираните материали да бъде произведено наркотично вещество.

Касационният съд изцяло споделя изводите на въззивния съд, че откритите в дома на подсъдимия А. 2, 575 гр. червен фосфор с 10% метамфетамин в него, 135, 450 гр. ацетон и 108, 590 гр. солна киселина са поставени под контрол съгласно чл.3, ал.4 ЗКНВП и Приложение І на Регламент 273/2004 г. Верни са изводите на съда, че тези вещества представляват изходна суровина за производство на наркотични вещества и са били предназначени за производство на високорисково наркотично вещество метамфетамин. Това, че към инкриминираната дата и момента на извършване на претърсването в дома на подсъдимия не са били налични всички необходими за производството материали не е основание да се приеме, че с държането на откритите такива не е осъществен състава на престъплението по чл.354а, ал.1 НК от обективна страна.

В подкрепа на извода, че А. е осъществил престъплението са и събраните по делото доказателства и доказателствени средства, които установяват, че той е произвеждал метамфетамин и именно с тази цел ги е държал. В тази връзка правилно е отчетено и това, че в дома му са открити макар и малки количество от високорисково наркотично вещество, което е могло да бъде произведено именно от обсъжданите материали.

По делото няма спор, че състава на престъплението е осъществен и от субективна страна при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал, че държи инкриминираните вещества именно с посочената по - горе цел. Предвид изложеното касационният съд прецени, че при вярно установените факти въззивният съд законосъобразно е преценил, че подсъдимият А. е осъществил състава на престъпленията по чл.354а, ал.1 НК и чл. 354а, ал.5 НК и по този начин е приложил правилно материалния закон.

По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационният съд изцяло се солидаризира с изводите на въззивния съдебен състав, че при определяне на наказанието на подсъдимия А. като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени това, че е родител, както и това, че той полага грижи за две малки деца. Като такива следва да бъдат преценени и младата му възраст и сравнително малкото количество от веществата - предмет на престъплението по чл.354а, ал.1 НК в сравнение с други случаи със сходна правна квалификация.

Законосъобразно като отегчаващи отговорността обстоятелства са оценени предходното осъждане на А., това че престъплението е осъществено в изпитателния срок по предходно осъждане, както и това, че то е било за престъпление, което е било свързано с употреба на наркотични вещества.

Касационният съд прецени, че не следва като отегчаващо отговорността обстоятелство да бъде ценено наличното висящо наказателно производство за сходно престъпление, тъй като до постановяване на окончателен съдебен акт и съобразно изискванията на чл.16 НПК той следва да се счита за невиновен.

Не може да бъде ценено като отегчаващо отговорността обстоятелство и това, че подсъдимият не търси активно работа (въззивният съд е приел това след направена справка в Бюро по труда) и е безработен, тъй като в съвременното общество тези обстоятелства не следва да бъдат отчитани при индивидуализация на наказанието.

Независимо от коригирането на преценката на въззивния съд по отношение на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства касационният съдебен състав прецени, че правилно наказанията на подсъдимия са били определени при изключителен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства в минималния предвиден в нормите на чл.354а, ал.1 и ал.5 НК размер.

Съдът не може да сподели тезата на касационния жалбоподател, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено по реда на чл.55, ал.1 НК. Тази законова възможност е предвидена за случаите, когато данните за извършителя и конкретното престъпление позволяват да се приеме, че са налице многобройни смекчаващи или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, и предвиденото минимално наказание е несъразмерно тежко. В случая липсват и двете кумулативни предпоставки за определяне на наказанието по този ред, тъй като от една страна липсват както многобройни, така и изключителни смекчаващи отговорността на А. обстоятелства и предвидените наказания в чл.354а, ал.1 и ал.5 НК не са несъразмерно тежки.

Не може да бъде споделена и тезата, че с осъждането по настоящото производство подсъдимият ще трябва да изтърпи ефективно наказание „лишаване от свобода“, което ще го изведе от социалната и битовата му среда и ще окаже неблагоприятен ефект върху него.

Настоящият съдебен състав намира от една страна, че ефективното изтърпяване на определеното наказание „лишаване от свобода“ е единствено възможно, предвид не може да бъде приложен чл.66, ал.1 НК от една страна, а от друга това се налага с оглед постигане на целите на специалната превенция, тъй като настоящото престъпление е осъществено в изпитателен срок на наказание „лишаване от свобода“, наложено с предходно осъждане, което очевидно не е имало възпитателен и възпиращ ефект спрямо А.. Съдът прецени, че правилно е приложена разпоредбата на чл.23 НК, като законосъобразно е определено едно общо наказание на подсъдимия и законосъобразно към него е присъединено и наложеното наказание „глоба“ в размер на 20 000 лева.

Ето защо касационният съд прие, че атакувания въззивен съдебен акт не следва да бъде коригиран по оплаквания относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 04.02.2025 г. постановено по ВНОХД №20242000600121/2024 г. по описа на Апелативен съд - гр. Б. Р. не подлежи на обжалване.