Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 26986 от 6.ІІІ.2014 г. на Е. Хр С.-Ф. от София, подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от САК против определение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 6.ІІ.2014 г., постановено по гр. дело № 3620/2014 г., с което е била оставена без уважение нейна молба от 30.ХІІ.2013 г.

с характер на такава

за изменение на постановеното по същото дело въззивно решение № 7708/15.ХІ.2013 г. в частта му за разноските, т. е. с правно основание по чл. 248, ал. 1,

предл. 2-ро

ГПК.

Основното оплакване на частната жалбоподателка Ф. е досежно това, че съставът на СГС неправилно /незаконосъобразно/ бил възприел искането й като молба по чл. 248 ГПК, вместо като такова за поправка на очевидна фактическа грешка – по чл. 247 ГПК, основано на обстоятелството, че при изход на делото във въззивната инстанция, идентичен с този пред първостепенния съд, присъдените от последния в нейна полза разноски в размер на сумата 572. 06 лв. (петстотин седемдесет и два лева и шест стотинки) не следвало сега да се възлагат в нейна тежест - наред с присъденото в полза на ответната по исковете й застрахователна компания [фирма]-София юрисконсултско възнаграждение в размер на 590 лв., съразмерно на отхвърлената част от обективно кумулативно съединените

преки

осъдителни претенции по чл. 226, ал. 1 КЗ за обезщетяване на понесени имуществени и неимуществени вреди и съответно - по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответната по частната жалба застрахователна компания [фирма]-София не е ангажирала становище на свой представител по основателността на оплакването за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното определение на въззивния съд.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред СГС, настоящата частна жалба на Е. Хр. С.-Ф. от София ще следва да се преценява като

процесуално допустима.

Разгледана по същество тази частна жалба е основателна.

Съгласно т. 24 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., само в хипотезата когато за първи въззивният съд се произнася по направените разноски, неговото определение ще подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, т. е. без да е необходимо да се изследва наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на инстанционния контрол, осъществяван от ВКС. Ето защо настоящата, подадена от Е. Хр. С.-Ф. от София, частна жалба няма характера на „касационна” и приложеното към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е ирелевантно.

За да отхвърли молбата на Ф. от датата 30.ХІІ.2013 г. /а не от 27.ХІІ. с. г., както погрешно се сочи в настоящата частна жалба/, СГС е приел, че по естеството си тя представлява искане по чл. 248, ал. 1,

предл. 2-ро

ГПК, а не по чл. 247 от процесуалния закон, понеже предметът й бил: „да се приеме, че присъденото юрисконсултско възнаграждение представлява разноски за първата инстанция”.

Видно от диспозитива на въззивното решение № 7708, постановено от С., ГК, с-в ІV-А, на 15.ХІ.2013 г. по гр. дело № 3620/2013 г., е, че с него се потвърждава първоинстанционното решение на СРС в атакуваната от Ф. негова

отхвърлителна

част – тази, с която за разликата над присъденото й застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от 7 500 лв. и до пълния предявен по делото размер на претенцията й от 15000 лв. същата е била призната за неоснователна. В резултат и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /във вр. чл. 63, ал. 3 ТЗ и чл. 10 и сл. КЗ/ настоящата частна жалбоподателка е била осъдена да заплати на застрахователната компания [фирма]-София юрисконсултско възнаграждение в размер на 590 лв. (петстотин и деветдесет лева) – сума различна от 572. 06 лв. (петстотин седемдесет и два лева и шест стотинки). „Констатирано” е било обаче от въззивната инстанция, точно във финалната част на нейния потвърдителен диспозитив, че Ф. била осъдена от първостепенния съд да заплати на ЗК [фирма] – съобразно уважената част от иска „и по компенсация” – сума в размер на 572. 06 лв. Тази констатация обаче е в явно противоречие с направената по-горе, в мотивите към същото въззивно решение, където изрично е отбелязано: „По компенсация, ищцата има право на 572. 06 лв.- разноски за първа инстанция”.

Следователно точно в това противоречие се състои явната фактическа грешка, която по реда на чл. 247 ГПК Ф. е искала да бъде надлежно поправена. Като е напуснал полето на очевидното и се е произнесъл по молба, с каквато не е бил сезиран /по чл. 248, ал. 1,

предл. 2-ро

ГПК/, отклонявайки се от произнасяне по съществото на искането за отстраняване на въпросното противоречие между мотиви и диспозитив на въззивното си решение, съставът на СГС е постановил процесуално недопустим съдебен акт, който ще следва да бъде обезсилен.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА

определение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от з. з. на 6.ІІ.2014 г., постановено по гр. дело № 3620/2013 г.

В Р Ъ Щ А делото на същия състав на СГС: за произнасяне по молбата на Е. Хр. С.-Ф. от София с вх. № 148022/30.ХІІ.2013 г. като по искане за поправка на очевидна фактическа грешка, съобразно горните задължителни указания досежно нейното идентифициране.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. д. № 2713 по описа за 2014 г.