Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 25, ал. 5 от Закон за хората с увреждания (ЗХУ).
Образувано е по касационна жалба на В.И срещу Решение № 230/29. 11. 2019г., постановено по адм. дело № 393/2019г. по описа на Административен съд – Шумен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Н/485/ФП от 01. 07. 2019г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Ш. относно отпускане на финансова подкрепа. Наведените в жалбата възражения относно проведеното разграничение при определяне размера на месечната финансова подкрепа по чл. 70, т. 4 ЗХУ, съобразно получаваната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване или социална пенсия за инвалидност, предвид идентичността на субекта – жалбоподателя Иванов, са относими към касационното основание за неправилно приложение на материалния закон по чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени заповедта.
Ответникът – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Ш. не ангажира становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е...