Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. П. ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ИВАН. Д. при секретар Г. У. и с участието на прокурора Емил Георгиевизслуша докладваното от съдиятаС. Д. по адм. дело № 6787/2021

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на „В Л В 98” ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: с. Гълъбовци, ул. „К. О. П. № 3, подадена чрез адвокат Черногорски, против решение № 346 от 22.04.2021 г., постановено по адм. дело № 1000/2020 г. по описа на Административен съд – София област (АССО), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 23/311/00411/301/04/02, изх. № 01-2600/877 от 31.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), и „В Л В 98“ ООД е осъдено да заплати на ДФЗ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Касаторът оспорва решението като нищожно и неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 1 и т. 3 от АПК. Намира мотивите на административният съд за неясни и неотносими с настоящото производство. Според касатора в петитума на решението на съда липсва отразяване на дата на издаване на АУПДВ и не съдържа вида на задължението и размера на главницата, по отношение на които се отхвърля жалбата. В мотивите си съдът не е коментирал възраженията за конкретно възпрепятстване на упражняването на процесуалните му права по чл. 17, ал. 2 от ДОПК и чл. 34 от АПК. Административният орган, без да извърши каквито и да е фактически и процесуални действия по новообразуваното производство и проверка е издал обжалвания АУПДВ. Позовава се на чл. 109, ал. 1 от ДОПК и чл. 166 от ДОПК, като твърди, че е настъпила погасителна давност за образуване на административното производство и издаване на акта. Искането от съда е да отмени оспореното решение и да отмени АУПДВ. Претендира присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Ответната страна – изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Митев, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение в представено писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на оспореното първоинстанционно решение.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е АУПДВ № 23/311/00411/301/04/02, изх. № 01-2600/877 от 31.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г. (Наредба № 30/11.08.2008 г.), чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 165, чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, както и на основание т. 8.1 от договор № 23/311/00411/12.06.2012 г., във връзка с неизпълнение на т. 4.12, т. 4.16 и т. 4.17, б „а“ от договора, и решение № 7308/11.06.2020 г., постановено по адм. дело № 5884/2018 г. по описа на Върховен административен съд, са определени подлежащи на възстановяване публични държавни вземания на „В Л В 98” ООД в общ размер на 40 193,98 лв., ведно с лихва за забава.

От фактическа страна съдът е приел за установено че, по силата на договор № 23/311/00411 от 12.06.2012 г. на „ВЛВ 98“ ООД е отпусната финансова помощ по мярка 311 “Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, по който на дружеството е изплатена безвъзмездна финансова помощ в размер на 391 160 лв., съгласно заявка за окончателно плащане № 23/311/00411/3/01 от 15.10.2013 г. Съгласно договора, фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 65 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект № 23/311/00411 от 15.11.2011 г. Инвестицията, за която е отпусната финансова помощ е за изграждане на Спортно-развлекателен комплекс в с. Гълъбовци, община Сливница, Софийска област.

Извършени са проверки за изпълнение на поетите от дружеството задължения по сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, в резултат на които е прието, че ползвателят не е достигнал финансовите нива в бизнес плана за 2013 г., 2014 г., 2015 г. и първата половина на 2016 г.

С решение № 23/311/00411/301/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-26000/877/27.06.2017 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. и чл. 70, ал. 1, т. 9, във вр. с чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, е определена финансова корекция, както следва: 40 193,98 лв., от които 38 996,23 лв. редукция съгласно Методика за определяне на санкции след плащане по проекти от ПРСР за периода 2007-2013 г., утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ, поради неизпълнение на показателите, заложени в изготвения от дружеството бизнес план за постигане на определени приходи и 1 197,75 лв. редукция от неправомерно изплащане на финансова помощ, съгласно договорените и реално изпълнени активи.

С решение № 320 от 21.03.2018 г., постановено по адм. дело № 960/2020 г. по описа на АССО, е отменено решение № 23/311/00411/301/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. № 1-2600/877/27.06.2017 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ.

С решение № 7308 от 11.06.2020 г., постановено по адм. дело № 5884/2018 г. по описа на Върховен административен съд, е отменено решение № 320/21.03.2018г. по адм. дело № 960/2017 г. по описа на АССО в частта, с която е отменено решение № 23/311/00411/301/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-2600/877/27.06.2017г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е установено нарушение по Наредба № 30/11.08.2008 г. и договор № 23/311/00411 от 12.06.2012 г. за отпускане на финансова помощ, и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата на „В Л В 98“ ООД против посоченото решение на изпълнителния директор на ДФЗ в тази му част. Със същото решение на Върховния административен съд е отменено решение № 23/311/00411/301/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. № 01- 2600/877/27.06.2017 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е наложена финансова корекция в размер на 40 193,98 лв. и е върната преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне относно размера на финансовата корекция, съгласно указанията в мотивите на съдебното решение. Посочено е, че в случая е установено извършено нарушение от страна на „В Л В 98“ ООД, изразяващо се в неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството му, както и установено неспазване на т. 4.17, б. а от договора. За да отмени издаденото от изпълнителния директор на ДФЗ решение в частта, с която е наложена финансова корекция в размер на 40 193,98 лв. и върне преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне съдът е приел, че при определяне размера на финансовата корекция за установените нарушения административният орган се е позовал на Методика за определяне на санкции след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г., утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ, която е била обявена за нищожна с решение № 15652/14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. на Върховния административен съд, оставено в сила с окончателно решение № 8020 от 29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. Приел е, че определянето на размера на наложената финансова корекция е станало въз основа на нищожен акт, което лишава от основание решението за налагане на финансова корекция в частта, в която е определен размерът на последната. В останалата част, с която е установено неизпълнение на поети задължения, за които се следва налагане на финансова корекция съдът е формирал извод, че административният акт е законосъобразен.

В изпълнение на постановеното от Върховния административен съд съдебно решение е образувано административно производство, за което бенефициерът е уведомен с писмо изх. № 01-2600/877#12 от 27.07.2020 г., на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК. С писмо вх. № 01 -2600/877#14 от 19.08.2020 г. „В Л В 98“ ООД е депозирало възражение срещу откритото ново административно производство, което е преценено като неоснователно по съображения, изложени в оспорения АУПДВ.

Въз основа на събраните в предходното и последвалото го производство доказателства е издаден АУПДВ № 23/311/00411/301/04/02 с изх. № 01-2600/877 от 31.08.2020 г. от изпълнителния директор на ДФЗ, в който е прието, че неизпълнението на заложените в одобрения бизнес план показатели по отношение на приходите представлява нарушение на поетите ангажименти и задължения по т. 4.12 от договора и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г., а по отношение на установените липси между заявени, изплатени и констатирани при проверката на място след плащане активи - неспазване на т. 4.12 и т. 4.17, б „а“ от договора и чл. 43, ал. 1, т. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г. За констатираното неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план показатели по отношение на приходите съобразно т. 30 от Приложение към раздел І Общи положения на Правила за определяне на размер на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. (Правилата) е определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ - 10 % от предоставената помощ по договора или 38 996,23 лв., а за констатираното нарушение - установени липси между заявени, изплатени и констатираните при проверката на място след плащане активи съобразно т. 2 от Правилата, бенефициера следва да възстанови средства в размер на 1 197,75 лв.

С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на „В Л В 98” ООД против АУПДВ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът е намерил за неоснователен довода на дружеството, че оспорваният АУПДВ е нищожен, като е приел, че е издаден при спазване на предписаната от закона форма и по отношение на съдържанието на акта не е констатирал нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, в т. ч. дата на издаване на акта. Изложил е мотиви за законосъобразно определяне от административния орган на размера на финансовата корекция за установените нарушения, представляващи основание за налагане на финансова корекция. Правилно административният орган не е извършвал отново всички действия по събиране на доказателства за установяване на нарушенията, а само е приобщил и приложил като неразделна част от настоящото административно производство всички доказателства, събрани в хода на първоначалното административно производство, завършило с издаването на решение за финансова корекция № 23/311/00411/301/04/01 с изх. № 01-2600/877/27.06.2017 г., които могат да са основание за издаване на законосъобразен административен акт за определяне размера на финансовата корекция за вече установените с влязъл в сила съдебен акт нарушения. Според съда не намира опора в закона и твърдението на жалбоподателя, че правната уредба не допуска издаването на актове за установяване на публично вземане за срок по-голям от пет години от датата на издаването му, защото нарушенията, за които се налага финансова корекция са установени през месец юни и юли 2016 г. Заключил е, че при определяне на размера на финансовата корекция административният орган правилно е приложил материалния закон и не е налице основание за отмяна на оспорвания акт на това основание. Решението е правилно.

Неоснователно е оплакването на касатора за нищожност на съдебното решение с доводи за липса на качествени характеристики на едно валидно решение и наличие на очевидна неточност. Видно от обжалваното първоинстанционно решение, то е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав съгласно чл. 164 от АПК, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, при ясно изразена воля на съда. Съдът изцяло е отхвърлил жалбата на дружеството против АУПДВ, поради което размерът на задължението не е спорен и е този посочен в разпоредителната част на акта. Поради това обжалваното съдебно решение не е нищожно, а валидно.

Не се споделят от настоящия състав доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил в мотивите си релевантните възражения на жалбоподателя и обосновано ги е отхвърлил. Мотивите отговарят на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК.

Неоснователно е и възражението за приложение на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК. По силата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, вземанията на държавата за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, И. Ш. и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз, са публични. Специалният закон не предвижда ред за установяване на публичното вземане за връщане на вече изплатени суми на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г., поради което и на основание чл. 166, ал. 2 от ДОПК, АУПДВ се издават по реда на АПК и предвиденият в чл. 109, ал. 1 от ДОПК срок за образуване на производство по ДОПК е неприложим.

Оспореното решение е постановено при правилно приложение на закона.

Издаденото на дружеството решение за налагане на финансова корекция № 23/311/00411/301/04/01/27.06.2017 г. от изпълнителния директор на ДФЗ, с което тя е установена по основание и размер, е обжалвано пред съда и по спора е постановено окончателно решение № 7308/11.06.2020 г. по адм. дело № 5884/2018 г. по описа на Върховен административен съд. В мотивите на решението са приети за доказани нарушения на т. 4.12 и 4.17, б. „а“ от договора за отпускане на финансова помощ поради неизпълнението на показателите, заложени в изготвения от дружеството бизнес план за постигане на определени приходи и установените липси между заявени, изплатени и констатирани при проверка на място активи. Съгласно т. 4.12 и 4.17, б. „а“ от договора, ползвателят се е задължил да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения бизнес план и таблицата за ободрените инвестиционни разходи, като за срок от пет години от сключване на договора да използва придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение, а съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г., в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Съдът е решил спора по същество в тази част и е отхвърлил жалбата на „В Л В 98“ ООД против решение № 23/311/00411/301/04/01/27.06.2017 г. за налагане на финансова корекция в частта на установените нарушения на договор № 23/311/00411/12.06.2012 г. за отпускане на финансова помощ. По отношение на определения размер на финансовата корекция е приел, че органът неправилно се е позовал на Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти от ПРСР 2007 – 2013, обявена за нищожна, отменил е решението за налагане на финансова корекция в тази част и е върнал преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне относно размера на финансовата корекция.

Влязлото в сила съдебно решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против решението за налагане на финансова корекция досежно основанието за извършването й - установеното неизпълнение на поетите от бенефициера договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, се ползва със сила на пресъдено нещо и следва да бъде зачетено. Като част от спорния предмет, който е разрешен от съда по същество, тези факти са преклудирани от силата на пресъдено нещо. В този смисъл, неоснователно касаторът поддържа, че първоинстанционният съд не е следвало да се обвързва с това решение на Върховния административен съд.

На следващо място, видно от съдържащите се в административната преписка доказателства, оспорващият е уведомен за откритото производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция и констатациите от извършените проверки през месец юни и юли 2016 г. от административния орган в периода на мониторинг. В конкретния случай правата на жалбоподателя не са нарушени и същият е упражнил правото си на защита в съдебното производство във връзка с установяването на материалноправните предпоставки и правни основания за налагане на финансова корекция, приключило с влязлото в сила решение на съда. Така и за продължаване на производството пред органа по реда на ЗПЗП за определяне единствено размера на установеното подлежащо на възстановяване публично държавно вземане страната е известена с постановеното решение № 7308/11.06.2020 г. по адм. дело № 5884/2018 г. по описа на Върховен административен съд.

Относно приложимостта на Правилата, както и размера на установеното задължение съдът е дал мотивиран и правилен отговор. Законосъобразно, при констатираното неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи и установените липси на активи административният орган е приложил относимите материалноправни норми за определяне размера на финансовата корекция за всяко едно от безспорно установените нарушения, съгласно т. 2 и т. 30 от Приложение към раздел І Общи положения на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. В тази насока настоящата съдебна инстанция споделя при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК мотивите на първоинстанционния съд.

С оглед изложеното, не се установяват сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от ДОПК за отмяна на съдебното решение и същото следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.

Предвид изхода на спора, на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 100 лв. на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 346 от 22.04.2021 г., постановено по адм. дело № 1000/2020 г. по описа на Административен съд - София област.

ОСЪЖДА „В Л В 98” ООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ - София сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Димитър Първанов

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Е. И. п/ Станимира Друмева