Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 5 от Закон за социалното подпомагане (ЗСП).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Сливен срещу решение № 181/01. 12. 2016г., постановено по адм. дело № 292/2016г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отменена заповед № ЗСП/Д-СН/2577/05. 08. 2016 г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Сливен, с която е отказано на С. Т. Щ. социална помощ, представляваща целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2016/2017 г. Преписката е върната на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Сливен за издаване на нов акт по заявление-декларация с вх. № 3CП/Д-CH/2577/28. 07. 2016 г., при спазване на указанията в съдебното решение. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването.

Ответникът – С. Т. Щ. не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е...