Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна и частна жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП") – гр. С., при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), против Решение № 6276 от 21. 10. 2015 г., постановено по адм. д. № 1926/2015 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт /РА/ № Р-2217-1402555-091-01 от 31. 10. 2014 г., на органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - гр. С., потвърден с Решение № 61 от 20. 01. 2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП“ – гр. С., при ЦУ на НАП и против определение № 6434 от 26. 11. 2015 г., с което е изменено решението в частта на разноските.

В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на съдебното решение, отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Твърди, че жалбата срещу РА е подадена чрез К. С. П. в качеството му юрисконсулт и пълномощник на управителя на дружеството Д. Т.-Д. като към жалбата е приложено и изрично пълномощно за посочените обстоятелства. Сочи, че подаването на жалбата по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от лице, отговарящо на изискванията по чл. 32, т. 3 от ГПК, е условие за допустимостта на производството пред съда. Излага, че липсва регистриран трудов договор между К. С. П. и [фирма] за назначаване на лицето на длъжност „юрисконсулт“ в това дружество както към датата на подаване на жалбата, така и към настоящия момент. Посочва, че производството по делото е образувано и проведено въз основа на жалба, подадена от лице без необходимата представителна власт, с оглед на което и постановеното в резултат на недопустимо проведено производство съдебно решение...