Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Е. М. от гр. Ш. срещу решение №819/15. 05. 2009 г. по адм. д. №1206/2008 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу
Ревизионен акт № 2700718/04. 02. 2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Ш., в частта, потвърдена с Решение № 149/18. 04. 2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. при ЦУ на НАП, касаеща определените за 2004 г. данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. , които касатора счита че са в размер на 946, 51 лв. главница и лихва в размер на 341, 74 лв.
Излага твърдения за неправилност на решението в тази част, поради неправилно определен размер на дохода. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част за потвърдените данъчни задължения за 2004 г. - главница над 946, 51 лв. и лихва над 341, 74 лв..
Ответната страна - Директорът на Дирекция"ОУИ"-Варна не взема становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че в хода на обжалването не са опровергани констатациите на ревизията, извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, в потвърдената с решението на ДД"ОУИ" част, от които се установяват получени облагаеми доходи, за които се дължи данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. . Решението е правилно.
В подробни мотиви съдът е обсъдил всички установени по делото факти, възраженията на жалбоподателя и ги е съпоставил с РА, както и с решението на ДД"ОУИ", при което е направил правилния извод за законосъобразност на обжалвания акт.
С обжалвания ревизионен...