Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по жалба на “Южна лоза” ЕООД, представено от адв. А. Д., действащ и като съдебен адресат с адрес: гр. В., ул. “Р. Д.” № 7 срещу решение № 336/2012 г., постановено от Административен съд Бургас по адм. д. № 1404 по описа за 2011г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 1100004/16. 03. 2011 г. година на орган по приходите при ТД на НАП – гр. Б., потвърден с решение № РД-10-173/03. 06. 2011 година на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” /сега дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ – гр. Б. при ЦУ на НАП. Иска се отмяна на решението и на РА. Оплакванията на касатора за неправилност не са отнесени към конкретните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, но съдържанието им ги определя като такива за необоснованост, противоречие с материалния закон и съществените процесуални правила. Касационният жалбоподател сочи като процесуално опущение на съда липсата на изводи в решението по всичките му оплаквания. Обосновава дължимостта на намаляване на финансовия резултат на дружеството в годината следваща тази на отказа да се признае за данъчни цели отписаното като погасено по давност вземане. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация – директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Бургас не изразява становище по жалбата.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

В обхвата на проверката по чл. 218, ал. 1 от АПК и след обсъждане на доводите на страните, съдът прие следното:

С оспорения пред АС Бургас ревизионен акт са установени задължения на “Южна лоза” ЕООД за корпоративен данък в данъчни периоди 2007 г., 2008 г. и 2009 г. в общ размер 16 422. 77 лева и лихва 3 250. 06 лева – за 2007 г. данък 2 207. 38 лева и лихва 792. 05 лева; за 2008 г. – данък 9 095. 55 лева и лихва 1 881. 86 лева и за 2009 г. данък 5 119. 84 лева и лихва 446. 05 лева. Приходната администрация е възприела като източник на задълженията неправилното преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2007 г. с отписано вземане към „БД” ООД, възникнало от договор за заем от 01. 05. 2001 г. с падеж 31. 12. 2003 г. в размер на – главница 141 410 лева и лихва 22 817. 63 лева. Като неправомерно е определено отчитането на данъчна загуба за 2007 г. и пренасянето и в 2008 г. и 2009 г. Ревизиращите органи са се позовали на разпоредбите на чл. 34 и 37 от ЗКПО, но правните им изводи са изменени от горестоящия административен орган с визиране на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО и т. 1. 1 от СС 32 без това да се е отразило на определените задължения на данъчния субект.

За да отхвърли оспорването първоинстанционният съд е изключил допускането на нарушение на съществени административнопроизводствени правила в производството по издаване на РА. Изследвал е компетентността на участвалите в извънсъдебната фаза на производството административни органи. Изцяло е възприел твърденията за фактите и правото по РА, след прецизирането на правните изводи от решаващия орган при административното оспорване. Вземането към „БД” ЕООД е отнесено към категорията на финансовите инструменти с предпоставките за отписването му по т. 11. 1 от СС 32. Прието е, че основанията за отписването на вземането са настъпили през 2008 г., което определя отписването през 2007 г. като извършено в нарушение на счетоводното законодателство и с арг. от чл. 77, ал. 1 от ЗКПО изключва възможността за признаване на разхода от отписването за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане. Отговорено е на оплакването за дължимо намаляване на счетоводния финансов резултат в следващата 2008 г. с изключено възникване на данъчна временна разлика по чл. 34 от ЗКПО или обратното й проявление по чл. 37 от ЗКПО в годината следваща тази на счетоводното отчитане и в която е настъпило условието за признаване на разхода. Отречена е и приложимостта на чл. 77, ал. 2 от ЗКПО за последващо признаване на непризнат за данъчни цели разход.

Решението е неправилно в частта отхвърляща оспорването на РА относно установените задължения за корпоративен данък за 2008 и 2009 г.

Първоинстанционната проверка за законосъобразност на ревизионния акт е извършена в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, а заключителният съдебен акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 1 от АПК и е мотивиран в съответствие с чл. 172а, ал. 2 от АПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК. Решението е основано на доказателствата по делото и на закона в съответствие с чл. 235, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДРДОПК. Съдържа отговор на всички инвокирани с първоинстанционната жалба оплаквания /а те са преповторени и в касационната жалба/.

Касаторът не сочи опущения в процеса на доказване и за касационната инстанция са налице предпоставките на чл. 220 от АПК да основе правните си изводи на установяванията на първостепенния съд.

Не се спори, че „Южна лоза” ЕООД има вземане към „БД” ООД, възникнало на 01. 05. 2001 г. от договор за заем с падеж 31. 12. 2003 г., като към 03. 12. 2007 г. размерът на вземането е 141 410 лева главница и лихва 22 817. 63 лева, като то не е погасено чрез изпълнение.

Вземането е от категорията на финансовите инструменти по смисъла на т. 1 от СС 32 „Финансови инструменти” и е възможна хипотеза на отписването му според т. 11. 1, б. „в” от същият СС е изтичането на срока за реализиране на правата. До новелата на чл. 34 и чл. 37 от ЗКПО с ДВ бр. 106 от 2008 г. /в сила от 01. 01. 2009 г./ отписването на несъбираеми вземания не е в обхвата на данъчните временни разлики и обратното им проявление. В същото време през 2007 г. не е изтекъл срока за реализиране на вземането по договора за заем /вж. за общата 5-годишна давност чл. 110 от ЗЗД/. В контекста на СС 32 отчитането като разход на отписаното несъбираемо вземане през 2007 г. противоречи на счетоводното законодателство и с арг. от чл. 77, ал. 1 от ЗКПО изключва признаването на този разход в годината на счетоводното му отчитане.

Правилно администрацията и съда са отрекли възможността за последващо признаване на разхода с арг. от чл. 77, ал. 2 от ЗКПО. Несъмнено разходът от отписаното вземане е отчетен неправомерно през 2007 г. и това се е отразило върху финансовите резултати за 2008 и 2009 г. чрез пренасяне на данъчната загуба по реда на чл. 70 от ЗКПО.

Това, обаче, не ограничава възможността по общия ред за коригиране на счетоводни грешки разходът от отписването на погасеното по давност вземане да се вземе предвид при образуване на финансовия резултат в данъчния период, в който изтича давността. Нещо повече, разпоредбата на чл. 81 от ЗКПО задължава приходната администрация при открити при данъчния контрол счетоводни грешки да приложи разпоредбите на гл. ХІІ от ЗКПО за коригирането им /с изключение на правилото на чл. 75, ал. 3 от ЗКПО/. Ако след корекцията на финансовия резултат по чл. 75, ал. 1 от ЗКПО възникне или се промени данъчната загуба - данъчната загуба се пренася в следващите периоди в съответствие с гл. ХІ от ЗКПО с коригиране на финансовите резултати по периоди от годината на допускането до нейното откриване за постигане на пълно заличаване на последиците от грешката. Разумът на този подход следва и по аргумент от чл. 75, ал. 5 от ЗКПО при признаване на данъчни временни разлики, който биха възникнали без счетоводната грешка. Щом до 01. 01. 2009 г. отписването на погасено по давност вземане не е в обхвата на данъчните временни разлики, то с корекцията на грешката не възниква такава разлика и дължимото поведение се ограничава до корекцията по гл. ХІІ от ЗКПО.

При липса на спор относно погасяването на вземането на ревизираното лице към “БД” ООД през 2008 г. и в този данъчен период се е следвало отписването му в съответствие с т. 11. 1, б. “в” от СС 32. При отчитане като разход през 2008 г. на погасеното по давност вземане резултатът за периода е данъчна загуба в размер на 73 272. 38 лева, която пренесена по реда на чл. 70, ал. 1 от ЗКПО в следващия данъчен период прави отрицателен и неговия финансов резултат.

Изложеното е основание за отмяна на решението на Административен съд Бургас в частта за отхвърляне на жалбата на “Южна лоза” ЕООД срещу РА за установените допълнителни задължения за корпоративен данък за 2008 и 2009 г. и лихви върху тях и отмяна на РА в тази част. В останалата му част решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на касатора се следват разноски пропорционално на уважената част от жалбата в размер на 571. 40 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 336/2012 г., постановено от Административен съд Бургас по адм. д. № 1404 по описа за 2011г. в частта му отхвърляща жалбата на “Южна лоза” ЕООД срещу ревизионен акт № 1100004/16. 03. 2011 г. година на орган по приходите при ТД на НАП – гр. Б., потвърден с решение № РД-10-173/03. 06. 2011 година на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” /сега дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ – гр. Б. при ЦУ на НАП в частта относно установените задължения за корпоративен данък за 2008 г. в размер на 9 095. 55 лева и лихви 1 881. 86 лева и за 2009 г. в размер на 5 119. 84 лева и лихви 446. 05 лева и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ ревизионен акт № 1100004/16. 03. 2011 г. година на орган по приходите при ТД на НАП – гр. Б., потвърден с решение № РД-10-173/03. 06. 2011 година на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” /сега дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ – гр. Б. при ЦУ на НАП в частта относно установените задължения за корпоративен данък за 2008 г. в размер на 9 095. 55 лева и лихви 1 881. 86 лева и за 2009 г. в размер на 5 119. 84 лева и лихви 446. 05 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 336/2012 г., постановено от Административен съд Бургас по адм. д. № 1404 по описа за 2011г. в останалата му част.

ОСЪЖДА дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Б. при ЦУ на НАП да заплати на “Южна лоза” ЕООД разноските по производството в размер на 571. 40 лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ З. Ш. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Д./п/ Б. Ц.

Б.Ц.