О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 106

София, 31. 03. 2019 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Б ч. гр. дело № 223/2020 г., взе предвид следното:

Делото е образувано по частна жалба на „Т. С. ООД, чрез адв. К. Г., срещу определение № 28558/04. 12. 2019 г. на Софийски градски съд, постановено по въззивно гр. д. № 10149/2019 г., в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Жалбоподателят твърди, че определението по чл. 248, ал. 1 ГПК на въззивния съд е неправилно.

Насрещната страна Р. М. Г., чрез адв. А. П., отговаря в срок, че жалбата е неоснователна.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване пред Върховен касационен съд съдебен акт. Въззивното решение подлежи на касационно обжалване и съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК, определението за изменението му в частта за разноските, също подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд. Производството се развива по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК (срв. разясненията в ТР – 6/2012 г. на ОСГТК) и жалбоподателят не обосновава основания за допускане на касационно обжалване, нито представя изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Съставът на Софийски градски съд в определение № 28558/04. 12. 2019 г. на Софийски градски съд, постановено по въззивно гр. д. № 10149/2019 г., е отказал да измени свое въззивно решение № 5493 от 18. 07. 2019 г. в частта относно присъдените в полза на „Т. С. ООД съдебноделоводни разноски, сторени във въззивното производство относно адвокатското възнаграждение. Намерил е, че няма основание да коригира присъдения размер от 400 лв., като е потвърдил извода си, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Определението е правилно.

Предмет на спора по делото са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ. Първостепенният съд е отхвърлил исковете. Служителят е обжалвал първоинстанционното решение. Пред въззивна инстанция спорът относно фактите и правото е единствено досежно законосъобразността на заповедта за уволнение. Нито в жалбата, нито в отговора е въведен спор относно фактите, касаещи иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, установени от първостепенния съд. Няма и никакъв спор между насрещните страни, че при уважаване на главния иск, следва да бъде уважен и обусловения по чл. 344, ал. 1, т. 3 ГПК. Това, предвид ограничения въззив, означава, че за въззивния съд релевантните факти, установени относно обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ не подлежат на ново установяване, т. е. пред въззивната инстанция спор относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ няма. Същият е предмет на въззивното производство само и единствено като краен резултат, обусловен изцяло от разрешението по този с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, по който и единствено страните са осъществявали защита.

Както е изяснено и в ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК преценява фактическата и правна сложност по делото, действително свършената работа. Така е сторил и съставът на Софийски градски съд. Спорът пред въззивната инстанция, както стана ясно е бил досежно законосъобразността на заповедта за уволнение. Въззивното производство е образувано по жалба на служителя и неговият предмет е очертан от въззивната жалба и отговора. Във въззивното производство не са искани и не са събирани нови доказателства; въззивният съд в решението си не е обсъждал събрани, но необсъдени от първата инстанция доказателства. Спорът е бил изцяло изяснен от първостепенния съд, не са въвеждани нови фактически твърдения, доводи и възражения по материалноправния спор нито от въззивника (ответник по иска), нито от въззиваемата страна (ищец по иска). Възраженията в отговора на въззивната жалба, направени от работодателя – ответник по иска и частен жалбоподател по настоящото производство, не са нови по същество.

Производството пред въззивната инстанция се е развило в едно открито съдебно заседание, продължило 9 минути.

В заключение, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА № 28558/04. 12. 2019 г. на Софийски градски съд, постановено по въззивно гр. д. № 10149/2019 г., в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: