О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2172

гр. София, 29.04.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 132 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена О. В. дол, чрез пълномощник адв. Н. С. от АК-Варна срещу въззивно решение № 976/30.09.2024 г. по възз. гр. д. № 1751/2024 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 172/19.07.2024 г. по гр. д. № 134/2024 г. на Районен съд -Девня, с което са уважени предявените от С. И. К. срещу касатора искове, като на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на С. И. К., извършено със Заповед № 72/17.01.2024 г. на кмета на О. В. дол, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ; на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ възстановена е С. И. К. на заеманата до уволнението длъжност “технически сътрудник“ в кметство С. К. при Общинска администрация Вълчи дол; и е осъден касатора да заплати на К., на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ сумата 5 160 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 22.01.2024 г. до 22.07.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.02.2024 г. до окончателното й плащане.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: 1. „Задължителен ли е подборът по чл. 329, ал. 1 от КТ при извършено уволнение поради съкращаване на щатни бройки, когато е налице трансформиране на щатни бройки в новото щатно разписание на други длъжности със сходен характер?“; 2. „Допустимо ли е постановяване на решение, без съдът да прецени всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, които са установени по надлежния процесуален ред в производството по делото?“; 3. „Допустимо ли съдът да основава решението си за законосъобразност на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - поради съкращаване на щата, без в исковата молба да са изложени твърдения за незаконосъобразно извършен подбор при уволнението?“. Сочи се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответника по жалбата С. И. К. е подала писмен отговор, в който излага становище и съображения за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което е допустима.

Въззивният съд е приел, че между от касатора и С. И. К. е било налице трудово правоотношение въз основа на сключен между страните трудов договор за изпълнение на длъжността „технически сътрудник“ с месторабота Кметство С. К., в дейност „Администрация на кметства“ при О. В. дол, обл. Варна. От представената длъжностната характеристика за длъжността „технически сътрудник“ съдът е приел, че основната цел на длъжността била административно обслужване на физически и юридически лица и подпомагане дейността на кмета на [населено място]. Областите на дейност посочени в длъжностната характеристика били: да изпълнява задачи по гражданското състояние и гражданска регистрация и стриктно спазва сроковете и изискванията, осигуряващи правилното функциониране на системата и поддържа актуалността на въведените данни от актовете за гражданско състояние; издава документи свързани с определяне на наследствени взаимоотношения; поддържа картотечен и адресен регистър на населението от [населено място]. С. З. №72 от 17.01.2024 г., издадена от Кмета на О. В. дол, връчена на ищцата на 22.01.2024 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - поради съкращаване на щата, считано от връчване на заповедта.

Не било спорна по делото, че с решение № 17 от протокол № 3/30.11.2023 г. на Общинския съвет Вълчи дол била одобрена нова обща численост и структура на Общинската администрация - Вълчи дол, считано от 01.12.2023 г. /от 177 щатни бройки/. Въз основа на посоченото решение, кметът на Общината утвърдил ново разписание на длъжностите. При съпоставка на представените по делото старо поименно разписание на длъжностите /в сила от 01.02.2023 г. касаещо 71 щатни бройки от общинска администрация Вълчи дол/ и нови длъжностно разписание и поименно разписание на длъжностите /в сила от 01.12.2023 г. касаещо 75 щатни бройки от общинска администрация Вълчи дол/ е установено, че в утвърденото ново щатно разписание числеността на персонала на обща администрация е намален от 19 на 16 бройки, а на специализираната администрация от 28 на 26 бройки. /Представените по делото от работодателя щатни разписания и поименни разписания на длъжностите не касаят щатните бройки в „Държавни дейности“ и в „Местни дейности“ /в т. ч. дейност „Администрация на кметства“, респ. длъжността „технически сътрудник“/ от решението на Общинския съвет Вълчи дол/.

От представените по делото писмени доказателства и заключението на изслушаната по делото ССЕ е прието за установено, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, в Кметство С. К., в дейност „Администрация на кметства“ при О. В. дол е било назначено по трудов договор от 06.02.2024 г. друго лице - Ф. М. М.- назначена на длъжността „секретар на кметство“ с месторабота [населено място]. Според длъжностната характеристика за длъжността „секретар на кметство“, основната цел на длъжността била да се подпомага дейността на кмета на кметство, чрез подпомагане на административното обслужване на физически и юридически лица. Области на дейност били: да организира и отговаря за дейността в кметството; да обезпечава дейността на кмета в населеното място и да подпомага поддръжката на адресен и картотечен регистър на населението от [населено място]. От заключението на вещото лице извършило сравнение на функциите, задълженията и отговорностите на длъжността „технически сътрудник“ в кметство, заемана от ищцата, преди уволнението й и длъжността „секретар на кметство“, заемана от Ф. М., е прието, че е налице съвпадение в двете длъжности по следните критерии: основната цел на длъжността – административно обслужване на физически и юридически лица; области на дейност – подпомага /поддържа картотечен регистър и адресен регистър на населението от [населено място]/; преките задължения за двете длъжности; възлагане и планиране на работата – директор на дирекция АПИО пряко възлага задачи на техническия сътрудник/секретар на кметство; отговорностите свързани с организацията на работата.

За да приеме, че уволнението на ищцата е незаконосъобразно, въззивния съд е посочил, че по делото не е установено, да е било извършено съкращаване на заеманата от ищцата длъжност преди уволнението й. Посочено е и че съответната трудова функция за длъжността не е премахната реално във вида и обема, в който е съществувала, тъй като по делото било установено, че задълженията на ищцата в обема и вида, в който са съществували са възложени за изпълнение на друго лице, назначено след уволнението на ищцата, изпълняващо абсолютно идентични трудови функции. Променено било само наименованието на длъжността в „секретар кметство“, но тя продължавала да съществува като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика.

С тези съображения, въззивният съд е достигнал до извода, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен. Това обуславяло и уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ - за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което тя е останала без работа поради уволнението.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението процесуално правен въпрос /№2/ - длъжен ли е въззивният съд в мотивите към въззивно решение да обсъди и прецени всички правно релевантни факти, които са значими за спорното право. Съгласно задължителната практика на ВКС, установена с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, въззивната инстанция, като инстанция по съществото на спора, е длъжна да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си в съответствие с изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка на доказателствата и при съблюдаване очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като обсъди доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В съответствие с практиката на ВКС, въззивният състав, при решаване на делото, е преценил всички релевантни за спора фактически твърдения на страните и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, обсъдил е събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, разгледал е въведените от ищеца и ответника доводи и възражения, при съобразяване с правомощията си по чл. 269 ГПК, като е изложил самостоятелни мотиви и е направил съответните правни изводи за липса на основанието на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, на което е било прекратеното трудовото правоотношение между страните. Поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, също не е налице. Правния въпрос разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящия случай не е такъв, тъй като е налице създадена задължителна и трайно установена съдебна практика.

Останалите два формулирани в изложението към касационната жалба правни въпроси /№1 и №3/, свързани с извършването на подбор по чл. 329, ал. 1 от КТ при уволнение поради съкращаване на щата и дали е допустимо съдът да основава решението си за законосъобразност на уволнението на това основание, без в исковата молба да са изложени твърдения за незаконосъобразно извършен подбор при уволнението, нямат характеристиката на правни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК, по смисъла на разясненията по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото не са от обуславящо за изхода на спора значение. Това е така, тъй като, тези въпроси не са изводими от решаващите мотиви на въззивния съд по делото, респ. въззивният съд не е обосновал извода си за незаконност на уволнението, с нарушаване на разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от КТ от страна на работодателя.

Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението.

Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по жалбата разноски в размер 1500 лв. съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване въззивно решение № 976/30.09.2024 г. по възз. гр. д. № 1751/2024 г. по описа на Окръжен съд - Варна.

ОСЪЖДА О. В. дол, с ЕИК[ЕИК], да заплати на С. И. К., с ЕГН [ЕГН], разноски за касационното производство в размер на 1500 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.