Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на В. Л. Ц. от град [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв. О. И., срещу заповед № РД-26-391 от 18 юли 2016 година на министъра на отбраната на Р. Б. С обжалваната заповед на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на В. Ц., заемащ длъжността „[длъжност]“ на Главна дирекция „[наименование]“ в министерство на отбраната, с ранг [номер] старши - поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл във връзка с отнемане № [номер] от 02 юни 2016 година на издаденото му разрешение за достъп до класифицирана информация от Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), потвърдено с решение № 51-II/14 юли 2016 година на Държавна комисия по сигурността на информацията (ДКСИ).

С жалбата се релевират оплаквания за неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона на заповедта отм. енителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Прави се искане за отмяна на атакувания административен акт и за присъждане на обезщетение за времето, през което държавният служител не е бил на служба. Претендира се присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – министърът на отбраната на Р. Б, чрез процесуалния си представител държавен експерт - юрист А. Я. оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на пето отделение, като взе предвид становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателят...