Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на В.В срещу Решение № 34/25. 02. 2020г., постановено по адм. дело № 10/2020г. по описа на Административен съд – Разград, с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 1012-16-77/1 от 19. 12. 2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Разград и потвърденото с него Разпореждане № 3107-16-31 от 31. 10. 2019 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване относно прекратяване на наследствената й пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Наведените в жалбата възражения досежно неправилно приложение на нормите на чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО във вр. чл. 34, ал. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) са относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания административен акт.

Ответникът – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Разград, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен...