Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел „[ЮЛ]“, седалище и адрес на управление гр. [населено място], [улица], [адрес] срещу Решение №629 от 12. 04. 2017 г. на Административен съд, гр. В., постановено по административно дело №144/2017 г.

По делото е постъпила и частна жалба от касатора срещу определение №1549/07. 06. 2017г., постановено по същото дело, с което решение №629/12. 04. 2017г. по адм. дело №144/2017г. е изменено в частта за разноските. По касационната жалба:

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на сдружението срещу Заповед №646 от 12. 09. 2015 г. на директора на Целодневна детска градина №[номер] „[наименование]“гр.[населено място],/сега с наименование ДГ №[номер] „[наименование]“, в частта с която [фирма] е обявено за спечелило конкурса за почасово отдаване под наем на помещение в детската градина за допълнителни образователни дейности с деца за периода 01. 10. 2015г. 31. 05. 2016г. за обект „физкултурен салон- 80 кв. м. за дейност бойни изкуства с позициите вторник и четвъртък от 10. 30 ч. до 12. 00 часа, с цена 23, 77 лв.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът приема, че в хода на конкурсната процедура не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счита, че е недопустимо при ново разглеждане на делото да се представят доказателства, които е могло да бъдат представени при първото разглеждане на делото. Сочи, че съгласно нормативната уредба, в т. ч. §1, т. 20 от ЗФВС (ЗАКОН ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА) (ЗФВС), обучението и тренировките по вид спорт, както и предоставянето на спортни услуги, се осъществяват от лицензирани спортни организации и членуващите в тях спортни клубове. Търговски дружества нямат право да предлагат спортни услуги. Счита, че в случая са нарушени разпоредбите на ЗФВС и на Наредба №2 за професионалната правоспособност и квалификацията на спортно-педагогическите кадри. Счита, че дори и да не са посочени изрично като изисквания в конкурсната документация изискванията на ЗФВС (ЗАКОН ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА) и на Наредба №2 за професионалната правоспособност и квалификацията на спортно-педагогическите кадри (Наредба №2 отм. ) следва да бъдат спазени. Вписването на треньора в регистъра по чл. 12 от Наредба №2 (отм.) е условие за упражняване на дейността, а спечелилият кандидат не е представил такова.

Касаторът моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Целодневна детска градина №[номер] „[наименование]“гр.[населено място],/сега с наименование ДГ №[номер] „[наименование]“, чрез своя процесуален представител в писмен отговор до съда оспорва жалбата. Излага подробно фактите по делото и сочи, че съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти и е направил въз основа на тях правилни и обосновани фактически и правни изводи. Счита, че Законът за физическото възпитание и спорта и Наредба №2 са неприложими в случая, защото детските градини са извън предмета на закона, а наредбата не може да разширява предметния обхват на закона. Сочи, че контрола по предоставяне на спортни услуги се извършва от органа по чл. 66 ЗФВС и директорът на детската градина няма задължение да поставя изискване към кандидатите за участие в конкурса за отдаване на помещение под наем преподавателите в школата да бъдат вписани в регистъра по чл. 12 от Наредба №2.

Ответникът моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – [фирма], в писмен отговор до съда оспорва жалбата и претендира направените съдебни разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че:

На 16. 06. 2014 г., със Заповед №1969, издадена на основание чл. 8, ал. 3 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) и чл. 9 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (Наредбата), кметът на О. В е определил реда и условията за почасово отдаване под наем за спортни цели на помещения в предоставената на детските градини публична общинска собственост. Със заповедта кметът е определил отдаването под наем да става след конкурс като в т. 4.9 на условията е посочено „Предварителни квалификационни изисквания към участниците в конкурса – в случаите, в които са поставени такива изисквания“.

С. З № 577/03. 08. 2015 г. директор на ЦДГ № [номер] „[наименование]" е открита процедура за Конкурс за отдаване под наем почасово на помещения в детската градина за провеждане на допълнителни образователни дейности за учебната 2015/2016 г. - физкултурен салон 80 кв. м. бойни изкуства - вторник и четвъртък от 11, 30 до 12, 30 часа.

С. З № 584/04. 08. 2015 г. на директора на ЦДГ № [номер]"[наименование]" е назначена комисия, която да проведе конкурс за отдаване под наем почасово на помещения в ЦДГ № [номер] „[наименование]".

Съставен е Протокол №1/08. 09. 2015 г. на комисията и Доклад вх. № 252/11. 09. 2015 г. от председател на комисията назначена със Заповед № 584/04. 08. 2015 г. на директор на ЦДГ № [номер] "[наименование]".

С. З № 646/12. 09. 2015 г., издадена от директор на ЦДГ „[наименование]" е определено [фирма] за класирано на първо място за обект физкултурен салон 80 кв. м. за дейност - бойни изкуства с позициите вторник и четвъртък от 11, 30 до 12, 30 часа с цена 23, 77 лв. С. А № 1 от 19. 03. 2015 г. за поправка на Акт за публична общинска собственост № 7706/20. 03. 2014 г., вписан в СВ-Варна, ЦДГ u „[наименование]" е публична общинска собственост.

С. З № 2659/29. 07. 2016 г. на кмета на О. В е наредено от 01. 08. 2016 г. наименованието на ЦДГ №[номер] „[наименование]" да се промени в ДГ №[номер] „[наименование]“

Обявата за конкурса е публикувана на 11. 08. 2015г. във в. „[наименование]“, в. [наименование], на електронната страница на детската градина на 10. 08. 2015г..

На 08. 09. 2015 г. назначената конкурсна комисия е разгледала, оценила и класирала постъпилите оферти

На 11. 09. 2015 г. председателят на конкурсната комисия е представил на директора на детската градина доклад за работата на комисията.

На 12. 09. 2015 г., на основание на доклада на председателя на конкурсната комисия, директорът на детската градина е издал Заповед №646 от 12. 09. 2015 г., с която [фирма] е обявено за спечелило конкурса за почасово отдаване под наем на помещение в детската градина за допълнителни образователни дейности с деца за периода 01. 10. 2015г. 31. 05. 2016г. за обект „физкултурен салон- 80 кв. м. за дейност бойни изкуства с позициите вторник и четвъртък от 10. 30 ч. до 12. 00 часа, с цена 23, 77 лв.

Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията на Заповед №1969 за условията и реда за провеждане на конкурса – директорът на детската градина е издал заповед, утвърждил е конкурсни условия, обявлението за конкурса е публикувано в два ежедневника, на електронния адрес на градината, съставът на конкурсната комисия е в съответствие с изискванията на Заповед №1969, за работата на конкурсната комисия е съставен протокол, в който подробно е отразена дейността на комисията, председателят на комисията е представил на директора доклад за работата на комисията.

Съдът е приел, че оспорената заповед е и в съответствие с материалния закон. Нито в Заповед №1969, нито в Заповед №577 са поставени изисквания за представяне с документацията за участие на доказателства за професионална правоспособност и квалификация на спортно-педагогическите кадри по смисъла на Наредба №2 (отм.). Приел е че съгл. Чл. 2 от наредбата в случая същата е неприложима, тъй като детските градини попадат в обхвата на“ системата на народната просвета“. Представени са доказателства за професионална квалификация на преподавателите.

Така мотивиран съдът е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно.

Съдът е обсъдил всички доказателства по делото, взел е под внимание възраженията и доводите на страните и е достигнал до правилни правни изводи.

Доводът на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователен. Видно от доказателствата по делото обявата за конкурса е публикувана в два ежедневника – в. [наименование] и в. „[наименование]“ на 11. 08. 2015 г. като конкурсът е проведен на 08. 09. 2015г.

Касаторът счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон, защото не отчел нормативното изискване предоставянето на спортни услуги да се извършва само от лицензирани спортни организации и членуващите към тях спортни клубове, както и нормативното изискване за правоспособност на преподавателя, чрез когото спечелилият конкурса ще предоставя услугите.

Съгласно §1, т. 20 и 31 ЗФВС спорт е всяка форма на физическа активност, която чрез самостоятелно или организирано участие има за цел реализиране или подобряване на физическата дееспособност и емоционалното състояние, формиране на социални отношения на всички нива, а спортни услуги са всички платими услуги, свързани със специфична спортна дейност. В случая чрез процесния конкурс не се предоставя спортна услуга на детската градина, а се отдава под наем предоставена й за ползване публична общинска собственост. Спортната услуга се предоставя от лицето, което наема свободната площ на децата, които ще посещават съответните занимания.

Вярно е, че директорът на детската градина, като орган за нейното управление и контрол по смисъла на чл. 37, ал. 1 от ЗНП (ЗАКОН ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА) отм. , съответно чл. 257, ал. 1 от Закон за предучилищното и училищно образование (ЗПУО), е длъжен да организира и контролира цялостната дейност на институцията в съответствие с правомощията, определени с държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, но в случая директорът на детската градина не организира изпълнение на държавния образователен стандарт в областта на предучилищното образование по смисъла на чл. 24, ал. 1 ЗПУО, а се разпорежда със свободна площ – публична общинска собственост, предоставена за ползване на детската градина.

Наред с това в условията за провеждане на конкурса не фигурира изискване за представяне на доказателства за квалификационни изисквания, нито такова за ограничаване на организационната форма на кандидатите. Напротив. В условията на конкурса изрично е посочено, че в него могат да вземат участие физически и юридически лица. Заповед №577, с която са определени условията за конкурса, в т. ч. липсата на ограничения досежно правния статус на кандидата и на изисквания за професионална компетентност, е влязъл в сила акт и единственото, което съдът следва да извърши, за да установи законосъобразността на оспорената Заповед №646/12. 09. 2015г., е да прецени съответства ли утвърденото с нея класиране на условията на конкурса.

При липсата в условията на конкурса на ограничение досежно правния статус на кандидата и липсата на предварителни квалификационни изисквания неоснователни са доводите на касатора за допустимост до участие в конкурса само на лицензирана спортна организация и на необходимостта от доказване на вписването в регистъра по чл. 12 от Наредба №2 (отм.) на спортно-педагогическите кадри, чрез които ще се осъществява дейността. Ако тези изисквания са необходими за извършване на дейността, за която кандидатите наемат физкултурния салон, то въпрос на преценка на извършващия дейността е дали ще спази всички нормативни изисквания при нейното осъществяване. Няма правно основание, въз основа на което да се направи поддържания от касатора довод за имплицитно включване в условията на конкурса на изискване за специален правен статус на кандидата – лицензирана спортна организация, както и за вписване в регистъра по чл. 12, ал. 2 от Наредба №2 (отм.) на преподавателя, чрез който ще се извършва дейността, за която се наема помещението. Условията на конкурса не могат да бъдат тълкувани разширително. Ако органът е искал да включи определени, установени в правна норма изисквания, то ноторно е, че това става чрез посочване на правната норма, ако органът прецени, че не е необходимо да повтаря съдържанието й. Но тогава, когато в условията на конкурса нито са посочени изисквания, нито е посочена правна норма, в която определени изисквания се съдържат, не може да се направи извод за тяхното ex officio включване.

Следва също така да се посочи, че съгласно чл. 64а, ал. 2 ЗФВС инспекторатът на Министерството на физическото възпитание и спорта осъществява надзор върху дейността на лицата, които предлагат спортни услуги публично и е компетентен да предприема съответните действия при констатирани нарушения.

Неоснователно е и твърдението за допуснато от съда нарушение на разпоредбата на чл. 226, ал. 2 АПК. При положение, че при първото разглеждане на делото съдът не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК и не е указал изрично на ответника, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства, то правилно при новото разглеждане на делото новият съдебен състав е изпълнил това задължение.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Решението му е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По частната жалба:

Същата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Присъдените разноски са договорени и и платени. Техният размер е доказан с допустими доказателствени средства – извлечения от банкови сметки и разписки. Следователно частната жалба е неоснователна и определение №1549/07. 06. 2017г., постановено по същото дело, с което решение №629/12. 04. 2017г. по адм. дело №144/2017г. е изменено в частта за разноските, следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника по касационната жалба - директора на ДГ№[номер] "[наименование]", искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди Сдружение „[ЮЛ]“ да заплати на Детска градина №[номер] „[наименование]“ – юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, направените по делото разноски. Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение, за което представя договор за правна защита и съдействие, в което е вписано адвокатско възнаграждение в размер на 350, 00 лв. Посочено е, че същото е изплатено по сметка, представено е извлечение от банковата сметка, от което е видно, че на 31. 05. 2017г. сумата е постъпила по сметката. С оглед на това и в съответствие с чл. 78, ал. 1 от ГПК (Г. П. К) във вр. с чл. 144 АПК съдът следва да присъди претендираните разноски.

Разноски следва да се присъдят и на [фирма]. Представени са две разписки за сумата от 800 лева, която е платена в брой на адв. П.. Поради липса на възражение за прекомерност касаторът следва да бъде осъден да заплати на дружеството пълният размер на направените разноски за настоящата съдебна инстанция.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №629 от 12. 04. 2017 г. на Административен съд, гр. В., постановено по административно дело №144/2017 г.

ОСТАВЯ В СИЛА определение №1549/07. 06. 2017г., на Административен съд Варна, постановено по по адм. дело №144/2017г.

ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел “[ЮЛ]“ гр. [населено място], с код по БУЛСТАТ[ЕИК] да заплати на Детска градина №[номер] “[наименование]“ сумата от 350/триста и петдесет/ лева - съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция.

ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел “[ЮЛ]“ гр. [населено място], БУЛСТАТ[ЕИК] да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК] сумата от 800/осемстотин/ лева - съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.