Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. С., подадена чрез пълномощник юриск. Д.Г, против решение № 67 от 05. 05. 2017г. по адм. д. №297/2016г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отменено уведомително писмо № 02-100-2600/2449 от 25. 09. 2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е намалена сумата за финансово подпомагане за кампания 2014 г., съответно по СЕПП с 3450. 06 лв и по НР1 с 2570. 50 лв., като е върната преписката на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за ново произнасяне, съобразно дадените задължителни указания в съдебното решение, както и е осъден ДФ „Земеделие“ – София да заплати на „Р. Ф: ООД, гр. Р. направените по делото разноски в размер на 692. 82 лева. Излага доводи, че решението е неправилно на касационни основания по 209, т. 3, предложение първо и трето от АПК. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за немотивираност на процесното уведомително писмо и твърди несъобразяване с приета съдебно - техническа експертиза, която изцяло е потвърдила констатациите на оспореното писмо. Моли, да се отмени обжалваното решение и се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът - „Р. Ф: ООД, гр. Р., представлявано от управителя инж. И.И, с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата и излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да се остави в сила решението и се присъдят направените разноски по делото.
Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Излага, че съдът е правилно е отменил оспореното уведомително писмо с доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК. Счита, че принципът възприет в Регламент /ЕО/ №1122/2009 г. е на земеделския производител да бъде дадена възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на проверката и да добави забележки, както и да бъде информиран за всякакви установени несъответствия в рамките на три месеца след датата на проверката на място. Смята, че това изискване е нарушено, поради което са останали неизяснени обстоятелства относно площите, измерени като недопустими.
Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена в установения от закона срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение № 67 от 05. 05. 2017г. по адм. д. №297/2016г. на Административен съд – Кюстендил, е отменено по жалбата на „Р. Ф" ООД уведомително писмо № 02-100-2600/2449 от 25. 09. 2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с което е намалена сумата за финансово подпомагане за кампания 2014 г., съответно по СЕПП с 3450. 06 лв и по НР1 с 2570. 50 лв., като е върната преписката на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за ново произнасяне от административния орган по заявление с УИН 10/190514/52284 в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, както и е осъден ДФ „Земеделие“ – София да заплати на „Р. Ф: ООД, гр. Р. направените по делото разноски в размер на 692. 82 лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Кюстендил е приел, че редукцията на оторизирана субсидия по процесното заявление е постановена от компетентен административен орган и делегирането е правомерно, тъй като е извършено от орган по чл. 162, ал. 2 от ДОПК във вр. с чл. 20а ал. 2, т. 1 от ЗПЗП и има за предмет правомощия от кръга на визираните по чл. 20, т. 5 от ЗПЗП и чл. 10, ал. 1, т. 17 от Устройствения правилник във връзка с чл. 11, ал. 2 от същия. Първоинстанционният съд е счел, че в случая е спазена разпоредбата на чл. 59 от АПК относно формата и съдържанието на атакувания акт, защото органа се позовава на резултатите от извършените административни проверки по чл. 37 от ЗПЗП, според изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. АС Кюстендил е преценил обаче, че са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, по смисъла на чл. 34 от АПК при извършване на извършената проверка на място от страна на служител на ДФ "Земеделие", ОД - Благоевград, отдел "РТИ", които са довели до нарушаване на правото на защита на земеделския стопанин. Съдът е приел, че не са представени доказателства, че дружеството е запознато по надлежния ред със Заповед № 268411/06. 10. 2014 г. на ДФ "Земеделие, ОД – Благоевград, както и че няма доказателства представител на „Р. Ф" ООД да е информиран и да е присъствал на проверката на място, а приложения по делото контролен лист е неподписан от представител на дружеството и не е оформен по надлежния законов ред. Отразено е, че проверката на място е извършена в периода 07. 10. 2014г-10. 10. 2014г.., като към приетата СТЕ е приложен протокол за специализирана теренна проверка на място без данни, че за резултатите от нея е уведомено и лицето заявител. От тук е изведено заключение, че правото на заявителя е ограничено, а оспореният административен акт е издаден и постановен при неизяснени докрай факти и обстоятелства и при липса на необходимата пълнота в мотивите към същия което съставлява съществено процесуално нарушение - достатъчно основание за отмяна на акта и връщане на преписката за ново произнасяне.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано е и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Първоинстанционният съд от една страна обективно е установил фактическите обстоятелства по делото свързани с издаване на оспорения акт, към компетентността на органа издател на акта и въведените материалноправни изисквания при отказ за извършване на финансиране.
Не могат да се споделят обаче аргументите на първоинстаниционния съд за липса на необходимата пълнота на мотивите и неизясняване на нужните факти и обстоятелства за процесния случай. Обжалваното уведомително писмо е подробно мотивирано и съдържа изискуемите фактически и правни основания за издаване на акта, които са отразени словом и в приложени към писмото таблици, които съставляват неразделна част от него. Освен това настоящият съдебен състав констатира, че в приложената по делото административна преписка се съдържат множество документи, от които може да се извлече основанието за отказ от подпомагане относно всеки от заявените парцели от „Р. Ф" ООД, с оглед на което изводите за немотивираност на оспореното уведомително писмо не са в съответствие със съдържанието на атакувания административен акт и с критериите, заложени в Постановление на Върховния съд № 4/76г. и Тълкувателно решение № 16/75 г. на ОСГК на ВС.
Решаващият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира за основателно наведеното в касационната жалба възражение за неправилно приложение на материалния закон. Това е така, защото в обжалваното решение е отразено, че съдът е приел съдебно - техническа експертиза, която е счел за недостоверна и неотговаряща на действителността, но първостепенният съд не е обърнал необходимо внимание на констатациите в СТЕ, които са основани на проверката на място и на приложените по делото писмени доказателства, относно основанията за недопустимост за подпомагане на процесните 16 бр. БЗС, които напълно съвпадат с отразеното в процесното уведомително писмо, което е видно от обстоятелствената част на приетата експертиза и от приложенията към нея, включително сравнителната таблица. Жалбоподателят не е опровергал констатациите на административния орган и те изцяло са потвърдени от заключението на приетата съдебно - техническа експертиза. Приложените по преписката официални документи за извършени проверки на място и направени констатации, не са оспорени в съдебното производство по реда на чл. 193 от ГПК и съдът необосновано и в нарушение на съдопроизводствените правила е игнорирал тяхната доказателствена сила.
В съответствие с чл. 58 от Регламент (ЕО) 1122/2009 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, Намаления и изключвания в случаи на свръхдеклариране - "Ако по отношение на група култури площта, декларирана за целите на каквито и да било схеми за помощи, свързани с площи, превишава площта, определена в съответствие с член 57, помощта се изчислява на основата на определената площ, намалена с два пъти установената разлика, ако тази разлика е повече от 3 % или от два хектара, но не повече от 20 % от определената площ. Ако разликата е по-голяма от 20 % от определената площ, не се отпуска помощ, свързана с площи, за въпросната група култури. Ако разликата е по-голяма от 50 %, земеделският производител бива изключен отново от получаване на помощ до сума, равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната площ и площта, определена в съответствие с член 57 от настоящия регламент. Съответната сума се прихваща в съответствие с член 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията. Ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения член в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира.
В съответствие с чл. 16 от Регламент (ЕС) 65/2011 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, т. 3 - "3. Ако установената за група култури площ се окаже по-голяма от декларираната в искането за плащане, за изчисляване на помощта се използва декларираната площ.Ако декларираната в искането за плащане площ превишава установената за тази група култури площ, помощта се изчислява въз основа на установената за тази група култури площ. Когато разликата между общата установена площ и общата площ, декларирана в искането за плащане, е по-малка или равна на 0, 1 хектара, установената площ разглежда като равна на декларираната площ. При това изчисляване се взема предвид само свръхдекларирането на площи на ниво група култури. Третата алинея не се прилага в случаите, когато разликата представлява повече от 20 % от общата площ, декларирана за плащания. Ако има определена горна граница или таван за площта, която е допустима за подпомагане, броят на декларираните в искането за плащане хектари се намалява до определената граница или таван". Съгласно т. 5 - "В случая, посочен в параграф 3, втора алинея, помощта се изчислява въз основа на установената площ, намалена с удвоения размер на установената разлика, ако тази разлика представлява повече от 3 % или два хектара, но не повече от 20 % от установената площ
По отношение на извършените за теренна проверка и снимки от извършени теренни проверки, настоящият съдебен състав смята, че те са относими към издадената от министъра за земеделието и храните заповед № РД - 46-287/06. 03. 2015г. за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014г. Ето защо въпросите, свързани с надлежното извършване на теренните проверки и уведомяването на земеделския производител за тях, представянето или непредставянето на възражение от него, както и относно извършеното заснемане на парцелите са извън предмета на настоящия процес, защото са свързани с евентуален спор досежно законосъобразността на горепосочената заповед. Визираната заповед не следва да се обсъжда в хода на настоящото производство, защото тя съставлява самостоятелен административен акт, който се оспорва в отделно съдебно производство, в което ответник е министърът на земеделието, храните и горите, който не е страна в настоящия процес. В този смисъл е Тълкувателно решение № 8 от 11. 12. 2015 г. на ВАС на РБ по т. д.№ 1/2015 г., в което изрично е посочено, че издадената от министъра заповед на основание чл. 16г ал. 4 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. е акт, който подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност и следователно при неоспорване от заинтересованото лице по предвидения от закона ред, този акт вече е породил права и задължения. В случая няма спор, че „Р. Ф" ООД не е обжалвало заповед № РД - 46-287/06. 03. 2015г. за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014г., поради което касационният жалбоподател е действал при условията на обвързана компетентност и законосъобразно е определел площите, за които не следва да се предостави претендираното финансово подпомагане. По силата на чл. 43, ал. 3,т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, ДФ"Земеделие - Разплащателна дирекция, следва да намалява или отказва плащане по процесните мерки - СЕПП и НР1, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ или заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година.
Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд не е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната на обжалваното решение в съответствие с чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се реши спора по същество, като с оглед изложените по - горе фактически обстоятелства и направени правни изводи, настоящият съдебен състав приема, че административният акт е законосъобразен и не са налице основания по чл. 146 от АПК за неговата отмяна, поради което жалбата на „Р. Ф" ООД срещу Уведомително писмо изх. № 02-100-2600/2449/25. 09. 2015 г. на зам.- изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., в частта, с която изцяло е намалена субсидията по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на процеса и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ по административни дела, ответникът по касационната жалба следва да заплати на касатора своевременно претендираните от него разноски за двете съдебни инстанции, възлизащи 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.
На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 67 от 05. 05. 2017г. по адм. д. №297/2016г. на Административен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Р. Ф" ООД, гр. Р., подадена против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., изх. № 02-100-2600/2449/25. 09. 2015 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София.
ОСЪЖДА „Р. Ф" ООД, гр. Р., да заплати на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна дирекция, гр. С., направените по делото разноски - 200, 00 /двеста/ лева - юрисконсултско възнаграждение в двете съдебни инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно.