Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на девети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Н. ЧЛЕНОВЕ:ДИМИТЪР ПЪ. И. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдиятаЕ. И. по адм. дело № 6890/2021 Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Началник отдел „Оперативни дейности” гр.Пловдив при ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, срещу решение № 1072 от 27.05.2021 г. постановено по адм. д.№698/2021 по описа на Административен съд гр.Пловдив. С атакуваното решение, по жалба на „Тони – К” ЕООД е отменена заповед № ФК-57-0081929/19.02.2021 г. издадена от касатора, с която е забранен достъпа до търговски обект стопанисван от дружеството за срок от 14 дни.
Според изложените твърдения в касационната жалба, решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. По делото е безспорно, че е извършено административно нарушение изразяващо се в неиздаване на касов бон от фискално устройство, което отговаря на изискванията на Наредба №Н-18/2006 г. на МФ. При така констатираните в протокол за извършена проверка от 11.02.2021 г. факти, административният орган е бил длъжен да издаден заповед за налагане на ПАМ. Принудителната административна мярка защитава особен вид обществени отношения - тези свързани с осигуряването на държавния бюджет, така както е прието по адм. д.№4031/2018 г.; 6388/2018 г.; адм. д.№2403/2019 г. и др. на ВАС. В заповедта са изложени мотиви и е спазен принципа на съразмерност по чл.6, ал.5 от АПК. При издаването на заповедта е съобразена и преследваната от закона цел.
Касаторът твърди още, че при постановяване на съдебното решение са допуснати неясноти и са възприети необосновани изводи, поради което и същото се явява несъобразено с относимите законови разпоредби.
В случай, че съдът е приел, че срокът на наложената мярка е несъразмерен, не е било необходимо да отменя изцяло заповедта, а да го измени. Това не е сторено, а неправилно е отменен целия административен акт, като са изложени мотиви изцяло в противоречие с приложимите материално правни норми.
Въз основа на горното, се иска решението на АС гр.Пловдив да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу ЗПАМ.
Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът, в приложен по делото писмен отговор и в проведеното съдебно заседание, чрез адв. П., изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Моли, решението да бъде оставено в сила, като намира, че същото е правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизвоствените правила и мотивите на съдебния състав са съобразени с приложимия материален закон.
Претендира присъждане на разноски, като представя списък по чл.80 от ГПК и доказателства за плащането им.
Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима. По същество, преценява същата като основателна. Фактът, че използваното в обекта фискално устройство не отговаря на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ е достатъчен, за да се приеме за извършено нарушение по чл.186, ал.1, т.2 от ЗДДС и да се наложи принудителна административна мярка. Предлага решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, с който да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу наложената ПАМ.
Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението, във връзка с наведените доводи за наличие на касационните основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-57-0081929/19.02.2021 г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” гр.Пловдив в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП. Със заповедта по отношение на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС, представляващ комплекс „Сила” – Каса „СПА”, находящ се в гр.Пловдив, ул.Тракия, №50, стопанисван от „Тони – К” ЕООД е забранен достъпа до обекта. Срокът, за който е наложена мярката е 14 дни. Посочените в заповедта правни основания са чл.186, ал.1, т.2 и чл.186, ал.2 от ЗДДС.
Фактическото основание за прилагане на мярката е извършена проверка в търговския обект на 11.02.2021 г., при която е установено, че до 12 ч. оборотът отчетен в фискалното устройство е 107 лв., а издадения контролен касов бон с № 021377 от същата дата не съдържа двумерен баркод, съгласно приложение №1 към чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. Фискалните бонове следва да имат такъв реквизит съгласно чл.26, ал.1,т.16 от същата наредба.
Използваното в търговския обект ФУ не е от одобрен тип. Въз основа на тези констатации, инкорпорирани в протокол за извършена проверка сер.АА, №0081929/11.02.2021 г. е издадена процесната заповед.
На 15.02.2021 г. фискалното устройство в търговския обект е заменено с ново, като за това са представени доказателства по делото.
При тези установени факти в хода на административното производство съдът е изложил следните мотиви, за да обоснове незаконосъобразност на административния акт и да отмени наложената ПАМ:
Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията по чл.59 и чл.146 от АПК. ПАМ следва да бъде прилагана само в изрично изброени в закона или указ случаи, само от посочени в съответна норма органи, във вида и по реда определен нея. Мярката следва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща преследваната от закона цел. В конкретния случай тези изисквания към административния акт не са спазени.
Между страните не е формиран спор по установената от административния орган фактическа обстановка, а само относно правилното прилагане на материално правните и процесуални норми. ПАМ е приложена от материално и териториално компетентен орган, но в противоречие с целта на закона. Не е спорно и обстоятелството, че нарушението е отстранено преди издаване на процесната заповед. Следователно, към момента на прилагането на ПАМ, се явява отпаднал преустановяващият й ефект, тъй като противоправното поведение е доброволно и своевременно коригирано.
При липса на други нарушения от търговеца, без да е посочен конкретен размер на вредата причинена на фиска от констатираното нарушение и след отстраняване на нарушението, целта на ПАМ е била постигната преди издаване на заповедта. Ето защо, наложената принуда за срок от 14 дни се явява необоснована и в противоречие с релевантната за спора фактическа обстановка.
Въз основа на тези мотиви е прието, че оспорения административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Решението е правилно.
Съгласно чл. 22 от ЗАНН, принудителните административни мерки се прилагат с цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В процесния случай обаче, както правилно първоинстанционният съд е посочил, прилагането на ПАМ не би постигнало никоя от целите на административната принуда, като би ограничило в значителна степен правата на ответника. Това е така, тъй като нарушението, за което е издадена заповедта е своевременно отстранено и затварянето на обекта се явява нецелесъобразно.
Макар атакуваната заповед да са изложени мотиви относно необходимостта от използването на административна принуда, административният съд правилно е преценил, че те не обосновават налагането на ПАМ и не са съобразени с особеностите на конкретния случай. Изобщо не е коментирано от компетентния орган, който налага мярката, че нарушението, за което се налага е преустановено, а ФУ е своевременно подменено.
В мотивите на заповедта е посочено, че ПАМ се налага с цел предотвратяване извършването на ново нарушение. Следва обаче да се посочи, че с оглед вида на нарушението след неговото отстраняване е много малко вероятно, то да бъде извършено отново.
Няма спор между страните по делото, че при извършената от приходните органи проверка на търговското дружество на 11.02.2021 г., е установено, че е допуснато нарушение от търговеца, тъй като не използва в стопанисвания от него обект фискално устройство от одобрен тип, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/2006 г.
Установено е и по безспорен начин, че преди налагането на заповедта за ПАМ на 15.02.2021 г. нарушението е преустановено. В обекта е монтирано фискално устройство, което отговаря на законовите изисквания да е от одобрен тип, като за същото е издадено от данъчната администрация потвърждение за регистрация на ФУ ZK154434. След като нарушението е преустановено на 15.02.2021 г., контролните органи са били известени за подмяната на ФУ и въпреки това заповедта за налагане на ПАМ е издадена на 19.02.2021 г., законосъобразни са мотивите в обжалваното съдебно решение, че неправилно това обстоятелство не е съобразено от административния орган, издал спорната заповед за ПАМ.
Неоснователно касаторът поддържа, че ако първоинстаницонният съд е преценил срокът на наложената ПАМ като несъразмерен е следвало да го измени, като определи нов такъв, а не да отменя изцяло заповедта. При така установеното по делото, без значение е дали административният орган правилно е преценил срока. Не е извършена дължимата преценка свързана с целите за които се налага ПАМ. Въпреки това, настоящият състав намира за необходимо да посочи за пореден път, че съдът не разполага с правомощие да измени срока на ПАМ, така както се иска в касационната жалба.
При констатиране на нарушенията посочени в чл.186, ал.1 от ЗДДС, контролните органи са длъжни да наложат ПАМ. Законодателят обаче им е предоставил възможност при определяне на срока да изберат от 1 до 30 дни. Ето защо, когато е приел, че търговският обект следва да бъде затворен за срок от 14 дни, административният орган е действал при условията на оперативна самостоятелност.
Възложената на съда проверка в този случай съгласно чл.169 от АПК, е относно това дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Не е предвидена законодателна възможност съдебният състав, да определи срок на наложената ПАМ, като измени този определен от контролните органи. В този смисъл са постановените решения по адм. д. № 3490/2018 г.; адм. д.№14530/2019 г.; адм. д.№5051/2020 г.; адм. д.№9785/2020 г. и др., които формират трайна практика на ВАС по този въпрос. Постановеното решение по адм. д.№7316/2020 г., на което се позовава касатора е изолирано и не обвързва настоящият съдебен състав.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че съдът правилно е установил релевантните по делото факти, въз основа на тях е формирал обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника. Същите са своевременно претендирани в размер на 650 лв., като са представени доказателства за плащането им.
Мотивиран така, Върховен административен съд състав на осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1072/27.05.2021 г., постановено по адм. дело № 698 по описа на Административен съд гр. Пловдив за 2021 г.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Тони – К ЕООД, с[ЕИК], с адрес: гр. Пловдив, ул.Тракия, №50, представлявано от А. К. - управител, сумата от 650лв., представляваща разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Теодора Николова
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Д. П. п/ Емилия Иванова