Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Олимп хотелс” ЕООД, гр. Н. против решение № 362 от 28. 02. 2018г. по адм. дело № 1422/2017г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 521/21. 04. 2017г. на кмета на община Н., издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: „Търговски обект-Базар”, находящ се в поземлен имот с идентификатор 51500. 505. 154 по КККР на гр. Н., община Н., област Б. (к. к. „Слънчев бряг – изток”).

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му.

Ответната страна кмет на община Н. оспорва жалбата.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима – подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, административният съд приема заповедта за изцяло законосъобразна без наличие на основания по чл. 146 АПК за отмяната й. Счетено е, че процесният обект представлява строеж, който е незаконен поради липса на строителни книжа и не е търпим. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Въз основа на събраните по делото доказателства и заключение на вещо лице, първоинстанционният съд правилно е установил правнорелевантните факти - процесният обект - едноетажна постройка, обособена като търговски обект - базар е със застроена площ до 1000 кв. м. и представлява строеж, за извършването на който е задължително издаването на разрешение за строеж въз основа на одобрени инвестиционни проекти. Размерите, местоположението и конструктивните особености на строежа, описани от експерта, съответстват на тези по констативния акт и заповедта на кмета на общината. Верен е изводът на съда, че с оглед начина на изпълнение на процесния строеж (едноетажна постройка със застроена площ до 1000 кв. м.) и неговото предназначение за обществено обслужване в областта на търговията, правилно е определен от административния орган като V-та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б .”а” от ЗУТ във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/30. 07. 2003 г. и т. 7 от Приложение № 2 към нея. Правилно решаващият съд не е кредитирал заключението на вещото лице относно частта, в която е посочено, че процесният обект е временен строеж по смисъла на чл. 54, ал. 1 ЗУТ, тъй като този извод е правен. Дори да се приеме, че конкретният търговски обект-базар представлява временен строеж, каквото е твърдението на касатора, то за неговото изграждане също следва да бъде издадено разрешение за строеж, съгласно изискването на чл. 54, ал. 1, изр. 1 ЗУТ, каквото по делото не е представено.

Правилно при тези фактически установявания административният орган и съдът са квалифицирали строежа като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежащ на премахване. С оглед времето на извършването му, строежът не може да бъде квалифициран като търпим по §16, ал. 1 ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ и подлежи на премахване, каквото законосъобразно е разпоредено с потвърдената от административния съд заповед.

Като е достигнал до съответни за материалния закон изводи и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила.

При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на община Н. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100, 00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., ДВ бр. 8 от 24. 01. 2017 г,) вр. с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед процесуалните действия от страна на ответника в производството.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 362 от 28. 02. 2018 г. по адм. дело № 1422/2017 г. на Административен съд – Бургас.

ОСЪЖДА „Олимп хотелс” ЕООД, гр. Н. да заплати на община Н. сума в размер на 100, 00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.