Производство по чл. 145 и сл. АПК, чл. 244, ал. 2 АПК във връзка с чл. 323 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

С решение № 7939 / 21. 06. 2017 г. по адм. дело № 4451 / 2017 г. Върховният административен съд, седемчленен състав е отменил по искане на И. Л. А. – Т., от [населено място] влезлите в сила решение № 2874 / 17. 03. 2015 г., по адм. дело № 3330 / 2014 г. на Върховния административен съд, петчленен състав и решение № 99 / 06. 01. 2014 г. по адм. дело № 7436 / 2013 г. на Върховния административен съд, шесто отделение и е върнал делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на шесто отделение на Върховния административен съд за ново произнасяне при съобразяване на представеното ново писмено доказателство.

Производството е образувано по жалба на И. Л. А.-Т. от [населено място] против решение по точка 41 от протокол № 16 от заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 25. 04. 2013 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ й е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност” (следовател в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – [населено място]), за извършени от нея дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, като виновно е нарушила т. 4. 1 и т. 4. 4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ) и с поведението си е накърнила престижа на съдебната власт. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК.

Ответникът по жалбата – Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет чрез юрисконсулт Д. З. изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки.

Заинтересованата страна – окръжният прокурор на Окръжна прокуратура [населено място] изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Представя писмено становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Посочва, че установените факти по решението на ВСС са идентични с тези при първоначалното разглеждане на делото, а постановената оправдателна присъда като ново обстоятелство касае квалификацията на осъщественото престъпление и съдебно-производствения ред за реализиране на наказателната отговорност, но не и факта на извършване на дисциплинарното нарушение.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323 ЗСВ, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на дисциплинарнонаказващия акт съгласно чл. 168 АПК е основателна.

Дисциплинарното производство е образувано по предложение от 06. 11. 2012 г. на административния ръководител на Окръжна прокуратура – [населено място] за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ (ДВ, бр. 64 от 2007 г.) на И. Л. А.–Т. – следовател в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – [населено място], за извършени действия, с които е нарушила правилата, въведени с КЕБПМ (по т. 4.1 и т. 4.4) и е накърнила престижа на съдебната власт – дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ (ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4. 01. 2011 г). С решение по доп. т. 7. 1. от протокол № 50 от 22. 11. 2012 г. на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ Висшият съдебен съвет е образувал дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на И. Л. А. -Т. и по т. 7. 2., като на основание чл. 316, ал. 3 от ЗСВ е определил чрез жребий от членовете си дисциплинарен състав. За изясняване на фактите и обстоятелствата относно твърдяните нарушения дисциплинарният състав е провел три заседания, в които е разпитал свидетелите Г. П. Б., И. С. А., Д. Н. С., Н. Б. П., Н. И. Н., С. П. Т., С. Д. Д., П. Н. Г., С. А. К. и П. Б. Д.. Събрани са и писмени доказателства във връзка с подлежащите на установяване факти.

С решение изх. № 10-00-013/11. 04. 2013 г. дисциплинарният състав е приел, че И. Л. А.-Т., следовател в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - [населено място], е извършила действия, с които виновно е нарушила т. 4. 1 и т. 4. 4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати и е накърнила престижа на съдебната власт – дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, поради което е предложил на Висшия съдебен съвет да ѝ наложи дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ „намаляване на основното трудово възнаграждение от 15 на сто за срок от 10 месеца”. Приел е за установено, че на 22. 10. 2012 г. около 9. 15 - 09. 20 часа (в работно време) в сградата на Окръжен следствен отдел в [населено място] (на работното място) жалбоподателката в рамките на възникнал конфликт е блъснала, одрала и ударила своя колежка (следовател С. Д.). Събитието е намерило широк отзвук в средствата за масова информация и в интернет. С извършеното жалбоподателката е формирала в общественото мнение съмнение за съществуваща практика сред магистратите в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – [населено място] да решават разногласията си с физическо насилие, което е създало негативна нагласа в обществото и е намалило общественото доверие в съдебната система. Решението е подписано с особено мнение от докладчика, който е и председател на състава по дисциплинарното дело, по съображения, че предложеното наказание не съответства на характера и тежестта на установените нарушения, а съответстващо би било „дисциплинарно освобождаване от длъжност” по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ.Сременно в особеното мнение е посочено, че изготвилият го се солидаризира с приетата от мнозинството на дисциплинарния състав фактическа обстановка и правна квалификация на извършеното дисциплинарно нарушение.

В проведено на 25. 04. 2013 г. заседание Висшият съдебен съвет е изслушал привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и е обсъдил решението на дисциплинарния състав. В последвалото тайно гласуване предложеното от дисциплинарния състав наказание „намаляване на основното трудово възнаграждение от 15 на сто за срок от 10 месеца” е получило подкрепа от 8 гласа „за“; 12 „против“ и 2 „въздържали се“ и не е било прието. С 14 гласа „за”, 8 гласа „против” и 0 гласа „въздържали се” ВСС е наложил на А.-Т. най-тежкото дисциплинарно наказание като е приел, че с поведението си следователката виновно е нарушила т. 4. 1 и 4. 4 от КЕПБМ и е накърнила престижа на съдебната власт – дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ.

Издаденото решение по точка 41 на протокол № 16 от заседанието на Висшия съдебен съвет на 25. 04. 2013 г. е взето от компетентен орган по смисъла на чл. 311, т. 2, б. „а” от ЗСВ (ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29. 12. 2009 г.) в рамките на предоставените му правомощия, при наличие на необходимия кворум и с изискуемото мнозинство.

Спазена е предвидената в закона писмена форма за валидност.

Спазени са и административнопроизводствените правила, разписани в глава ХVI, раздел I от ЗСВ.

Правнозначимите факти са установени с допустими доказателствени средства и са изложени мотиви. Установено е, че на 22. 10. 2012 г. в рамките на работното време, в сградата на Окръжния следствен отдел в [населено място] след проведена оперативка от ръководителя на Следствената служба, на която той е отправил забележки на жалбоподателката относно, поведението й с оглед конфликт с друг следовател, при среща на стълбището със следовател Д. жалбоподателката се обърнала на висок тон към нея по повод коментар относно досъдебно производство, от което е била отстранена. Следовател Г. им е направил забележка да не се разправят в коридора и двете са се разделили. В последствие Д. посетила кабинета на жалбоподателката с намерение да изяснят взаимоотношенията си, като й казала да престане с нападките срещу нея, при което жалбоподателката се разкрещяла, насочила се към нея, блъснала я като двете излезли от кабинета и жалбоподателката замахнала към Д., нанасяйки й удари, на което и последната отвърнала. Съприкосновението е траяло по-малко от минута, след което е било преустановено. То е причинило на следовател Д. телесни увреждания – три линейни успоредни ожулвания по външната повърхност на лявата мишница, три дълбоки кървящи ожулвания по предно-вътрешната повърхност на лявата предмишница, ожулване по гръбната повърхност на дясната длан, оточност със затруднени и болезнени движения на ставата между четвърта предкиткова кост и горната фаланга на четвърти пръст на дясната длан. Последното увреждане е представлявало временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а останалите наранявания са причинили на пострадалата болка и страдание.

Обосновано дисциплинарнонаказващият орган е кредитирал показанията на св. Д., които се потвърждават и от медицинското удостоверение /л. 204, 283/ и протокола за освидетелстване /л. 282/, както и от показанията на св. К. и Г. относно състоянието и обясненията на пострадалата след деянието и показанията на св. А. непосредствен очевидец на деянието след продължаването му в коридора.

Посочените факти са установени и в хода на воденото наказателно производство. Видно от приложеното решение 163 / 14. 12. 2016 г. по наказателно дело № 567 / 2016 г. на Върховния касационен съд е, че деянието е извършено по начина приет и в решението на ВСС, като е потвърдена оправдателна присъда само относно квалификацията по чл. 131 НК с оглед на длъжностните качества на следователите за това, че не е извършено при и по повод на службата, както и че поради липсата на жалба от частен обвинител не съществува основание и възможност да се обсъжда проблематиката свързана с хипотезата по чл. 287 ал. 5 НПК с оглед произнасяне с присъда и за престъпление от частен характер.

Съгласно чл. 413 ал. 2 т. 1 НПК и чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд (респ. за административния съд) по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието.

С оглед на изложеното и в изпълнение на указанията, дадени с решение № 7939 / 21. 06. 2017 г. по адм. дело № 4451 / 2017 г. на Върховния административен съд, седемчленен състав, следва да се приеме, че установените факти в решението на ВСС са идентични с установените факти от ВКС относно извършеното деяние от жалбоподателката и не са установени обстоятелства, които да изключват противоправността на деянието, нарушението на етичните норми на Кодекса за етично поведение на българските магистрати и уронването на престижа на съдебната власт.

Формираните изводи от ВСС досежно осъществяването на съставите на дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 ЗСВ почиват на вярно установените факти в хода на дисциплинарното производство.

Съгласно т. 4. 1 от КЕПБМ, поведението на магистрата в обществото трябва да се основава на добри обноски и добро държане, а в обществените и служебните контакти той трябва да бъде учтив и любезен. В т. 4. 4 от кодекса е въведено изискване колегиалните отношения между магистратите и служителите в съдебната система, независимо от мястото на служебната йерархия, да се основават на взаимно уважение и толерантност чрез въздържане от всякакво поведение, което вреди на репутацията на органите на съдебната власт.

Неприемливо за обществото е следовател на работното си място и в работно време да упражни физическо насилие върху друг следовател. Предвид изложеното, законосъобразен е изводът за нарушаване на правилата на чл. 4. 1 и 4. 4 от КЕПБМ, довело до увреждане репутацията на жалбоподателката в обществото като следовател, представител на съдебната власт, а оттам и до накърняване престижа на съдебната власт.

Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна наличието на деяние - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца – умисъл или небрежност, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата.

Установените от ВСС действия законосъобразно и обосновано са преценени като дисциплинарно нарушение. Доказано е виновното му извършване при наличие на причинна връзка с настъпилата вреда. С широкия отзвук на случая са създадени съмнения относно моралния интегритет на съдебната власт като цяло, накърнен е нейния престиж, авторитет и доброто й име.

Безспорно е, че се касае за дисциплинарно нарушение, но наказанието е следвало да бъде съобразено с критериите по чл. 309 ЗСВ, съгласно който при определянето му се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя.

При определяне на дисциплинарното наказание дисциплинарният състав на Висшия съдебен съвет точно е оценил тежестта на нарушението, изследвал е вярно всички факти във връзка с формата на вината, макар и данните за налично афектно състояние да са останали встрани от оценката му. Няма данни агресивното поведение на следовател А.-Т. да е било ежедневно или типично за нея, за това е било важно да се изяснят и обстоятелствата от какво е било провокирано. Тази непълнота е довела до трудности в оценката на цялостното поведение в конфликта на наказания магистрат, поради което дисциплинарнонаказващият орган е следвало да съобразява и санкционира само безспорно установеното като нарушение – размяна на удари в коридора на Окръжен следствен отдел в [населено място] и произлязлото от него накърняване на престижа на съдебната власт. В този смисъл предложеното от дисциплинарния състав наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ - „намаляване на основното трудово възнаграждение от 15 на сто за срок от 10 месеца” е било съразмерно на извършеното дисциплинарно нарушение. То е отчитало всички установени по делото факти от значение за издаването на законосъобразен акт.

Дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1 ЗСВ(ДВ, бр. 64 от 2007 г.) за съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител са: забележка; порицание; намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 25 на сто за срок от 6 месеца до две години; понижаване в ранг или в длъжност в същия орган на съдебната власт за срок от една до три години; освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител; дисциплинарно освобождаване от длъжност.

Налагането на дисциплинарното наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност” по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ за извършеното нарушение е в противоречие с чл. 6 от АПК. Обстоятелството, че Висшият съдебен съвет не е възприел предложението на дисциплинарния състав не е порок на административнопроизводствените правила и приложението на материалноправните разпоредби. При определяне вида и размера на дисциплинарните наказания на магистратите Висшият съдебен съвет не е обвързан от предложението на вносителя или дисциплинарния състав относно вида и размера на дисциплинарното наказание, но в тези случаи той е длъжен да аргументира и изложи конкретни мотиви по всички базисни критерии на чл. 309 ЗСВ.

Тезите застъпени в дебата от членовете на ВСС са покрили частично това изискване. Например във връзка с личността на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат, ВСС е приел, че ако сега ѝ бъде наложено по-лекото наказание следовател А. – Т. след година – две отново ще стои пред ВСС за следващото наказание. Подобни аргументи не могат да издържат теста за съответствие на наказанието на извършеното нарушение. Подобна превантивност в дисциплинарнонакзаващите основания не е предвидена в ЗСВ. В тази насока половинчати са били и опитите за оценка на особеностите на характера на следовател А. – Т., които се конструират на база нейната реакция по време на инцидента и поредицата от поведенчески прояви в други случаи, подчертаващи нейни отрицателни черти. Обективният анализ обаче в случая е изисквал да се отчетат и положителните качества на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат и с оглед на съвкупната им преценка да се прецени критерия за неговото поведение по смисъла на чл. 309 ЗСВ.

Изграждането на един магистрат в рамките на съдебната система се извършва с години и не всяко негово необмислено и емоционално действие и дисциплинарно нарушение следва да бъде санкционирано с най-тежкото дисциплинарно наказание. Необходимостта от индивидуална превенция е в пряка връзка с изискването дисциплинарнонаказващият акт да бъде съобразен с целта на закона.

Принципът на съразмерност има своята правна уредба в чл. 6 АПК и съгласно него административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен да избере тази от тях, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

Така уреден принципът за съразмерността въвежда в правна норма принципи на морала – за добросъвестността и справедливостта, с което те стават правни изисквания и оттук основания за оспорване на административни актове, в т. ч. и на дисциплинарнонаказващи актове. Неизпълнението на задължението да се намери най-целесъобразното разрешение превръща дисциплинарнонаказващия акт в незаконосъобразен когато е надхвърлена законоустановената рамка, очертана от петте изисквания за законосъобразност по чл. 146 АПК. В случая по изложените по-горе съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира че решение по точка 41 от протокол № 16 от заседание на Висшия съдебен съвет, проведено на 25. 04. 2013 г. е издадено в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона.

С т. 1 от тълкувателно решение № 7 / 30. 06. 2017 г. по тълкувателно дело № 7 / 2015 г. ОСС от I и II колегия на ВАС прие, че решението на ВСС, с което се налага дисциплинарно наказание носи белезите на административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и поради това предмета на контрол за законосъобразност обхваща всички основания по чл. 146, т. 1-5 АПК.Перката е по същество и независимо от порока, от който страда този акт и води до отмяната му. Единствено в хипотезата на чл. 313, ал. 2 ЗСВ решението се отменя без да се разглежда спора по същество, но дори и при нея отмяната на решението на дисциплинарно наказващия орган не води до връщането му за ново разглеждане. Според тълкувателното решение правомощията на съставите на Върховния административен съд са ограничени само и единствено до отмяна на акта на ВСС и не допускат връщане на преписката на дисциплинарно наказващия орган с цел отстраняване на допуснатите от него административнопроизводствени нарушения и повторно произнасяне, като по този начин се дерогира чл. 173 АПК. Законодателят утвърждава принципа за еднократност в упражняването на дисциплинарната компетентност от Висшия съдебен съвет. Именно с оглед на този принцип съдът няма правомощието да върне преписката на ВСС, за да упражни последният своята компетентност повторно.

Предвид изхода на спора в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените от жалбоподателката разноски за инстанционните производства в размер на 15, 00 лева ДТ и 500, 00 лева хонорар за един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие № 0000062677 / 04. 11. 2013 г..

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на И. Л. А.-Т. от [населено място] решение по точка 41 от протокол № 16 от заседание на Висшия съдебен съвет, проведено на 25. 04. 2013 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ й е наложено дисциплинарно наказание - „дисциплинарно освобождаване от длъжност”.

ОСЪЖДА Висшия съдебен съвет да заплати на И. Л. А.-Т. от [населено място] сумата от 515, 00 (петстотин и петнадесет) лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва (протестира) в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред петчленен състав на Върховния административен съд.