Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на първи ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Н. Г. ЧЛЕНОВЕ:С. С. Д. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора Нели Христозоваизслуша докладваното от председателяН. Г. по адм. дело № 7022/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на С. Х. от [населено място], обл. Ямбол, действаща чрез пълномощника адв. М., срещу решение № 122 от 04.06.2021 г., постановено по административно дело № 58/2021 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е: 1) отхвърлена жалбата й против решение № 2153-28-13/08.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й против разпореждане № 282-00-279-7/15.12.2020 г. на ръководителя по осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Ямбол; 2) осъдена С. Х. да заплати на ТП на НОИ – Ямбол сумата от 100 лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.

По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира се и отмяна на потвърдените с него административни актове като незаконосъобразни. Възведено е и искане за присъждане на направените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Ямбол, действащ чрез пълномощника юрк. М., в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да се отхвърли, а оспорения с нея съдебен акт да бъде оставен в сила, като претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, поради което предлага последното да бъде потвърдено.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Ямбол е решение № 2153-28-13/08.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на С. Х. против разпореждане № 282-00-279-7/15.12.2020 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Ямбол, с което на основание чл. 54ж, ал. 3 във връзка с чл. 114 ал. 1 от КСО е разпоредено на жалбоподателката да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 10.11.2017 г. до 27.08.2018 г. в размер на 4 375.37 лв. главница и 1 001.55 лв. лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на разпореждането.

По делото е установено, че със заявление на 13.11.2017 г. С. Х. е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, в което е декларирала, че трудовото й правоотношение с ЕТ „И.–50–И. М.“ е прекратено на 10.11.2017 г. Въз основа на заявлението и представените документи, с разпореждане № 282-00-279-3/29.11.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО е било отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 22.21 лева дневно за времето от 10.11.2017 г. до 09.09.2018 г. С последващи разпореждания от 07.09.2018 г. е прекратено изплащането на отпуснатото ПОБ, а от 09.03.2020 г. е отменено разпореждането за отпускане на такова обезщетение и отказано отпускането му. Когато тези разпореждания влезли в сила, ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Ямбол е издал процесното разпореждане от 15.12.2020 г. за възстановяване на полученото ПОБ с лихвата по чл. 113 от КСО. Посочил е, че за Хараламбова не е възникнало осигуряване, тъй като не е започнала да упражнява трудова дейност, както и останалите лица, назначени по трудови правоотношения във фирмата не са постъпвали на работа, ако да са подавани уведомления по чл. 62 от КТ, плащани са осигурителни вноски и са подавани данни по чл. 5, ал. 1, т. 4 от КСО. Органът е акцентирал и върху това, че са издадени задължителни предписания № ЗД-1-28-00549461/09.04.2019 г. за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, и същите са заличени за 99 лица, между които и Хараламбова.

Против последното разпореждане е подадена жалба от Хараламбова, като с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 08.02.2021 г. директорът на ТП на НОИ – Ямбол не я е уважил, като е обосновал, че жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност при осигурителя-едноличен търговец, поради което същата не попада в кръга на осигурените лица, а знанието й, че такава дейност не е осъществявала, обуславя недобросъвестност при получаването на обезщетението за безработица.

За да не уважи сезиралата го жалба срещу решението на ръководителя на ТП на НОИ първоинстанционният съд е аргументирал теза, че оспореният с нея административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му в законоустановената форма при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът е анализирал писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка, явяващи се официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, ползващи се с материална доказателствена сила, изложеното от жалбоподателката, свидетелските показания на И. М. пред Районна прокуратура – Ямбол, обясненията й в хода на проверката пред ТП на НОИ – Ямбол и показанията й по административното дело, като е приел, че през процесния период С. Х. не е полагала труд по силата на сключения между нея и ЕТ „И.-50-И. М.“ договор, следователно поради липсата на качеството „осигурено лице“ не е имало основание да получава парично обезщетение за безработица, а като недобросъвестно получено то следва да се върне с предвидената от закона лихва.

Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна.

Решението на Административен съд - Ямбол, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 тя препраща към мотивите на Ямболския административен съд. Проверяваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Касаторовите възражения са неоснователни.

Обосновано въз основа на събраните доказателства и съобразно приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал краен правен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Противно на твърдяното от касаторовия повереник, разрешен е основният спорен между страните въпрос досежно това, извършвала ли е С. Х. реална трудова дейност в полза на работодателя ЕТ „И.-50-И. М.“. Изяснено е, че за периода от 01.01.2017 г. до момента на подаване на заявлението, 99 от лицата (сред които и Хараламбова), назначени по трудови правоотношения във фирмата на И. М., реално не са постъпвали на работа, като е опровергано твърдението на жалбоподателката, че е работила за едноличния търговец на длъжността „метач“ 8 дни през периода 01.11.2017 г. - 09.11.2017 г. В случая жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. В разглеждания казус е налице хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО, защото недължимите осигурителни плащания за ПОБ са получени от Хараламбова недобросъвестно, предвид това, че тя е знаела, че не е работила за ЕТ „И.-50-И. М.“, но въпреки това е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, позовавайки се на невъзникналото й (поради неупражняване на труд) осигурително правоотношение.

За пълнота следва да се отбележи и, че по делото не е спорно, че обсъжданото парично обезщетение за безработица е било получено от Хараламбова, като няма спор и досежно изчисленията по отношение размера на главницата и лихвата.

С оглед на това, като е приел, че процесните административни актове са законосъобразни и е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила.

Предвид неоснователността на главните искания на касационната жалбоподателка не следва да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на сторените в хода на съдебното производство пред двете инстанции деловодни разноски.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ответника по касация, на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, С. Х. следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ – Ямбол съдебни разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 122 от 04.06.2021 г., постановено по административно дело № 58/2021 г. по описа на Административен съд - Ямбол.

ОСЪЖДА С. Х., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], обл. Ямбол, [улица], да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Ямбол, адрес: гр. Ямбол, ул. „Г. С. Р. № 9, съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева за осъществената защита от юрисконсулт в касационното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Николай Гунчев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Сибила Симеонова

/п/ Добромир Андреев