ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 70

София, 03. април 2020 г.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от съдията Б.Б гр. д. № 4652 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 1422/13. 06. 2019 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 849/2019, с което е потвърдено решение № 6980/08. 11. 2018 на Софийския градски съд по гр. д. № 14746/2017, с което е уважен предявеният иск по чл. 252 ГПК отм. за несъществуване на вземането по запис на заповед.

Недоволен от решението е касаторът Г. Н. К., представляван от адв. Й. Г. и адв. М. Г., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за необходимостта съдът да анализира предприетите действия от взискателя и съдебния изпълнител всяко поотделно и да съобрази кои от тях са извършени при действието на ГПК отм. и кои след влизане в сила на действащия ГПК – 01. 03. 2008 г. и по кой от двата кодекса следва да се ценят извършените действия; започва ли да тече нова 5-годишна давност, ако длъжникът не възрази срещу издадения изпълнителен лист по реда на чл. 250 ГПК отм. ; и какво е действието на т. 10. ТР № 2/26. 06. 2015, ВКС, ОСГТК по тълк. д. № 2/2013, с което ППВС № 3/1980 е обявено за изгубило сила, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.Пва се на противоречива практика на ВКС, каквато прилага. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК...