Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба от Директора на ТП на НОИ гр. Г. срещу решение № 183/23. 12. 2019 г., постановено по адм. дело № 283/2019 г. по описа на Административен съд гр. Г., с което е отменено Решение № 36 от 03. 10. 2019г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Габрово и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН] от 07. 08. 2019г. на Ръководител “ПО” в ТП на НОИ – Габрово и преписката е изпратена за ново произнасяне в съответствие с мотивите на съдебното решение.

В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна по жалбата И.А, чрез пълномощник адв. С.К, взема становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Представителят на ВАП изразява становище за основателност на касационната жалба. Предлага решението на Административния съд да бъде отменено.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна.

За да постанови решението си, административният съд е приел, че не е налице пречката по чл. 101, ал. 6 от КСО, която норма запретява получаването от страна на родители на лична и наследствена пенсия от техните деца, тъй като Атанасова попада в изключението на чл. 101, ал. 7 от КСО, според което...