Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Х. С. П., чрез адвокат В. К., против решение №2517 от 14. 04. 2016г., постановено по адм. дело № 7381/2015 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед № 11938з-738/21. 04. 2015 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР за отказ за снемане на полицейска регистрация №40392/28. 03. 1985г.

Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Касаторът излага съображения, че наличието на полицейска регистрация се отразява пряко върху правната сфера на жалбоподателя и нарушава правата, гарантирани му от Конституцията на РБ, от Хартата на основаните права на Европейския съюз, от Конвенция №108 на Съвета на Европа от 28. 01. 1981г. за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни, тъй като е отпаднало основанието, посочено в целите на чл. 27 от ЗМВР. Навежда доводи, че:

-не е съобразено от решаващия съд дали извършеното от жалбоподателя представлява престъпление по чл. 157, ал. 2 от НК, фактическият състав на което през 1985г. се различава от този при издаване на оспорения акт и постановяване на обжалваното решение.

-не са събрани доказателства за наличие на влязла в сила присъда, в смисъл на официален документ, който да посочва всички задължителни реквизити на такъв съдебен акт.

-не са аргументирани мотивите на съда, че основанията за снемане на полицейска регистрация са изчерпателно изброени в закона. Законодателят е предоставил снемането на полицейска регистрация от наличието на обстоятелства, които не водят до ангажиране на наказателна отговорност на лицето. Настъпването на тези обстоятелства обуславя снемане на регистрацията, защото по същество е отпаднало основанието за извършването и, тъй като деянието, въз основа на което е извършена, не съставлява престъпна дейност. Независимо от постановената реабилитация, продължаването на полицейската регистрация противоречи на целите на извършването и, след като не съществува причина за нейното запазване.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и съответно отменена оспорената заповед на Директора на ГДНП. Претендира разноски.

О. Д на главна дирекция „Национална полиция“ чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Правилен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган без да са налице нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

Обоснован е извода на АССГ, че в настоящия случай по отношение на жалбоподателя не е налице нито едно от изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР основания за заличаване на полицейска регистрация.

От приетите по делото и неоспорени от страните доказателства се установява, че Х. С. П. има извършена полицейска регистрация №40392/28. 03. 1985г. в ОДМВР-Варна, за деяние по чл. 157, ал. 2 НК, образувано следствено дело №58/1985г. по описа на ОСлО Варна. С влязла в сила присъда от 02. 10. 1985г., постановена по НОХД №1312/1985г. на РС Варна, П. е признат за виновен, като на осн. чл. 157, ал. 2 НК вр. чл. 54 НК е наложено ЛС за срок от една година и два месеца при лек режим и обществено порицание.

Не се спори по делото, че жалбоподателят е реабилитиран на осн. чл. 87 НК с вл. в сила на 08. 08. 1996г. определение на СРС по н. ч.д №1660/1996г., но независимо от този факт не са налице предпоставките на Закон за заличаване на полицейската му регистрация.

Полицейската регистрация не е последица от осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а от факта на извършено инкриминирано деяние. Следователно този вид регистрация няма общо с реабилитацията и с нейните цели като институт на наказателното право, поради което и настъпването на реабилитация по чл. 87 НК, включително реабилитация по право или абсолютна реабилитация по см. на чл. 88а от НК не е основание за снемане на полицейска регистрация.

Регистрацията по чл. 68, ал. 1 от ЗМВР е вид правомерно обработване на специфични лични данни, с цел използването им за предотвратяване и разкриване на престъпления. Тези цели са достатъчно значими с оглед защита обществения ред и на националната сигурност, поради което и обработката на личните данни следва да продължи и след настъпване на реабилитация по отношение на лицата извършили деяния, представляващи престъпления, установени с влязла в сила присъда.

В този смисъл законодателя е последователен в приетите разрешения както в сега действащата разпоредба на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, така и в разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ЗМВР отм. , Предвидените хипотези за снемане на полицейска регистрация в цитираните разпоредби са лимитативно изброени, но нито една от тях не е налице по отношение на оспорващия.

Както се отбеляза по-горе именно факта на деянието а не осъждането е предпоставка за обработване на този вид лични данни, като при надделяващ обществен интерес е законодателната преценка, че реабилитацията/ заличаваща осъждането и отменяща за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане/ не следва да е основание за заличаването на полицейската регистрация.

Не се кредитират доводите в касационната жалба. Промяната на фактическият състав на престъплението по чл. 157, ал. 2 НК не се отразява върху факта на осъщественото от оспорващия деяние, което е предпоставка за извършената регистрация.

На следващо място пред първоинстанционния съд са събрани достатъчно доказателства, неоспорени от касатора, от които е видно, че по отношение на същия е налице влязла в сила присъда от 02. 10. 1985г., постановена по НОХД №1312/1985г. на РС Варна.

Не са нарушени правата на касатора, включително по чл. 5 от Конвенция №108 на Съвета на Европа от 28. 01. 1981 г. за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни/ Ратифицирана със закон, приет от 39-о Народно събрание на 29. 05. 2002г. - ДВ, бр. 56 от 7. 06. 2002г./, наричана по-долу Конвенцията. Цитираният текст визира изброени в б.“а“-„е“ принципи за защита на личните данни, подложени на автоматизирана обработка, по отношение качеството на данните. Касаторът не е конкретизирал кой точно от тези принципи е нарушен, но доводът за такова нарушение се свързва в касационната жалба с продължаването на запазването на личните данни, свързани с полицейската регистрация от 1985г. за период по-дълъг от необходимия за целта, за която са запаметени, поради което може да се направи извод, че се визира б.“е“ на чл. 5 от Конвенцията, според който текст личните данни, подложени на автоматизирана обработка се запазват във вид, позволяващ идентифицирането на заинтересованите лица за период не по-дълъг от необходимия за целта, за която са запаметени.

Доколкото полицейската регистрация касае и обработка на лични данни, следва да се посочи, че общите правила за обработване на лични данни в информационни фондове на МВР са уредени в Раздел VI „Информационна дейност“ на ЗМВР. От общия обем лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР, предвид тяхната специфика и специална уредба, следва да се разграничат две отделни/но и свързани помежду си съобразно характера на информацията/ категории, а именно: обработването на лични данни, свързано с провеждане на наказателно производство по реда на НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС)- чл. 26, предл. четвърто от ЗМВР, и обработването на лични данни свързано с целите на полицейската регистрация на осъждани лица, която полицейска регистрация като вид обработване на лични данни е уредена в специалната норма на чл. 68 ЗМВР.

Информацията при регистрация по чл. 68 ЗМВР /съдържаща и лични данни на регистрираните лица/, касае само лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, като съгласно чл. 27 от ЗМВР данните от полицейската регистрация на лицата, извършена на основание чл. 68, се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред.

Ако се приеме, че личните данни на касатора вр. с полицейската регистрация са запаметени и подлежат на автоматизирана обработка по см. на Конвенцията, съобразно целите на използването им, посочени в чл. 27 от ЗМВР, то дерогиране разпоредбите на чл. 5, чл. 6 и чл. 8 от Конвенцията, включително относно необходимия период за целта, за която са запаметени, е разрешено, съгласно чл. 9 от същата, когато то е залегнало в правото на страната и представлява необходима мярка в демократичното общество в интерес на защитата на държавната сигурност, обществената безопасност, паричните интереси на държавата или борбата с престъпленията. Именно такава мярка е обработването на личните данни по чл. 68 от ЗМВР, като националното право не предвижда ограничение в сроковете за запаметяване /и съответно обработване/ на данни извън лимитативно изброените хипотези по чл. 68, ал. 6 ЗМВР, при осъществяване на които регистрацията се снема.

Аргументи относно допустимост на специфични правила по националното право, свързани с обработването на лични данни, вкл. относно сроковете за запазването им, се съдържат и в разпоредбите на действалата към момента на издаване на оспорената заповед Директива 95/46/ЕО за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни. Съобразно чл. 3, ал. 2 от посочената директива извън приложното поле на директивата остава обработването на лични данни при извършване на дейности, извън приложното поле на правото на Общността, например дейностите, предвидени в дял V и дял VI от Договора за Европейския съюз, и във всички случаи при дейности по обработването на данни, отнасящи се до обществената сигурност, отбраната, държавната сигурност (включително икономическото благосъстояние на държавата, когато процесът на обработка е свързани с държавната сигурност) и при дейности на държавата в областта на наказателното право.

Аналогично с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) са въведени нови правила относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, но е предвидено, че те не се прилагат при обработване от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност – чл. 2, ал. 2, б. „г“ от цитирания регламент.

Касателно доводите за нарушени основни права по чл. 8, т. 2 от КЗПЧОС, съдът намира следното:събирането и съхранението на информация за дадено лице от държавата представлява намеса в личния му живот /напр. д. S and Marper v UK hudok(2008) и др./. В случая обаче е налице достатъчно ясна законова рамка за събирането, съхранението на данни и тяхното заличаване, а действителния характер на интереса на лицата с полицейска регистрация /вкл. касатора/ е несъизмерим с противоположните изисквания на обществения интерес.

Не се установи от настоящата инстанция при постановяване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Решението на съда е постановено след обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на страните.

Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР №3/13. 05. 2010г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2517 от 14. 04. 2016г., постановено по адм. дело №7381/2015 г. по описа на Административен съд София -град.

ОСЪЖДА Х. С. П., [населено място] [улица], да заплати на Главна дирекция "Национална полиция" сумата от 100/сто/ лева, разноски по делото за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.